Масовото измиране през периодите креда и терциер (също и известно като Кредо-палеогенско масово измиране)„Tertiary“ is no longer recognized as a formal time or rock unit by the International Commission on Stratigraphy, the K-T event is now also called the Cretaceous-Paleogene (or K-Pg) extinction event by some researchers., накратко масово измиране K–T или K–Pg, е широкомащабно масово измиране на растителни и животински видове в рамките на кратък геоложки период от време, случило се преди около 65,5 милиона години.

То има своя характерен отпечатък в геологичните пластове – тънка линия, която може да се наблюдава на различни места на Земята, известна като К-Т граница. С това масово измиране се отбелязва краят на мезозойската ера и началото на неозойската.

Фосили на нелетящи динозаври се откриват само под К-Т границата. Нелетящите динозаври измират още в началото на периода на масово измиране, някои техни представители – по време на периода. Незначителен брой фосили на динозаври се откриват над тази граница. Става въпрос за т.нар преработени фосили, т.е. такива, които са били извадени отново на повърхността след ерозия на стария геологичен пласт и повторно погребани под нов седиментен земен пласт. Мозазаврите, плезиозаврите, птерозаврите, както и много видове растения и безгръбначни измират. Бозайниците и птиците преминават през К-Т границата с малък относителен дял на измиране. Тези групи претърпяват еволюционен разцвет. Темповете на измиране и еволюционен разцвет варират значително при различните групи организми.

Множество учени развиват теории, че масовото измиране К-Т е причинено от едно или повече катастрофални събития, сред които масирано падане на астероиди или увеличена вулканична активност. Някои кратери, образували се вследствие на ударите от астероиди и вулканичната активност в терасите на платото Декан в Индия датират приблизително от времето на масовото измиране К-Т. Геологичните процеси е възможно да са довели до намаляване на слънчевата светлина и възпрепятствали фотосинтезата, с което да са причинили екологична катастрофа на Земята. Други изследователи смятат, че измирането е протекло постепенно, поради бавни промени в нивото на океаните или в климата.

Характеристики на измирането Още по време на маастрихт, последния етаж от периода креда, се наблюдава чувствително намаление на биоразнообразието, още преди екологичната катастрофа, указана с границата К-Т. След нея биоразнообразието се възстановява сравнително бавно, въпреки вероятното наличие на много свободни екологични ниши.

Различните групи организми биват засегнати в различна степен. Поради затъмнение на атмосферата от огромни количества прах, количеството слънчева енергия, достигащо повърхността на Земята, намалява чувствително. В резултат фотосинтезиращите видове преживяват упадък или измират. В края на креда, както и в наши дни, фотосинтезиращите организми, като фитопланктон и сухоземни растения, са в основата на хранителните пирамиди. Фактите говорят, че тревопасните животни измират, понеже храната им става оскъдна. Вследствие на това загиват и хищниците, сред които и емблематичният за периода тиранозавър Tyrannosaurus rex.

Изчезват или претърпяват сериозни загуби мекотелите (амонити, сладководни охлюви и миди), както и видовете по хранителната верига, които са се хранили с тях. Така например се смята, че амонитите са били основната храна на мозазаврите, огромни морски влечуги, които измират масово на К-Т границата.

Всеядните, насекомоядните и трупоядните организми оцеляват при масовото К-Т измиране, вероятно поради изобилното наличие на храна за тях. По всичко личи, че в края на креда не са съществували чисто тревопасни животни или бозайници, хранещи се само като хищници. Оцелелите видове птици и бозайници се хранят с насекоми, червеи и охлюви, които от своя страна са се хранили с мъртва растителна или животинска материя. Учените поддържат теорията, че тези организми оцеляват именно защото са се хранили с детрит, за разлика от видовете по веригата, започваща от растенията.

Малък брой видове от речните съобщества измират. В тях зависимостта от храна от живи растения е по-малка, отколкото от детрита, който се носи по течението. Подобни, но по-сложни взаимовръзки се открояват в океаните. Измирането засяга предимно животните, живеещи в открито море, отколкото обитаващите по или в морското дъно. В открито море животните зависят почти изключително от биомасата, продукт на първичните продуценти (фитопланктона), докато дънните организми се хранят с детрит или могат да преминат на хранене с детрит.

