Светослав Николов Миларов-Сапунов е български писател, историк и публицист.
Биография Роден е през 1849 г. в Габрово. Син е на Никола Сапунов, участник в църковната борба, и брат на Илия Миларов, общественик и директор на Народната библиотека в София. Името Миларов е превод на Сапунов от руски език („мыло“). Светослав учи в Загреб, Цариград и другаде. Сътрудник е на Петко Славейков и съредактор на вестник „Македония“. Сътрудничи и на други български вести в Цариград. Поддържа връзки със Стефан Веркович.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 315. Прекарва повече от година в цариградския затвор, революционерите го обявяват за турски шпионин. Бяга от затвора и заминава за Русия. Редактор на вестниците „Възраждане“ (1876), „Марица“ (1879) и „Независимост“ (1880-1881). Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884).
От 1884 г. Миларов е действителен член на Българското книжовно дружество. Автор на драмата в стихове Паданието на Цариград, на спомени, дневници и други.
В края на 80-те години Миларов, както и други проруски ориентирани общественици, емигрира в Одеса. В началото на 1889 г. той оглавява група, включваща още Константин Попов, Петър Мусевич, о.з. поручик Георги Василев и о.з. капитан Йордан Белев, която си поставя за цел убийството на княз Фердинанд. С помощта на Драган Цанков те се свързват с Александър Кривцов, представител на руската организация Славянско благотворително общество, който ги снабдява с оръжие и пари. Получил разрешение за връщане в България, през април Миларов пристига в София, след което заедно с Попов започват да следят Фердинанд и на няколко пъти се доближават до него. Те така и не стрелят по княза и скоро се отказват от цялото начинание.
През 1891 г., по време на разследването на атентата срещу Стефан Стамболов, при който е убит министърът на финансите Христо Белчев, полицията достига до част от информацията за заговора от 1889 година. Макар в действителност да нямат отношение към атентата срещу Стамболов, Миларов и Попов са признати за виновни и са осъдени на смърт.Черно море - дигитално копие - 30/10/1893, No. 81, стр.2 На 15 юли 1892 г. Светослав Миларов е обесен в двора на Черната джамия в София.Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 17, 16 ноември 1896 год, стр. 3
Библиография
Падението на Цариград. Драма в пет действия. С., 1883.
Княза пред Русия и пред България. С, 1886. Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888 Миларов, Св. Записки от цариградските тъмници. Съставител, редакция и бележки Ил. Тодоров. Изд. ГАЛ-ИКО, С., 1994. Миларов, Св. Небесният преврат. Осъденият на смърт чрез обесване се завръща. Политически дневник, писма, статии, кроежи. Съст. П. Величков. С.: Факел, 2003.
Източници Делото по заговора за убиването на Негово царско височество Княза и министър-председателя Стамболова и убийството на министъра Белчева. Приложение – Дневникът на Св. Миларов. С., 1929. Иван Богданов, Светослав Миларов. Живот и творческа съдба. – В: Богданов, Ив. Литературни студии. С.: Български писател, 1966. Илия Конев, Непознатият Светослав Миларов. Из живота и дейността му в Хърватско и Румъния. В: Ил. Конев. В: Конев, Ил. Ние сред другите и те сред нас. С.: Наука и изкуство, 1972. Николай Аретов, Затворническите мемоари. Казусът Светослав Миларов. – Във: Фигури на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2002, с. 278-285. Аретов, Н. Един „неочакван“ образ на П. Р. Славейков. Как да се справим с него? – Литературна мисъл, 2006, № 2, с. 22-41. Аретов, Н. Къде е родината? Казусът Светослав Миларов. – В: Мигриращи култури и социални практики. Съст. Р. Станчева. С.: УИ Св. Климент Охридски и Изд. център Б. Пенев, 2013, с. 65-76.
Цитирани източници
Бележки
Категория:Български писатели Категория:Български историци Категория:Български публицисти Категория:Държавни служители на България Категория:Академици на БАН Категория:Българи в Османската империя Категория:Български мемоаристи Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в София Категория:Екзекуции в България Категория:Русофили