Авдела или Абдела (; , Abela, Abdela) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Населението на селото е влашко.
География Селото е разположено на 40 km югозападно от град Гревена на 1350 m надморска височина в планината Пинд. Разположено е на границата на Националния парк „Пинд“.
История В Османската империя
Преди 1800 година селото е в местността Фадинес, но се премества на сегашното си място, което е с по-добър климат. Населението му се състои предимно от големи семейства влашки овчари. Селяните се ползват с известна автономия, но тези привилегии са изгубени по времето на Али паша Янински.
През 1880 година Апостол Маргарит открива в Авдела румънско училище.Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. Lumina, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122. Според други източници румънското училище е открито още през 1867 година. Според Густав Вайганд в Авдела „националната партия е по-силна отъ гръцката“.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Авдела (Авела) брои 1500 жители власи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Авдела е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 241 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Авдела (Αβδέλα), Гревенска каза, живеят 1700 гърци влахофони, от които 400 румънеещи се.
Заради надигналата се румънска пропаганда през октомври 1905 година Авдела е нападнато от гръцка андартска чета и е изравнено със земята – изгорени са 133 къщи, 8 дюкяна, църквата и училището.Η Αβδέλλα στις αρχές του αιώνα През май 1906 година 60 фамилии, мигриращи от Гревена в Авдела и охранявани от турски аскер, са нападнати от гръцки андарти, като са убити 4 арумъни и 10 турци.Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
Енорийският храм на площада на селото „Успение Богородично“ изгаря в 1905 година и отново е построен в 1955 година.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Авдела (Ἀβδέλλα), Гревенска каза, живеят 1280 православни гърци и 100 румънеещи се.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Авдела остава в Гърция. Преброяването от 1920 година сочи само 12 души, тъй като е направено през зимата, когато авделци са със стадата си в Тесалия.
На 14 юни 1944 година селото е изгорено от германските окупационни части. Вследствие на Втората световна и Гражданската война цялото население бяга в големите градове.
На площада на селото има бюстове на родените тук кинопионери Братя Манаки.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Авдела на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Боцамици Μποτσαμίτσι Куцуракия Κουτσουράκια местност СЗ от Авдела Стадес Στάντες Станес Στάνες местност СЗ от Авдела Дова Ντόβα Довас Ντόβας местност И от Авдела Мендания Тенгу Μεντάνια Τέγγου Идротривея Тенгу Ὑδροτριβεϊα Τέγγου местност СИ от Авдела Бара Μπάρα Лекани Λεκάνη връх СИ от Авдела
Личности
Виден авделец от XVIII век е Неофит II Сисанийски, сисанийски митрополит от 1792 до 1811 година. От Авдела са някои от най-видните дейци на арумънското възраждане като йеромонах Аверкий (1806 – ?), Димитрие Абеляну (? – 1933), Константин Кайрети, Николае Папахаджи (? – 1931), Перикле Чивика и разбира се Апостол Маргарит (1832 – 1903), родоначалника на борбата за арумънско възраждане. Видните балкански кинодейци братя Манаки – Милтон (1878 – 1954) и Янаки (1882 – 1964) са от Авдела. От Авдела са няколко видни румънски учени – Йоан Караджани (1841 – 1921), фолклорист и преводач, академик, Перикле Папахаджи (1872 – 1943), фолклорист, лингвист и историк, Таке Папахаджи (1892 – 1977), румънски лингвист, фолклорист и етнограф, както и поетите Нуши Тулиу (1872 – 1941) и Таке Качиона (1885 – 1971).
Литература
Бележки