Георги Тишев

Георги Йорданов Тишев е български политик и общественик, секретар на Българската екзархия (1872 – 1877), вътрешен министър в правителството на Драган Цанков (1880) и дългогодишен окръжен управител във Варна (1883 – 1892).

Биография Образование и младежки години

Георги Тишев е роден на 21 декември 1847 г. в Свищов, тогава Османска империя. Завършва Духовната семинария в Киев през 1872 г. и става секретар на екзарх Антим I в новосъздадената Българска екзархия в Цариград. Остава на този пост до 1877 г., когато е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия, заедно с отстранения екзарх Антим I.

Амнистиран е на следващата година и заема различни длъжности при Временното руско управление в Княжество България: старши чиновник при руския губернатор, управител на Ловеч, началник на Административното полицейско управление в отдела за вътрешни работи и губернатор на Търново.

Професионална дейност Георги Тишев не е сред депутатите за Учредителното събрание в Търново през 1879 г., но е избран за депутат в I велико народно събрание за избор на княз, което се провежда непосредствено след Учредителното.

Избран е за представител и в I обикновено народно събрание (есента на 1879 г.), където става и под-председател. Привърженик на Либералната партия.

От 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Драган Цанков и народен представител във II обикновено народно събрание. По време на Режима на пълномощията, Тишев го подкрепя и става член на Държавния съвет (1881 – 1883). Преди това е дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките). През 1883 г. е назначен за управител на Варненското окръжие и остава на този пост до 1892 г.

Бил е за кратко и окръжен управител в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894).

От 1895 до 1899 е председател на Върховната сметна палата.

През 1902 г. става действителен член на БКД. Между 1908 – 1911 г. е народен представител в XIV обикновено народно събрание.

Оттегля се от политическия живот след 1911 г. и до смъртта си, на 9 април 1926 г., живее в София.

Погребан в София, Централни гробища, парцел 49.

Дарителска дейност Г. Тишев прави саморъчно завещание на 31 юли 1925 г., в което изразява своето желание да се образуват 3 фонда: към Светия синод, БАН и Свищовската община.

Дарява на Св. синод на Българската православна църква 50 хил. лв., с които да се създаде фонд. Завещава на БАН 50 хил. лв. за фонд, чиито лихви да се употребят по преценка на Академията. Желае също така къщата на ул. „Ген. Паренсов“ в София да бъде продадена след неговата смърт и със сумата да се образува фонд за поддържането на училищата в Свищов.

Награди орден „Св. Станислав“ III степен (руски, 1879); орден „Св. Станислав“ II степен (руски, 1888); орден „Св. Александър“ IV степен (1886); орден „Св. Александър“ III степен (1888); „За гражданска заслуга“.

Литература БАН. Фонд 182К. Опис 1.

Бележки

Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Академици на БАН Категория:Членове на Либералната партия Категория:Народни представители от Либералната партия Категория:Главни секретари на Българската екзархия Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Родени в Свищов Категория:Починали в София