Крушевица или Крушеица, Крушейца () е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География Селото е разположено в източните части на Селечката планина в областта Мариово, на 26 km южно от общинския център Прилеп. Разположено е на надморска височина от 759 m. Землището му е 27,6 km2 – пасища 1316 ha, обработваеми земи 1190 ha, гори само 28 ha.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Крушовиче, с 45 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
В XIX век Крушевица е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е от 1830-те години. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крушевица (Krouchévitza) е посочено като село с 50 домакинства и 236 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крушейца или Крушевица има 436 жители, от които 420 българи християни и 16 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушевица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.
След Илинденското въстание, в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. В началото на 1905 година османските власти забраняват на екзархийския свещеник да влиза в селото.Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, с. 97. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крушеица има 464 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война един човек от Крушевица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Крушейца е част от Дюйненска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 423 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
През лятото на 1918 година в Крушевица се установява щаба на Четвърта пехотна преславска дивизия. Военният кореспондент на дивизията Петър Карчев пише:
Според Георги Трайчев Крушеица има 56 къщи с 480 жители българи.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
В селото има начално училище до четвърти клас и земеделска кооперация.
Църквата в селото е „Въздвижение на Светия кръст“.
Преброявания
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 555 599 637 595 284 146 117 87 северномакедонци 597 633 593 283 146 117 87 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 1 4 1 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 1 0 1 1 0 0 0
Личности Родени в Крушевица Стоян Трайков (Толе Паша) (1868 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО Тасе Костов (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето Петко Стоянов Митрев, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 годинаДАРМ Ф.1095
Починали в Крушевица Иван Данчев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 23, л. 8
Бележки
Категория:Села в община Прилеп