Манастир () е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп. Край селото е разположен манастирът „Свети Никола“.
География Селото е разположено в долината на Църна, в централната част на областта Мариово, на 38 km южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 690 метра. Землището му е 15,5 km2 – обработваеми земи 253 ха, пасища 705 ха, а гори почти няма.
История Праистория В местността Трещена стена (Трештена Стена), в землището на Манастир, са открити останки от енеолитно селище.
Античност и Средновековие На 4,5 km северно са развалините на античното и средновековно селище Градок.
В Османската империя
Османски статистики Ханета Неженени Вдовици Годишен приход Дефтер № 4 от 1476/77 г. 35 2 6 2678 Дефтер № 16 от 1481/82 г. 35 2138 Дефтер № 73 от 1519 г. 44 9 3 3790 Дефтер № 149 от 1528/29 г. 45 3 1 3556 Дефтер № 232 от 1544/45 г. 40 3 2456
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е отбелязано като Манастирче с 14 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Стефан Андреев). В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Манастирче са отбелязани 12 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
В XIX век Манастир е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Манастериц е посочено като село с 38 домакинства и 165 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирецъ има 208 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Манастирче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 34 къщи.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Манастир има 216 българи екзархисти.
Според Георги Трайчев Манастир има 28 къщи с 208 жители българи.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
Преброявания в Югославия и Северна Македония Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 131 144 232 139 19 13 12 4 северномакедонци 142 222 139 19 13 12 4 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 7 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 1 0 0 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 1 3 0 0 0 0 0
„Свети Никола“
Основна забележителност на селото е манастирът „Свети Никола“, изграден в 1095 година по времето на Алексий I Комнин по инициатива на протостатора Алексий, който е и пръв ктитор на манастира. Манастирът е два пъти разрушаван и съграждан на ново – за пръв път между XII и XIII век, откогато са и фреските, дело на две групи майстори от Константинополската школа.
Личности Починали в Манастир Антон Бойков Драгийски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 538, л. 3 Петър Кузманов (1878 – 1917), български революционер
Бележки
Категория:Села в община Прилеп