Екатерина Българска или Екатерина Комнина е българска княгиня и византийска императрица, съпруга на император Исак I Комнин.
Произход Дъщеря е на българския цар Иван Владислав и на царица Мария. Има шест братя и пет сестри, сред които:
Пресиян II, владетел на България Алусиан, стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол Аарон, пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса Траян, княз Радомир, патриций
Ранни години След като Василий II Българоубиец унищожава Първото българско царство през 1018 г., в знак на благодарност към царица Мария, която прекратява съпротивата срещу византийците, императорът интегрира семейството ѝ в редовете на византийската аристокрация.
Във Византия семейството на Екатерина става важен фактор в дворцовия живот и взема активно участие в дворцовите интриги. През 1029 г. брат ѝ Пресиян и майка ѝ, бившата царица Мария, организират дворцов заговор срещу император Роман III Аргир. Заговорът е разкрит, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в Мантилейския манастир в тема Вукеларион (Мала Азия). Като член на семейството Екатерина вероятно споделя съдбата на роднините си и също е изпратена на заточение в Армения.
Брак с Исак Екатерина се омъжва за Исак I Комнин, от когото има две деца – Мануил Комнин († преди 1059) и Мария Комнина (монахиня).
През 1057 г., след като оглавява бунт срещу Михаил VI Стратиот, Исак I Комнин заема императорския престол, което става не и без помощта на другия брат на Екатерина – Аарон, а самата Екатерина става императрица на Византия. В хрониката си Йоан Скилица казва по този повод:
Екатерина обаче се ползва с високата си титла само две години – до 1059 г., когато Исак I Комнин, покосен от болест, за която смята, че е смъртоносна, абдикира и става монах в манастира „Студион“. Михаил Псел описва подробно в хронографията си ролята на Екатерина в тези събития:
Последни години За свой наследник Исак Комнин посочва Константин Дука, при чието управление Екатерина продължава да се ползва с почестите, полагащи се на една августа, за което свидетелстват две по-късни писма – послания на Михаил Псел до Екатерина:
Екатерина последва съпруга си и се замонашва под името Елена, а заедно с нея се замонашва и дъщеря ѝ Мария. За последните ѝ години разказва и Йоан Скилица:
Едно от последните сведения за императрица Екатерина се съдържа в хронологична бележка от 1063 г., написана на последната страница на четвероевангелие от втората половина на XI век, открито в библиотеката на Френското училище в цариградския квартал Фенер. Самото евангелие е подарено от императрица Екатерина на манастира „Света Троица“ на остров Халки (един от Принцовите острови). Бележката гласи следното:
Бележки
Литература
Псел, Михаил. Хронография: Съчинение на най-мъдрия монах Михаил, София, Зограф, 1999. ISBN 954-15-0039-1
Външни препратки Печат с надпис „Богородице, помагай на Ксения, монахиня Комнина“, принадлежал на Екатерина Комнина. Колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс.
Категория:Български княгини Категория:Българска аристокрация Категория:Византийски императрици Категория:Аароновци (Комитопули) Категория:Комнини