Кокре () е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География Селото е разположено в пазвите на Дрен планина, в северния край на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Разположено е на надморска височина от 720 метра. Землището му е 21,6 km2. Преобладават пасищата с 1345 ха, обработваемите земи са 496 ха, а горите 115 ха.
История В Османската империя Османски статистики Ханета Неженени Вдовици Годишен приход Дефтер № 4 от 1476/77 г. 9 1 690 Дефтер № 16 от 1481/82 г. 15 917 Дефтер № 73 от 1519 г. 63 2 3002 Дефтер № 149 от 1528/29 г. 36 11 2 4539 Дефтер № 232 от 1544/45 г. 34 5 2138 В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година Кокре е записано като село с 11 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Стефан Андреев). В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Кокре са отбелязани 6 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
В XIX век Кокре е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кокре (Kokré) е посочено като село с 46 домакинства и 223 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кокре има 466 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кокре е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 74 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кокре има 400 българи екзархисти. Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Кокре, Пещани и Кален е Петър Поптрайков.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 10, а.е. 82 (Регистър на венчилата в с. Пещани, с. Кокре и в с. Кален, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Петър поп Трайков.)
Според Георги Трайчев Кокре има 56 къщи с 446 жители българи.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
При избухването на Балканската война 1 човек от Кокре е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Първата световна война 6 души от селото загиват като войници в Българската армия.ДВИА, ф. 39, оп. 1
Преброявания в Югославия и Северна Македония Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 195 240 266 206 53 19 16 7 северномакедонци 240 266 206 53 19 16 7 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 0 0 0 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 0 0 0 0 0 0 0
Личности Родени в Кокре Вълкан Милев (1900 – 1929), български революционер, деец на ВМРО, убит с Георги Баждаров Катерина Димеска (р. 1963), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ Костадин Трайков Богданов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина Христо Стефанов Трайков, редник в 2-ри опълченски полк, 9-а рота, роден в с. Кокре, Прилепска околия, загинал на 15 юни 1917 г. в родното си село Кокре.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 342, л. 81
Бележки
Категория:Села в община Прилеп