Националният военен университет „Васил Левски“ е военно висше училище с 2 факултета в градовете Велико Търново и Шумен, България.

Макар че получава статут на висше училище едва през 1924 г., университетът е висшето учебно заведение с най-дългата история в България като продължител на Военното училище, основано в Пловдив през 1878 г.

История

Трето българско царство ВипускиТонев, З., „Върхове на славата“, София, 1995, Съюз на независимите български писатели, стр. 188 (12 – 40 и 45 випуск) № дата численост псевдоним 1. 10 май 1879 163 2. 30 август 1880 93 3. 30 август 1882 62 4. 30 август 1883 62 5. 30 август 1884 51 6. 30 август 1885 58 7. 3 декември 1885 71 8. 27 април 1887 163 Регентският 9. 7 ноември 1887 10. 7 ноември 1888 11. 18 май 1889 12. 2 август 1890 44 13. 2 август 1891 117 14. 2 август 18926 септември 1892 139 15. 2 август 1893 79 16. 1 януари 1895 100 17. 1 януари 1896 92 18. 1 януари 1897 45 19. 1 януари 1898 37 20. 1 януари 1899 84 21. 1 януари 1900 130 22. 1 януари 1901 105 23. 1 януари 1902 104 24. 1 януари 1903 94 25. 2 юли 1905 72 26. 19 септември 1906 79 27. 1 август 1907 64 28. 11 февруари 1908 177 28. 2 август 1908 98 29. 22 септември 1909 116 30. 4 септември 1910 95 31. 22 септември 1911 126 32. 2 август 1912 138 Царски 33. 23 април 1913 139 34. 22 септември 1914 174 35. 25 август 1915 434 Рилски 36. 12 март 1916 242 37. 23 септември 1916 327 38. 1 август 1917 348 Нишки боен 39. 1 януари 1919 425 40. 4 октомври 1920 123 41. 1 април 1922 42. 9 септември 1923 43. 1924 44. 6 май 1925 45. 6 септември 1926 Шуменски 46. 3 октомври 1927 47. 25 август 1928 80 Шипченски 48. 1929 33 Преславски 49. 6 септември 1930 111 Витошки 50. 6 септември 1931 124 Дунавски 51. 6 септември 1932 Софийски 52. 6 септември 1933 46 Люлински 53. 26 август 1934 91 Орловски 54. 1935 Беломорски 55. 3 октомври 1936 84 Тракийски 56. 3 октомври 1937 Княз Симеоновски 57. 3 октомври 1938 Средногорски 58. 16 юни 1939 131 Родопски 59. 16 юни 1940 Балкански 60. 1941 61. 30 януари 1942 62. 31 януари 1943 160 63. 3 март 1944 64. 1944 65. 6 май 1945 Дравски боен 66. 1946 67. 1947 68. 1948 Димитровски – 1 69. 30 април 1949 Димитровски – 2 70. 1949 Димитровски – 3 71. 1950 Димитровски – 4 72. 1950 Димитровски – 5 73. 1951 Димитровски – 6 74. 1951 Димитровски – 6а 75. 1952 Димитровски – 7 76. 1953 77. 1954 78. 1955 79. 1956 80. 1957 81. 1958 82. 1959 83. 1960 84. 1961 85. 1964 86. 1965 87. 1965 88. 23 септември 1966 Велико Търновски – 1966 89. 1967 Шипченски – 1967 90. 1968 Войводски – 1968 91. 1969 Септемврийски – 1969 92. 1970 Ленински – 1970 93. 1971 Бузлуджански – 1971 94. 1973 Септемврийски – 1973 95. 31 август 1974 Димитровски – 1974 96. 1975 Дравски – 1975 97. 28 август 1976 Априлски – 1976 98. 1977 Опълченски – 1977 99. 1978 Освобожденски – 1978 100. 1979 Благоевски – 1979 101. 30 август 1980 Асеновски – 1980 102. 30 август 1981 Аспаруховски – 1981 103. 1982 Димитровски – 1982 104. 1983 Родопски – 1983 105. 1984 Българо-съветска дружба 1984 106. 1985 Сливнишки – 1985 107. 30 август 1986 Ботевски – 1986 108. 1987 Васил Левски – 1987 109. 1988 Старозагорски – 1988 110. 1989 Чавдарци – 1989 111. 1990 Шипченски – 1990 112. 1991 Тодор Каблешков – 1991 113. 1992 114. 1993 115. 1994 116. 1995 117. 1996 Панагюрски – 1996 118. 1997 Васил Левски – 1997 119. 1998 Христо Ботев 120. 1999 121. 2000 122. 2001 123. 2002 124. 2003 Илинденско-Преображенски 125. 2005 126. 2006 127. 2008 128. 29 ноември 2008 129. 2009 130. 2009 131. 2010 132. 26 ноември 2010 133. 29 юли 2011 64 134. 27 юли 2012 88 135. 26 юли 2013 88 136. 25 юли 2014 91 137. 24 юли 2015 79 138. 22 юли 2016 88 Тутракански 139. 27 юли 2017 53 Васил Левски 140. 27 юли 2018 113 Ботевски 141. 26 юли 2019 136 Княз Александър I 142. 24 юли 2020 91 Добруджански 143. 24 юли 2021 121 Георги Стойков Раковски 144. 1 август 2022 118 Полковник Борис Дрангов 145. 29 юли 2023 136 Васил Левски 146. 27 юли 2024 218 Цар Симеон Велики 147. 25 юли 2025 168 Сливнишко-Драгомански 148. 31 юли 2026 148 Априлски – 2026

