Божидар Прокич () е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.

Образование Прокич е роден в семейство на свещеник. Учи в гимназията в Крагуевац. През 1878 година постъпва във Филолого-историческия факултет на Белградския университет. След завършване на висшето си образование през 1885 година, заминава за Париж, където слуша лекции по история в Сорбоната. През 1889 година е назначен за учител, а от 1892 до 1905 година преподава в Катедрата по сревновековна история в Белградския университет.Enciklopedija Jugoslavije, Izdanije i naklda Jugoslavenskog leksikografskog zavoda, Zagreb, MCMLXV, том 6, стр. 624. През 1905 година, недоволен от мястото, което получава при създаването на Катедрата по византология, напуска университета и заминава за Мюнхен, където посещава лекции по история и на 9 март 1906 година защитава докторска дисертация към Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ на тема „Die Zusätze in der Handrschrift des Johannes Skylitzes“ („Добавките в ръкописа на Йоханес Скилица“)Енциклопедија српске историографије, Београд 1997, с. 598.. От 1911 година е директор на Държавния архив на Сърбия.

Научни приноси Един от често цитираните трудове на Прокич е неговата докторска дисертация от 1906 година. В нея той за пръв път публикува и дискутира разликите между Виенския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, съставен от деволския епископ Михаил,Пириватрич, 2000, стр. 23. и други известни нейни преписи. Виенският ръкопис съдържа 66 допълнения, много от които свързани с времето на Самуил. От тях се добиват ценни сведения като например на коя дата е починал цар Самуил,Prokic, 1906, стр. 43. името на Самуиловата щерка Мирослава,Prokic, 1906, стр. 41. имената на синовете на Иван Владислав Алисиан и Арон,Prokic, 1906, стр. 47 както и че неговата дъщеря Екатерина е жената на Исак I Комнин.Prokic, 1906, стр. 50. Допълненията на деволския епископ потвърждават също така, че бащата на Самуил се е казвал Никола.Prokic, 1906, стр. 38.

Обект на дискусии сред историците стават по-късно разбиранията на Прокич за Самуиловата държава.Йончев, 1965, стр. 30.Пириватрич, 2000, стр. 240 – 241 Някои от тях гласят: Самуиловата държава е била наричана България противно на етническия си характер.Prokic, 1906, стр. 7. Нейната столица се е намирала в района на Охрид и Преспа и затова би било по-правилно тя да се нарича Македонско царство.Прокић, 1908, стр. 282. Болярството в България се е състояло от наследници на славянски князе и чисти българи с неславянски и нехристиянски имена.Прокић, 1908, стр. 231 – 232. След като Йоан Цимиский превзел източна България през 971 година в западната част на Балканския полуостров останали да съществуват македонски и сръбски княжества.Прокић, 1908, стр. 247 – 248. Славянските князе на Балканите имали традиция да управляват задружно.Прокић, 1901, стр. 135.Прокић, 1908, стр. 271 Тази традиция изчезнала при славяните в източната част на Балканския полуостров попаднали под властта на деспотична монархия, но се е запазила при македонско-сръбските племена. В Македония колективно управление съществувало и през X век. Четиривластието на Давид, Моисей, Арон и Самуил било проява на този държавно-правен принцип. След VII век славяните между Стара планина и Дунава се смесили с българите – народ варварски и от друга раса.Прокић, 1908, стр. 228. Западните славянски племена в Тесалия, Македония и из сръбските земи били под влияние на най-културната тогава европейска държава Византия и започнали да губят етническите си различия, да се сближават помежду си и да се отдалечават от своите по-малко културни съплеменници. Западните славяни – македонци и сърби – имали общи народни обичаи.Прокић, 1908, стр. 229Прокић, 1908, стр. 292 – 293. Сред славяните живеещи между Стара планина и Дунава се стигнало поради смесването им с необразована човешка раса, не само до културни, но и до етнически промени. Тези славяни започнали да носят шалвари и да си бръснат главите. Така западните и източните славяни започнали да се отчуждават. Западните славянски племена хем не изгубили нищо от своята, хем се приобщили към византийската култура и най-вече към християнството.Прокић, 1908, стр. 233 – 234. Българите макар и славянизирани имали чудновати и варварски обичаи. Цивилизованите гърци считали българите дори за отвратителни, което личало от едно описание на Лиутпранд от 968. Тези полухристиянизирани българи нямало как да се харесват на македонските славяни, на които християнството им е било много близко. Използваното понятие Българско царство е бил политически етикет, подобен на етикета Римска империя и не отговарящ на етническия състав на Македонското царство.Прокић, 1908, стр. 290. Самуил сключил с Роман сделка: Роман получил правото да управлява Скопие, в замяна подарил царската си титлата на Самуил.Прокић, 1908, стр. 281 – 282. Самуил превзел Преслав по примера на Отон I, който държал Рим под контрол за да има право да се нарича кайзер на Свещената Римска империя. В Българското царство доминиращия етнически елемент е бил българския, а в Македонското царство – сръбския.Прокић, 1908, стр. 291. Населението на Македонското царство е включвало българи само в периода 986 – 1000, а през останалите 28 години то се е състояло само от македонско-сръбски и други западни славянски племена.Прокић, 1908, стр. 293. Македонското царство, вместо да бъде наричано Словения или Сърбия било наричано България.Прокић, 1908, стр. 297. В духа на тези си разбирания Прокич загражда понякога думите български, българи или България в кавички и пояснява историческите източници.Например: …и го прокламирали за „български“ (т.е. македонско-славянски) цар… (Прокић, 1910, стр. 66) Този историографически маниер е възприет и от някои автори в Република Македония.Например: …Под „Бугарите“ тука се подразбираат Македонците… (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 98); …Под „Бугарија“ се подразбира Македонија… (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 106); …Под „бугарските првенци“ тука секако се подразбираат македонски првенци… Явно след тази своя дизертация Прокич получава отклонения с главния си мозък и започва да публикува смехотворки (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 107)

Литература Пириватрић, Срђан. Самуилова држава. Обим и карактер, Београд, 1997 (в превод на бълг.: Приватрич С., Самуиловата държава, 2000, ISBN 954-540-024-8) Прокић Б., Почетак Самуилове владе, Глас Српске кралјевске Академије, LXIV, 1901 Prokic B., Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes (codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV.) – Ein Beitrag zur Geschichte des sogenannten westbulgarischen Reiches, Druck von H. Kutzner, Frauenstr. 20, München, 1906 Прокић Б., Постанак једне словенске царевине у Маћедонију, Глас Српске кралјевске Академије, LXXVI, 1908 Прокић Б., Јован Скилица као извор за историју маћедонске словенске државе, Глас Српске кралјевске Академије, LXXXIV, 1910 Йончев Л., Някои въпроси във връзка със Самуиловата държава, Исторически преглед, 1965, Книжка 1

Бележки

Категория:Сръбски историци Категория:Сръбски византолози Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Възпитаници на Белградския университет Категория:Мюнхенски университет Категория:Починали в Белград