Втората битка при Аламейн е повратна точка в Северноафриканската кампания на Втората световна война. Битката продължава от 23 октомври до 5 ноември 1942 година. Тя е продължение на Първата битка при Аламейн, която спира настъплението на силите на Оста. Генерал Бърнард Монтгомъри поема командването над британската 8-а армия от Клод Окинлек през август 1942 година.

Победата в тази битка бележи обрат в Северноафриканската кампания. Победата на съюзниците при Аламейн премахва надеждите на Оста да окупират Египет, да контролират достъпа до Суецкия канал и да получат достъп до петролните полета в Близкия изток. Загубата при Аламейн бележи края на експанзията на Оста в Африка.

Предистория До юли 1942 година, след успеха при Битката при Газала, танкова армия Африка съставена от германски и италиански пехотни и механизирани части под командването на генерал Ервин Ромел прониква дълбоко в Египет. По този начин тя заплашва жизненоважния за британските сили снабдителен път, преминаващ през Суецкия канал. Генерал Клод Окинлек отстъпва с 8-а армия на 50 мили от Александрия до участък, при който Катарската депресия е на 40 мили от Аламейн, разположен на брега. Това дава на защитниците безопасни флангове, тъй като депресията е непроходима за танкове, и относително къса фронтова линия. Там настъплението на Оста бива спряно при Първата битка при Аламейн в началото на юли.

Контраофанзивата на 8-а армия през юли е неуспешна, тъй като Ромел решава да се окопае и да позволи на изтощените си сили да се прегрупират. В края на юли 8-а армия спира всички офанзивни действия, за да възстанови своите сили. В началото на август по време на визита в Кайро на британския министър-председател Уинстън Чърчил и генерал Алън Брук, британския главнокомандващ, за заместник на Окинлек като главнокомандващ на 8-а армия е избран генерал-лейтенант Бърнард Монтгомъри (първоначалният избор е Уилям Гот, но той загива, след като самолетът, с който пътува, е свален от германски изтребител), а като главнокомандващ на войските в Близкия изток е назначен генерал сър Харолд Алекзандър.

Изправен пред прекалено отдалечени доставки и недостатъчни подкрепления, без да предполага че предстои да пристигнат огромни съюзнически подкрепления, Ромел решава да атакува Съюзниците преди да успеят да се подготвят. На 30 август 1942 година авангардът на атаката, воден от две бронетанкови дивизии от Африканския корпус при Алам Халфа не успява да пробие защитата. В очакване на ответна атака от 8-а армия на Бърнард Монтгомъри, танкова армия Африка се окопава.

Факторите, които облагодетелстват защитния план на 8-а армия при Първата битка при Аламейн – късата фронтова линия и защитените флангове – сега са в полза на Ромел. В допълнение, той има достатъчно време да подготви защитните позиции и да изгради обширни минни полета и ограждения с бодлива тел. На 8-а армия се налага да проведе фронтална атака срещу добре подготвени позиции. Харолд Алекзандър и Бърнард Монтгомъри се решени първо да установят числено преимущество, което да е достатъчно не само да пробият защитната линия, но и да унищожат армията на Ромел. В предишните сблъсъци нито една от страните не е имала решаващо превъзходство, за да постигне пълна победа при атака. Страната, която губи, винаги успява да се оттегли и прегрупира.

След още шест седмици подготовка на своите сили британската 8-а армия е готова да атакува. 200 000 войника и 1000 танка под командването на Монтгомъри потеглят срещу 100 000 войника и 500 танка на танкова армия Африка.

Планът на Съюзниците С Операция Лайтфут, Монтгомъри се надява да отвори два коридора през минните полета на Оста на север. След това танковете ще преминат и ще победят германските танкове. Атаки за отвличане на вниманието на юг ще попречат на останалата част от силите на Оста да се предвижат на север. Монтгомъри очаква 12-дневна битка в три етапа: „Пробив, прочистване и пречупване на врага.“

През първата нощ на офанзивата, Монтгомъри планира настъпление с четири пехотни дивизии, до цел с кодово име Оксалова линия, преодолявайки челните защити на Оста. През това време инженерите ще разчистят и маркират коридорите в минните полета, през които ще преминат бронетанковите дивизии, за да достигнат целите означени със Скинфлинт (където ще докладват извършения прогрес) и Предела Пиерсън (където ще се съберат и временно ще укрепят своите позиции), намиращи се в дълбочина в защитата на Оста.

Британските сили упражняват известен брой лъжливи маневри през месеците преди битката, за да подлъжат командването на Оста, не само за посоката на атаката, но и за датата на сражението. Тази операция е с кодово име Операция Бертрам. През септември те стоварват известно количество отпадъци (празни кутии и т.н.) под камуфлажни мрежи в северния сектор. След като не последва атака и местата не се променят с времето, силите на Оста постепенно ги игнорират. Това позволява на 8-а армия да изгради складове в челните позиции като заменя боклуците с амуниции, гориво или продоволствия през нощта. През това време се изгражда бутафорен петролопровод, което ще накара Оста да повярва, че атаката ще се проведе в по-късна дата от предвиденото и ще се проведе на юг. В допълнение танковете предназначени за атаката на север са маскирани като транспортни камиони, чрез поставяне на сменяеми дървени структури върху тях.

Планът на Оста С провала на офанзивата при Алам Халфа силите на Оста са сериозно изчерпани. Германската и италианската армии са прекалено разпръснати и изтощени, и разчитат на пленените от Съюзниците продоволствия и снаряжение. През август Ромел все още има преимущество в хора и материали. Това бързо се обръща след като получава малобройни подкрепления, за разлика от британските части, които получават войници и екипировка от Англия, Индия, Австралия и известно количество танкове и камиони от САЩ. Ромел продължава да моли за подкрепления, но основната цел на германската военна машина е насочена към Източния фронт и много малко доставки стигат до Северна Африка.

