Българо-византийски войни

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.Отделни сблъсъци са отбелязани и извън Балканите. Според една от версиите за местонахождението на Онгъла, тази местност се е намирала северно от делтата на Дунав (Петров, П., Образуване на българската държава, София 1981, с. 146 – 150). През 920 г. български войски дебаркират на малоазийския бряг на Дарданелите (Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 401). Те започват още преди трайното установяване на прабългарите начело с Аспарух в североизточната част на полуострова в последната четвърт на VII век и преминават през няколко етапа. До началото на IX век държавата на Аспарух и неговите наследници успява да се утвърди върху територии на Източната римска империя между Стара планина и долното течение на Дунав. През първата половина на IX век следва бързо разширение на юг и югозапад, отново за сметка на Византия. Първо при кан Крум (управлявал през 803 – 814 г.), а по-късно и при цар Симеон (893 – 927), България създава сериозна заплаха за Константинопол. В продължение на три века българите от запад, редом с арабите от изток, са най-опасните врагове на Византия. Борбата с византийците е съществен фактор за засилването на българската държава и превръщането ѝ в централизирана монархия. Експанзията върху земи, населени със славяни, вследствие на успешните сблъсъци с византийците, води до промяна не само в териториалния, но и в етническия облик на Дунавска България. Разредени от продължителни периоди на мир, войните не пречат на взаимното икономическо и културно влияние, особено върху България след покръстването през 864 – 866 г. С продължителност от 675 години това е третият най-дълъг военен конфликт в човешката история и най-дълъг извън Западна Европа.The Longest Wars Ever To Be Fought in Human History

Българо-византийските войни не завършват със завладяването на България от император Василий II през 1018 – 1019 г. В периода на византийското владичество (до 1186 г.) българите вдигат няколко неуспешни въстания. Въстанието на Асен и Петър през 1185/1186 г. води до създаване на Втората българска държава със средище в Търново. В началото на XIII век, при цар Калоян, възстановената българска държава обхваща отново (както три века по-рано) Мизия, Тракия и Македония, а в периода 1204 – 1261 г. се намесва активно в борбата между Епир, Никея и западноевропейските кръстоносци за наследството на временно унищожената Византия. От втората половина на XIII век насетне съперничеството между българи и византийци преминава в по-тесен териториален обхват (Тракия), успоредно с военно-политическото западане на двете държави и появата на нови регионални сили (Унгария, Златната орда, Сърбия, турци). Това съперничество улеснява проникването на османските турци на Балканите в средата на следващото столетие, в резултат на което и България, и Византия са покорени от османците.

Като съюзници на една от воюващите страни пряко участие в българо-византийските войни в по-ранен или по-късен етап вземат и други народи – унгарци, печенеги, сърби, хървати, кумани и др.

Прабългарски нападения срещу Византия през V – VII век Враждите между древните българи (т. нар. прабългари) и византийците започват след първите вълни на Великото преселение на народите. Смъртта на хунския вожд Атила през 453 г. и последвалото разпадане на държавата му заварват няколко големи етнически групи, известни от историческите извори под събирателното название „българи“. Едните обитават Панония (части от днешни Унгария, Войводина и Славония), а други – степите около Азовско море. Проблемите на Византия идват главно от панонските прабългари.Бешевлиев, В., Първобългари. История (Издателство на Отечествения фронт, София 1984), с. 11 сл. Двустранните отношения са нееднозначни – империята е принудена да търпи прабългарските набези в балканските си владения (диоцезите Тракия и Илирикум) и същевременно да поддържа добри отношения с прабългарите, които използва като наемници в борбите с други свои врагове и преди всичко срещу остготите.Бешевлиев, Първобългари, с. 17. За ролята на българите в готските войни на императорите Зенон и Юстиниан I вж. Петров, П., Образуване на българската държава, София 1981, с. 102 – 106 (изтеглено на 20 декември 2007) Преселването на остготите от днешна Северна България в Италия през 488 г. отваря пътя за прабългарски нападения на територията на империята.Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 84 Макар и не без известна несигурност, дължаща се на склонността на някои летописци да наричат нападателите със събирателни имена (например: „хуни“), вместо със същинските им етноними, историческите извори свидетелстват за мащабни прабългарски нападения в балканските земи през 493, 499 и 502 г.Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 1, с. 85 (изтеглено на 20 декември 2007); Бешевлиев, Първобългари, с. 13; Петров, Образуване на българската държава, с. 103 Прабългарската заплаха принуждава император Анастасий I (управлявал през 491 – 518 г.) да построи т. нар. Дълга стена (512 г.) между бреговете на Черно и Мраморно море, отстояща на петдесетина километра от Константинопол.Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том I, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-048-X, с. 137 – 138; Петров, Образуване на българската държава, с. 104 След поражение, претърпяно от византийска войска в Тракия през 499 г., империята не успява да окаже ефективен отпор на прабългарите. Нови техни нападения са регистрирани в последните години от царуването на Анастасий I, когато (513 – 515 г.) те подкрепят и разбунтувалия се пълководец Виталиан.Петров, Образуване на българската държава, с. 104; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 86 – 87

