Стèнско (; , Стена, до 1926 година Στένσκο, Стенско, катаревуса: Στένσκον, Стенскон) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География Селото се намира в областта Нестрамкол на 25 километра западно от Костур, на 970 m в източното подножие на връх Волче на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.

История В Османската империя В XV век в село Стипенче, Костурско, което може би е Стенско, са отбелязани поименно 115 глави на домакинства.Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Стенче е споменато с 22 семейства на Татуш, Никола, Гон, Гон, Пал, Райос, Гин, Лазор, Толе, Папа Герг, Минкул, Мартин, Гон, Андрия, Михо, Янос, Нико, Герго, Никола, Райко, Лубне и Димо, и три вдовици Стана, Мара и Дела. Общият приход за империята от селото е 1260 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 97

Според местните предания селото не е много старо и е основано от жителите на село Моноковач, което е отстояло на километър от Стенско, и от което в XX век все още имало следи.

Част от населението на Стенско се изселва в 1791 година в Брацигово заедно със слимничани, орешчани и омотчани. От Стенско произлизат брациговските родове Чулкови и Рашайкови.

В края на XIX век Стенско е чифлик в Хрупишка нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стѣнско има 126 жители българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стенско е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 18 къщи.

Цялото население на Стенско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенеско има 144 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.

Гръцка статистика от 1905 година представя Стенско като изцяло гръцко – със 170 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena . Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Стенско (Στένσκο) има 15 семейства.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Стенско (Στένσκον), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 170 „православни гърци“.

Според Георги Константинов Бистрицки Стенско преди Балканската война има 7 български къщи.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стенско е обозначено като българско селище.

В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Стенско има 16 къщи славяни християни. В 1926 година е прекръстено на Стена (в превод теснини).

Жителите традиционно са зидари и частично земеделци.

По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги германски окупатори.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на практика е напуснато от жителите си. 65 деца от Стенско са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena . От 1941 до 1949 година общо 156 жители на селото го напускат.

Личности Родени в Стенско Василка Костова, разказала спомените си за селото и за живота в него на Благой Шклифов Георги Ганзовски (1924 – 1986), юрист от Социалистическа федеративна република Югославия Поликсена Пальова Лазарова, продиктувала песни от Костурско през 1967 година на Христофор Тзавелла Рашайко (1751 – ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г. Таки Костовски (1933 – ?), член на ЕПОН; участник в Гражданската война от 1947 година; ранен и отведен на лечение в Албания; след излекуването си се връща отново в Гърция; разпределен в младежкото подразделение „ДЕЛТАМИ“; участва в боевете на Грамос; след разгрома на ДАГ от 1949 година емигрира в СССР; в 1971 година се установява в Югославия и работи в железниците, където се пенсинира.Македонско сонце, бр. 670, 4.5.2007, с. 44-45.

Починали в Стенско Атанас Кършаков (1880 – 1907), български революционер

Други Търпо Рашайков (1930 – 2009), български краевед, по произход от Стенско

Бележки

Категория:Села в дем Нестрам