Ромел знае отлично, че британските сили скоро ще са достатъчни за започване на офанзива срещу неговата армия. Единствената му надежда е германските сили при Сталинград бързо да победят съветските и да се предвижат южно през Кавказ и като по този начин заплашат Персия (Иран) и Близкия изток. Това би предизвикало прехвърлянето на британски части от египетския фронт към Персия, което би отложило офанзивата срещу него. Използвайки тази пауза Ромел може да изиска подпрепления за осъществяване на евентуално свързване между неговия Африкански корпус и германските армии, които се бият в Южна Русия, позволявайки окончателна победа над съюзническите армии в Северна Африка и Близкия изток.

През това време частите под негово командване се окопават и очакват възможната атака от страна на Съюзниците или поражението на съветската армия при Сталинград. Те поставят около половин милион мини, основно противотанкови, а района получава името Дяволската градина (много от тях са британски, пленени при Тобрук). Противопехотни мини (като мина тип S) са поставени между противотанковите.

Ромел редува германски и италиански пехотни части в челните линии. Резервите му се състоят от две германски танкови дивизии и една моторизирана пехотна дивизия, и еквивалентни италиански части от същия вид. Тъй като съюзническите мерки за заблуда объркват силите на Оста за посоката на атаката, те се разпръснати по целия фронт. Това ще забави тяхната концентрация срещу съюзническата атака и ще ги принуди да изразходват големи количества гориво, което недостига на Ромел.

Военни действия Битката при Аламейн обикновено се разделя на пет фази, включващи начало на битката (23 – 24 октомври), застой (24 – 25 октомври), контраатака (26 – 28 октомври), Операция Суперчардж (1 – 2 ноември) и край на битката (3 – 7 ноември). Периода между 29 и 30 октомври не е включен, тъй като това време се използва от двете страни за прегрупиране на войските.

Фаза 1: Начало на битката

Операция Лайтфут започва в чистата, ясна вечер на 23 октомври с артилерийски обстрел. Той е внимателно планиран, така че изстреляните от всички 882 оръдия от полевата и средната артилерия снаряди да се взривят едновременно по дългата 40 мили фронтова линия.Niall Barr. Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein стр. 308 Обстрелът продължава пет и половина часа и до края му всяко оръдие изстрелва около 600 снаряда. През този период от време 125 тона снаряди падат върху позициите на противника.

Има причина операцията да е наречена Лайтфут (Лек крак) – пехотата атакува първа. Много от противотанковите мини няма да се задействат от пехотата, тъй като те не са достатъчно тежки (оттам и името). С напредването на пехотата инженерите трябва да разчистят пътя за танковете, които идват от към тила. Всеки от проходите трябвало да бъде с ширина 24 фута (7.2 метра), което е достатъчно за танковете да преминат в единична линия. Инженерите трябва да разчистят участък дълъг пет мили през Дяволската градина. Това е трудна задача и като цяло се проваля поради дълбочината на минните полета на Оста.

Съюзническият план включва лъжлива атака от юг от страна на британския 13-и корпус, ангажирайки вниманието на 21-ва танкова дивизия и италианската бронетанкова дивизия Ариете, докато на север британският 30-и корпус се опита да осигури тесен път през германските минни полета за преминаването на бронетанковите дивизии на британския 10-и корпус.

В 22:00 часа пехотата на 30-и корпус започва настъпление. Целта е линията, където се намират най-укрепените позиции на противника. Щом пехотата достига първите минни полета сапьорите се придвижват, за да започнат изграждането на проход за танковете. Към 2:00 часа първите от 500 танка тръгват напред. До 4:00 часа челните танкове са в минното поле, където те вдигат толкова прах, че видимостта намалява рязко. Започва да се образува задръстване, след като танковете не могат да преминат.

Фаза 2: Застой

Сутринта на 24 октомври, събота, носи неприятности за германския щаб. Точността на артилерийския бараж унищожава германските комуникации, а Георг Щуме, който командва силите на Оста в отсъствието на Ромел, умира от сърдечен удар. Временното командването поема генерал Вилхелм фон Тома.

През това време 30-и корпус е преминал едва първите минни полета. Недостатъчна част от минните полета са прочистени, за да може 10-и корпус да премине. През целия ден Съюзниците атакуват с пехота позициите на Оста, като правят повече от 100 атаки.

Танкови части атакуват 51-ва планинска дивизия след изгрев. До 16:00 часа прогресът е малък. При залез, когато слънцето свети откъм техния гръб, танковете от 15-а танкова дивизия и италианската дивизия Литорио, завиват и атакуват австралийците. Така започва първата танкова битка при Аламейн. Над 100 танка участват в нея и до падането на мрака половината от тях са унищожени, а нито една от страните не осъществява прогрес.

Докато австралийците се бият с 15-а танкова, планинската дивизия, вляво от тях, започва първата битка между танкове и пехота при Аламейн. Тя продължава два дни и е съпроводена с много жертви, но в края Съюзниците държат хребета Кидни.

Неделя, 25 октомври 1942 година

Първоначалната атака приключва в неделя. И двете армии водят боеве без прекъсване в продължение на два дни. Съюзниците преминават през минните полета на запад и осъществяват проникване с дълбочина 5 мили и ширина 6 мили. Те са заели позиции на хребета Митерия на югоизток, но в същото време силите на Оста са здраво окопани в по-голямата част от първоначалните си позиции и битката там е в застой. Генерал Монтгомъри нарежда спиране на бойните действия на юг, евакуация на хребета Митерия и насочване на войските в посока север към морето. Бойното поле ще се концентрира при Кидни и Тел ел Еиса до осъществяване на пробив.