Битката при Траянови врата ( (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́) от 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.

Тя е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав, победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.

Исторически извори

Освен Битолският надпис, където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко,Подбрани извори, т. II, с. 128 за битката при Траянови врата разказват няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон – очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели, Георги Кедрин и Йоан Зонара, които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон (познат още като Асолик) и Матей от Едеса. Допълнителни подробности се намират в Похвалното слово за св. Фотий Тесалийски.С изключение на надписа на цар Иван Владислав, преглед на споменатите извори дава В. Златарски в История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665 сл.

Причини за първия поход на Василий II срещу българите Войната в България е първият мащабен самостоятелен ход, предприет от Василий II 10 години след възкачването му на престола през 976 г.,Острогорски, История на византийската държава, с. 394 въпреки че българските нападения в имперските владения датират отдавна. Една от причините за продължителното бездействие е политиката на паракимомена Василий Лакапин, който фактически управлява Византия в първите години от царуването на своя съименник.Острогорски, История на византийската държава, с. 391 – 393 Основна задача на правителството в Константинопол е да се справи с метежа на пълководеца Варда Склир, който обхваща Мала Азия през 976 – 979 г.Мутафчиев, Лекции по история на Византия, т. II, с. 267 – 270; Holmes, Catherine, Basil II (A.D. 976 – 1025)

Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители,Пириватрич, Самуиловата държава, с. 99, 107 които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята Самуил и Арон (по-старите братя, Давид и Мойсей, умират много скоро след въстанието през 976 г.)Пириватрич, Самуиловата държава, с. 99, 146; Андреев, Кой кой е в средновековна България, с. 84, 281 спомага не само метежът на Склир, но и пренебрежението, с което предишният император Йоан I Цимиски, подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България.Приоритет на Цимисхий е войната му с арабите в Месопотамия и Сирия – Пириватрич, Самуиловата държава, с. 72 От областта около Охридското и Преспанското езероПириватрич, Самуиловата държава, с. 97 – 98 комитопулите се вдигат на оръжие срещу византийците.

На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите,Според Петър Петров и други историци през 976 г. Североизточна България е освободена от византийско владичество (Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 32 – 33, 64). Тази теория е опровергана, след като археолозите откриват печати на византийски управители, властвали в Преслав и Дръстър в годините непосредствено след 976 г. (Стоименов, Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971 – 987/989 г., ГСУ НЦСВП, т. 82 (2), 1988, с. 40; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 108, 153 – 154). но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе главния град на областта Тесалия (в дн. Северна Гърция), след обсада на Лариса.Пириватрич, Самуиловата държава, с. 107 – 108, 152 – 153. Златарски (История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 660 – 663) и Чолпанов (Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 38), отнасят завземането на Лариса към 983 г. Непрекъснатите български нападения карат византийския император да предприеме ответен удар.Подбрани извори, т. II, с. 76Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665

Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се споразумее с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 668 В замяна на своето подчинение Арон иска да се сроди с императора чрез брак на един от синовете сиЗлатарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 668 със сестрата на Василий II Анна. Вместо нея обаче императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665 – 669

Обсадата на Сердика Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 39 В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 665Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669 От Адрианопол императорът достига Филипопол, а оттам се запътва към Сердика.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669 Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар.Подбрани извори, т. II, с. 76Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669 След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владенияЗлатарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669 е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 39

По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 39 Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражирите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 669Подбрани извори, т. II, с. 76 – 77

Разгром на византийската армия В резултат на тези неуспехи византийците остават без средства за превземане на Сердика с щурм. Прекъсването на снабдяването им означава, че те не могат да разчитат на варианта да изтощят защитниците с глад, а сами трябва да се справят с този проблем. В допълнение към тези съображения изниква още една причина за вдигане на обсадата – по планините в тила на императорската армия се явява войска, предвождана от Самуил.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 41; Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672 Вместо да подсигури пътя за отстъпление, Лъв Мелисин се оттегля във Филипопол.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 39 Този факт е допълнителен стимул за Василий II да вдигне обсадата на Сердика. Началникът на западните войски Кондостефан убеждава императора, че Мелисин е потеглил към Константинопол, за да завладее престола му.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 670 – 672

Карта на битката при Траянови врата (17.VIII.986 г.) Картата е изтеглена от страницата на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в интернет на 19 ноември 2007 г.

Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673 – 674 Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил,Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673 – 674; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 111 се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 673 Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 43 Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 674 – 675 „Много голям брой“Подбрани извори, т. II, с. 77 византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии).Подбрани извори, т. II, с. 77Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 672 – 675

Последици Провалът на похода в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години.Мутафчиев, Лекции по история на Византия, т. II, с. 272 – 273; Острогорски, История на византийската държава, с. 397 – 398 В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.Златарски, История на българската държава (1994), т. I, ч. 2, с. 676 – 679

По израза на авторитетния български медиевист Петър Мутафчиев от момента, в който побеждава в прохода Траянови врата, Самуил става „господар на положението в Балканския полуостров“.Мутафчиев, Лекции по история на Византия, т. II, с. 271 В годините непосредствено след тази битка са отвоювани североизточните български земи, загубени през 971 г.Божилов, Ив., Анонимът на Хазе. България и Византия на Долни Дунав в края на X в., с. 125; Стоименов, Д., Временна византийска военна администрация в българските земи 971 – 987/989 г., ГСУ НЦСВП, т. 82 (2), 1988, с. 40 – 43Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 194 – 195; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 111, 113, 155 Самуил и другите български войводи предприемат настъпление срещу Солун, в Елада и по източното крайбрежие на Адриатическо море.Ангелов / Чолпанов, Българска военна история през Средновековието (Х – XV век), с. 44 – 50 Военното надмощие на българите трае до битката при Сперхей (996 или 997 г.). Пак П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018 г.Мутафчиев, Книга за българите (1992), с. 118

Галерия

Външни препратки