По свидетелство на византийски и западни хронисти, при император Юстиниан I (527 – 565 г.) нахлуванията на прабългарите през река Дунав стават почти всяка година паралелно със славянски нападения в пределите на империята.Петров, Образуване на българската държава, с. 104 – 105 Успехите на византийски военачалници над тях през 530 и 535 г.Петров, Образуване на българската държава, с. 104 – 105; Бешевлиев, Първобългари, с. 14 – 15; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 91 – 92 са инцидентни. Зает в отбранителни войни срещу Персийската империя в Месопотамия, Сирия и Кавказ, и в отвоюването на Северна Африка, Италия и Испания от готите и вандалите, Юстиниан I е неспособен да отдели адекватни сили за защита на балканските си владения. Затова той изгражда общо 600 крепости, разположени в отбранителни пояси по Дунава, в Тракия, Родопите, Македония и Гърция.Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, Vol. II, Ch. XX, pp. 308 – 310 (взето от Lacus Curtius, на 26 ноември 2008)

Тези мащабни строежи не спират нападенията на прабългари, славяни и други „варварски“ народи. През 539/540 г. голямо прабългарско нашествие обхваща земите от Адриатика до Константинопол, съпроводено с обезлюдяването им.Петров, Образуване на българската държава, с. 105 – 106; Бешевлиев, Първобългари, с. 16; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 94 – 95 През 50-те години на VI в. земите на юг от Дунав до Константинопол, Галиполи и Термопилите са плячкосани от кутригуритеСпоред някои изследователи от XX в. това племе, населявало бреговете на р. Дон, е прабългарско (Петров, Образуване на българската държава, с. 96; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 84), но други (Бешевлиев, Първобългари, с. 37) отричат тази хипотеза като несъстоятелна. начело с Хиниалон и Заберган.Петров, Образуване на българската държава, с. 106 – 108; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 99 – 110 За да ги неутрализира, Юстиниан I прибягва до дипломатически средства. Със скъпи дарове византийският император печели на своя страна съседните на кутригурите утигури и предизвиква война, в която двете племена се обезсилват взаимно.Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, Vol. II, Ch. XX, pp. 303 – 304, 307 – 308 (взето от Lacus Curtius, на 26 ноември 2008)

След 568 г. панонските прабългари попадат под властта на Аварския хаганат, но продължават да воюват с Византия като аварски поданици. Известно е, че прабългари взимат дейно участие в обсадата на Солун през 618 (или 622) г., а така също и в голямата обсада на Константинопол от аварите през 626 г.Петров, Образуване на българската държава, с. 111 От края на VI век до идването на Аспаруховите и Куберовите прабългари на Балканите Солун е обсаждан пет пъти от славяните.Обсадите на Солун от славяните се датират различно от различните изследователи, вж. Бешевлиев, Първобългари, с. 32 – 36

Войни между Византия и Първата българска държава (VII – XI век) Установяване на прабългарите на Балканите

След разпадането на държавата на Кубрат, Стара Велика България, през 60-те години на VII век прабългарското племе уногундури (или уногондури) се преселва под натиска на хазарите от земите край Азовско море на запад.История на България, ИК „Христо Ботев“, София 1994, ISBN 954-445-094-7, с. 26 – 28; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 58 Предвождани от Аспарух, уногондурите преминават реките Днепър и Днестър и достигат областта Онгъла, опираща делтата на Дунав и границите на Византийската империя.В. Бешевлиев, Първобългари, с. 58, 180 – 181 През следващото десетилетие тези прабългари нападат неколкократно византийските територии и при набезите си проникват дълбоко на юг от Дунав, възползвайки се от арабското настъпление срещу Константинопол.Петров, Образуване на българската държава, с. 192 – 194 Това кара византийския император Константин IV Погонат (668 – 685) да предприеме голям поход срещу тях след победата си над арабите.Петров, Образуване на българската държава, с. 195 – 198 Походът към Онгъла завършва с разгром на византийската армия през 680 г.Петров, Образуване на българската държава, с. 202 – 205 Веднага след победата си Аспаруховите прабългари прекосяват Дунав и завземат земите до Стара планина, откъсвайки ги от империята.В. Бешевлиев, Първобългари, с. 60 На следващата, 681 г. Константин Погонат е принуден да сключи мирен договор, с който признава териториалните загуби и се задължава да плаща данък на победителите.В. Бешевлиев, Първобългари, с. 62 – 63

Приблизително по-същото време на Балканите се появяват други прабългари. Това са поданиците на Кубер, които в периода около 674 – 684 г.В. Бешевлиев, Първобългари, с. 49; Петров, Образуване на българската държава, с. 191 – 192; История на България, София 1994, с. 31 отхвърлят властта на аварите и се преселват от Сремска област (дн. Сремска Митровица, между реките Дунав и Сава) в Македония.В. Бешевлиев, Първобългари, с. 48 – 50 След безуспешен опит да превземат Солун Куберовите прабългари сключват мир с Константин Погонат, но влиянието им сред местните славянски племена запада.В. Бешевлиев, Първобългари, с. 51 – 54