Пещани () е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География Селото е разположено в подножието на Дрен планина, в северния край на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 670 m. Землището му е 18,5 km2 – пасища 1297 ha, обработваеми земи 389 ha. Близо до селото в западна посока е манастирът „Свети Илия“.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначално жителско име със суфикс -jane от старобългарското пешть, „пещера“, „пещ“. Според него е малко вероятно етимологията да е от пясък, стбългарски пэсъкъ с -шт- от -skj-, тъй като форма *Пэштани не е засвидетелствана.
В Османската империя Османски статистики Ханета Неженени Вдовици Годишен приход Дефтер № 4 от 1476/77 г. 11 1 936 Дефтер № 16 от 1481/82 г. 17 831 Дефтер № 73 от 1519 г. 46 5 3 2476 Дефтер № 149 от 1528/29 г. 32 9 2261 Дефтер № 232 от 1544/45 г. 30 5 1 1200 В списък (иджмал дефтер) на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година е отбелязано село Пещан с 10 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
Селото е споменато в Трескавецкия поменик в XVII – XVIII век.
В XIX век Пещани е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 40 домакинства и 192 жители българи и 3 цигани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещани има 280 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пещани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 38 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пещани има 304 българи екзархисти. Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Пещани, Кокре и Кален е Петър Поптрайков.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 10, а.е. 82 (Регистър на венчилата в с. Пещани, с. Кокре и в с. Кален, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Петър поп Трайков.)
Според Георги Трайчев Пещани има 45 къщи с 280 жители българи.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Пещани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Преброявания Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 190 221 210 149 63 29 18 20 македонци 221 209 149 62 29 18 20 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 0 1 0 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 0 0 0 1 0 0 0
Личности Родени в Пещани Цвятко Георгиев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 1 рота на 10 прилепска дружина Петко Димитров Петков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 годинаДАРМ Ф.1095 Христо Христов Йошев, редник в 33-та допълваща дружина, 2-ра рота, роден в с. Пещани, Прилепска околия, починал през 1918 г. в местна военна болница в СвищовДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 202, л. 82, 83
Бележки
Категория:Села в община Прилеп