Създаване на военното училище Още през лятото на 1878 г. Временното руско управление започва подготовката за създаване на военно училище в Пловдив. Назначеният на 8 май 1878 г. руски императорски комисар княз Дондуков-Корсаков предприема в най-кратък срок създаването на институция за подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска. В края на месец май 1878 г. пред сградата на областната управа в Пловдив е оповестен приказ на комисариата на временното руско управление за създаването на военно-учебна команда, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на военно-учебната команда (юнкерска рота), състояща се от първите 42 младежи, е назначен капитан Стрижевски, а за негови помощници подпоручик Любавски и прапорщик Никола Бонев (българин на руска служба). Командата е първоначално е настанена в бившия турски конак в Пловдив, а после се установява в училище „Света Троица“, в старата част на днешния град. Училището е открито на 1 септември 1878 г. по заповед на княз Дондуков-Корсаков.ДВИА, ф. 1521 (Народно военно училище „Васил Левски“), История на фондообразувателя Със заповед № 14 от 1 септември 1878 г. висшето командване и организирането на занятията се поема от гвардейски капитан Николай Флейшер. Първите произведени български офицери с чин прапорщик са Рачо Петров, Христо Попов, Стефан Александров и Петър Тантилов.

След Берлинския конгрес След подписването на Берлинския договор от 14 до 19 ноември 1878 г. военното училище е преместено в гр. София – до Пазарджик съставът пътува с влак, а от там до София юнкерите се придвижват пеша. Официално училището е преместено на 20 ноември. Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния Централен военен клуб. На 26 ноември 1878 г. то е официално осветено и открито със заповед № 18 на Военното управление на България. Обучението в училището е в рамките на две години, като се разделя на два класа: Първи младши-общи и Втори старши-специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия – специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери (днешните инженерни войски). На 15 януари 1879 г. е зачислени първият випуск юнкери, подготвен е в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Указ № 40 са обявени първенците на випуска – подпоручиците Анастас Бендерев и Тодор Увалиев. Първият випуск на военното училище по-късно е наречен „Генералски випуск“, тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание.

Със заповед по военното ведомство № 156 от 1880 г. се нарежда да се премине към 3-годишен курс на обучение, съответно първи подготвителен клас и втори и трети специални класове. Впоследствие през 1881 г. се преценява, че е необходимо обучението да премине на 4-годишен период. На 30 август 1881 г. княз Александър Батенберг на тържествен парад в София връчва първото бойно знаме на училището. На 30 август 1886 г. училището е разформирано във връзка с детронацията на Батенберг и знамето му е унищожено.

