Първи пехотен софийски на Негово Височество Княз Александър I полк е български пехотен полк, част от Първа пехотна софийска дивизия.

Формиране Първи пехотен софийски полк е формиран под името Първи пеши софийски полк с Указ № 41 от 12 октомври 1884 година от Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 пеши дружини с щаб в София. След образуването на полка, дружините получават наименования съответно 1-ва, 2-ра и 3-та. Взема участие в Сръбско-българската война (1885), като в състава му влизат четири редовни дружини, една запасна и един ученически легион.ДВИА, ф. 72, История на фондообразувателя Заедно с 2-ри пехотен струмски полк образува Първа пеша бригада. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101 – 102, 107. За знаме на полка е определено знамето на 1-ва пеша Софийска дружина. През 1892 година полкът е преименуван на 1-ви пехотен софийски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

В Балканската война (1912 – 1913) заедно с Шести Търновски полк, Първи полк образува първа бригада на Първа софийска дивизия. На 9 октомври 1912 г. полкът започва сражението при Гечкинли и Селиолу с превъзхождащи го турски сили. Макар и с много жертви на 9 и 10 октомври полковете от Първа софийска бригада, подпомогнати от Втора бригада от Четвърта преславска дивизия, отблъскват турските части. Полкът губи 27 убити или ранени офицери и 866 войници. Някои военни историци критикуват сражението при Селиолу и Гечкинли, започнато по инициатива на Първа софийска бригада, като го смятат за прибързано и за причина българската армия да бъде лишена от част от плодовете на победата при Лозенград – вж. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136 – 147 Взема участие и в боевете при Люлебургаз, Чаталджа, Кадъкьой и Албасан.

По време на Междусъюзническата война (1913) в бой с въоръжени местни жители рота от 1-ви пехотен софийски полк участва в опожаряването на Триград, тогава с помашко население.

Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918), през септември 1915 г. полкът е отново мобилизиран и влиза в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия.Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец

Към 1 октомври 1915 г. полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 195 Числен състав Добитък Обоз Въоръжение Офицери: 80 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4412 Коне: 474 Обикновени коли: 61 Товарни коли: 271 Специални коли: 4 Пушки и карабини: 4311 Картечници: 4

От 1 до 8 октомври 1915 г. полкът участва в боевете при Лазаров камък, Корабул, Градище и Триножник, след което до 14 октомври в боевете при Драганов връх и Дренова врата.

През 1916 година полкът, както и останалите подразделения на Първа дивизия, е включен в състава на Трета армия, която воюва срещу румънски, руски и сръбски сили в Добруджа. На 5 септември 1916 г., по време на атаката на Тутракан Първи полк се отличава при превземането на укрепление № 8 в Третия сектор на крепостта и пробива на главната румънска отбранителна линияБългарската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 553 – 555.

В преследването на румънските войски, на 25 октомври 1916 година Първи полк пръв от българските и съюзническите войскови единици влиза в град Черна вода в Северна ДобруджаСтоянович, Сава. Оръдията през декември, София 1993, с. 153 – 157 и заема моста на река Дунав.

Полкът участва в Букурещкото настъпление. Особено тежки боеве води между 2 и 6 декември 1916 година, когато при Комана край Букурещ отблъсква настъпващи руски частиСтоянович, Сава. Оръдията през декември, София 1993, с. 211 – 222 .

През 1917 година Първи полк е предислоциран на Южния (Македонския) фронт, където се сражава до Солунското примирие. Съгласно сключената конвенция между българското правителство и Съглашението на 2 октомври 1918 година полкът е в плен на френското командване, от който плен се завръща на 17 ноември същата година.

Между двете световни войни На 19 декември 1920 година с указ № 96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1-ва пехотна софийска дружина. През 1928 година от дружината и 1-ва жандармерийска дружина се формира отново 1-ви пехотен софийски полк, въпреки че, до 1938 година носи явното наименования дружина.Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 19

Втора световна война (1941 – 1945) По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт (януари 1941 – 22 септември 1941) в района на село Левка, през май 1944 година отново е мобилизиран и отново се намира на Прикриващия фронт, но този път в района между реките Арда и Марица. През септември 1944 година е дислоциран на западната граница и взема участие в първата фаза на т.нар. „Отечествена война“, като води боеве при Страцин, Крива паланка и Куманово.

По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944) или на Прикриващия фронт на негово място в мирновременния му гарнизон се формира 1-ва пехотна допълваща дружина, като към нея са зачислени гвардейската дружина и ЖП комендантства в района на София.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк на 1-ви пехотен софийски полк.Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1

Наследник на полка се явява 48-и мотострелкови полк.

Наименования През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации: Първи пеши софийски на Н.В. Княз Александър I полк (12 октомври 1884 – 1892) Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк (1892 – 19 декември 1920) Първа пехотна софийска на Н.В. Княз Александър I дружина (19 декември 1920 – 1928) Първи пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк (1928 – 5 март 1946) Първи пехотен софийски полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността. № звание име дати Подполковник Андрей Всеволожки до 11 септември 1885Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 40,467. Капитан Христо Попов от 11 септември 1885 Майор Васил Кутинчев 1888 – 1 януари 1893Пеев, П., „генерал от пехотата Васил Кутинчев“, София, Печатница „Стопанско развитие“, стр. 44, 47 Подполковник Ангел Панев ноември 1894 – 1898? Полковник Перикъл Енчев към 1904 Подполковник Станю Топалов 1907 Полковник Никола Жеков 7 март 1910 – 1 март 1912 Подполковник Иван Мотикаров Балканска война Полковник Димитър Маринов 1912 – 1913 Подполковник Георги Долапчиев от 1915 Полковник Велизар Лазаров март 1916 – 1918 Полковник Тодор Георгиев 1923 – 1926 Подполковник Николай Кюркчиев 1934 – 1934 Подполковник Владимир Йорданов от 1935 Полковник Богдан Събев 1938 – 1942? Подполковник Константин Дончев от 14 септември 1944 Полковник Тотю Данов от 1945 Полковник Петър Филипов Абаджиев към 1946

Други командири: Никола Михайлов

В мемоарната литература На пътя на полка през 1916 – 1917 година са посветени спомените на Досю Драганов „Бѣх на война“.Драганов, Досю Д. Бѣх на война, София 1940, 350 с.

Галерия Снимки по време на Сръбската кампания през Първата световна война, 1915 г. Част от албум, подарен на „обичания ни главнокомандващ г-н генерал-майор Жеков“ от офицерите на полка

Източници

Бележки

Категория:Български шефски полкове Категория:Български полкове от Сръбско-българската война Категория:Български полкове от Балканската война Категория:Български полкове от Междусъюзническата война Категория:Български полкове от Първата световна война Категория:Български полкове от Втората световна война Категория:История на София Категория:Военни формирования, формирани през 1884 година