Глобо̀чени или Глобо̀чани () e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 300 – 350 жители.Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135. На около час пеша от селото се намира скалната църква „Благовещение Богородично“.
География Селото е разположено на 10 километра североизточно от общинския център Пустец, на полуостров в Голямото Преспанско езеро и в него живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
История За пръв път Глобочени е засвидетелствано в XV век. Дълго време името на селото е с носов изговор на ѫ, запазен в албанския вариант и затова се срещат и вариантите Гломбочени/Гломбочани и Глъмбочени/Глъмбочани. В края на XX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Глѫмбоча (Глѫмбочани) живеят 248 българи християни.
Глобоченската кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Галумбуч е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.
Всички жители Глобочени в началото на XX век са гъркомани под въховенството на Вселенската патриаршия. По данни на Екзархията в края на ΧΙΧ век в Глъмбочани (Глъмбоч) има 33 православни къщи с 319 души жители българи. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глъбочани има 240 българи патриаршисти гъркомани.
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Гулумбуз в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Глобоци (Γλομπότση), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 248 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Глъмбочани има 33 къщи с 319 жители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гломбоч има 30 къщи славяни християни.
В 1939 година Сотир Калешков от името на 45 български къщи в Гломбоч подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
В 2013 година официалното име е сменено от Голомбоч (Gollomboç) на оригиналното Глобочени (Glloboçeni).
Година Население 1900 248 1926 472 1945 346 1960 217 1969 239 1979 252 1989 2992000 294
Личности
Родени в Глобочени Илинден Спасе (р. 1934), албански писател с македонско национално съзнание Сотир Калешков, български общественик и революционер Стерьо Спасе (1914 – 1989), албански писател
Починали в Глобочани Илия Дигалов (1890 – 1922), български революционер
Вижте също Билища Бобощица и Дреново Връбник Голо бърдо
Бележки
Категория:Села в община Пустец Категория:Български селища в Албания