През 1892 г. е преместено в специално построена сграда, проектирана от чешкия архитект Антонин Колар, в югоизточния край на София, в която днес се намира Военната академия „Г. С. Раковски“. Военното училище играе важна роля в живота на Българската армия, като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.

От Съединението до независимостта Важна роля в бъдещото развитие на училището изиграва акта на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В навечерието на Сръбско-българската война в знак на несъгласие с водената от Българското правителство политика, руският цар Александър III изтегля руските войски от България, включително и всички руски офицери от военното училище. На 10 октомври 1885 г. е назначен първия български офицер за началник на училището – ротмистър Анастас Бендерев.

Преди началото на Сръбско-българската война завършилите училището са 462 български офицери, които са недостатъчни за окомплектоването на 110 хилядната Българска армия, която се готви за войната със Сърбия. Поради тези причини със заповед № 90 на военното министерство от 9 септември 1885 г. 71 юнкера от 7-и випуск са произведени предсрочно със звание портупей-юнкери и са разпределени за командири по бойните части. Тази първа война за младите български офицери, наречена още войната на капитаните, е бойното кръщене за българския офицерски корпус. Общо в сръбско-българската война загиват 16 възпитаника на училището, сред които капитан Маринов командир на Трети пехотен бдински полк и най-младия загинал офицер – братът на Христо Ботев портупей-юнкер Боян Ботйов.

След края на войната военното училище започва да търси свой собствен път на развитие, съобразен с българските традиции и боен опит. До преврата срещу княз Александър I Батенберг е запазен 4-годишният курс на обучение. Детронацията на княза, в която се включват група русофилски настроени юнкери и офицери начело с началника на училището майор Петър Груев, ротмистър Анастас Бендерев и капитан Радко Димитриев оказват изключително негативно влияние върху престижа на военното училище. След контрапреврата извършен от Стефан Стамболов с Указ № 181 от 1886 г. училището е разформировано, отнети са му знамето, част от юнкерите участвали в тези събития са уволнени, други са дадени под съд, а трети са разжалвани. Пак през същата година с Указ № 187 училището е възстановено, но без знаме и шефство. Официално ново бойно знаме е връчено едва през 1925 г. от цар Борис III.

С установяването на княз Фердинанд I за цар на България настъпва успокоение сред юнкерските и офицерските среди, като през 1889 г. князът поема шефството над училището. През 1889 г. към училището е открита и първата школа (курс) за подготовка на запасни офицери в състав от 130 души и е придадена фелдшерска рота за обучение на войскови фелдшери. През 1890 г. е проведен и първият щаб-офицерски курс за 115 офицери с чин капитан. В началото на 1900 г. настъпва т. нар. кадетски период за обучение в училището по модела на военните училища на великите сили, като започват да се приемат младежи на 12-годишна възраст със срок на обучение 7 години, от които 5 години гимназиален клас и 2 години специален клас. Този модел на обучение просъществува до 1909 г., когато кадетската гимназия е закрита и отново е въведен 3-годишен срок на обучение.Никола Рухчев „Военното училище на България 1878 – 2002“, изд. 2012, София

Балкански войни (1912 – 1913 г.) При създалата се политическа обстановка на Балканите в навечерието на Балканската война на 17 септември 1912 г. цар Фердинанд I издава Указ № 5 за обявяване на обща мобилизация, а на 20 септември училището е разформировано. Всички офицери са изпратени по бойните подразделения. За участие във войната портупей-юнкерите и офицерските кандидати са изпратени в частите на действащата армия. По бойните части за командири са изпратени и портупей-юнкерите от 33-ти випуск и юнкерите от 34-ти випуск. Юнкерите от подготвителния клас на 35-и випуск са освободени в домашен отпуск до второ нареждане. На 31 август 1913 г. след края на войните и общата демобилизация на българската войска училището започва отново да функционира с началник подполковник Иван Луков. През двете войни загиват 302-ма възпитаници на военното училище от всички випуски, произведени до 1913 г., един от които е героят от битката при Бунархисар полковник Иван Петров, командир на Пети пехотен дунавски полк.

Първа световна война (1915 – 1918 г.)