Най-големите по размери дишащи организми, които оцеляват след масовото измиране, са крокодилите и представителите на сем. Champsosauridae. Те живеят в близост до водни басейни и имат достъп до детрит. Съвременните крокодили могат да се хранят с мърша и да оцеляват месеци наред без храна, а малките им през първите години от живота си са дребни, растат бавно и се хранят основно с безгръбначни, с мъртви организми или остатъци от тях. С това се обяснява оцеляването на крокодилите в края на креда.

Риби Съществуват значителни фосилни находки на челюстни риби (надклас Gnathostomata) по цялата К-Т граница. Те дават ясна представа за особеностите на измиране на класовете морски гръбначни. От хрущялните риби, около 80% от акулите, скатоподобните и скатовите оцеляват след масовото измиране , а от семействата на същинските костни риби измират по-малко от 10% . Фосилно находище на масов гроб на същински костни риби е непосредствено над К-Т границата (остров Сеймор, близо до Антарктика) говорят в подкрепа на тези твърдения. Като цяло, условията в морската и сладководната среда смекчават последиците от масовото измиране.

Сухоземни безгръбначни Последиците за насекомите и темповете на измиране при тях могат да се оценят непряко. По фосилните останки от покритосеменните растения от четиринадесет находища в Северна Америка се наблюдава високо разнообразие на насекоми, съдейки по повредите от тях, видими по вкаменелите листа на растенията. След К-Т границата, повредите от насекоми намаляват рязко, и то в продължение на поне 1,7 милиона години, което говори за голямо измиране.

Сухоземни растения Разпадането на растителните съобщества в глобален мащаб при К-Т границата е очевидно. Констатират се обаче чувствителни регионални разлики в растителната сукцесия. В Северна Америка данните говорят за мащабно опустошение и масово измиране на растения на К-Т границата, въпреки че чувствителни промени има още преди нея. Там измират около 57% от растителните видове.

В умерените и полярните ширини на Южното полукълбо, в Нова Зеландия и Антарктика, масовото измиране не води до значителна промяна при растителните видове, а само да драматични и кратковременни промени в относителното обилие на различните растителни групи. Възстановяването на флората през Палеоцена започва чрез реколонизация от папратови видове (указвано в геоложките пластове по натрупванията на папратови спори). В днешно време същият вид реколонизация се наблюдава след вулканичното изригване на връх Сейнт Хелънс, щат Вашингтон, САЩ.

Вследствие на широкомащабното унищожение на растения на К-Т границата, сапрофитните организми изживяват разцвет в развитието си. След тях са например гъбите, които не фотосинтезират, а се хранят с материята на мъртвите растения. Гъбите доминират само докато атмосферата е замърсена и докато има огромно наличие на мъртва органична материя. След като атмосферата се изчиства, фотосинтезиращите организми като папратите и другите растения се завръщат.

Земноводни Няма данни за масово К-Т измиране на земноводни, напротив – по всичко личи, че по-голямата част от тях оцеляват сравнително невредими. Редица задълбочени изследвания на видове саламандър във фосилни находища в щат Монтана показват, че шест от седем вида не са били засегнати по време на измирането.

Видовете жаби също оцеляват и достигат до палеоцена почти незасегнати от измирането. Това се обяснява със способността им да търсят убежища във водата, да си изравят дупки в седименти, почва, дървесина или под скални отломки.

Влечуги, непринадлежащи към групата на архозаврите Двата таксона влечуги, които не се числят към групата на архозаврите, оцеляват при преминаване на К-Т границата. Това са представителите на разред Костенуркови и разред Лепидозаври (змии, гущери и протеи). Представителите на разред Choristodera измират в началото на миоцен. Над 80% от видовете костенурки преминават успешно К-Т границата. Освен това, всички шест семейства костенурки, съществували в края на креда, оцеляват и достигат до терциер и днес имат свои съвременни представители.

Живи представители на лепидозаврите има днес в разредите Клюноглави и Люспести. Първите са били процъфтяваща група лепидозаври през ранния мезозой, до настъпилия упадък в средата на креда. Днес са представени от един-единствен род, ендемичен за Нова Зеландия.

Разред Люспести, представен в наши дни от гущерите, змиите и протеите, заема през юра успешно различни екологични ниши и процъфтява и през креда. Те оцеляват през К-Т границата и в наши дни представляват най-успешната и разнообразна група съвременни влечуги, представена от над 6000 вида. Няма данни нито едно семейство от сухоземните Люспести да е измряло на К-Т границата, а фосилните данни показват, че те не са понесли чувствителни загуби по брой. Малкият им размер, приспособяващият се метаболизъм и способността им да се придвижват до по-благоприятни местообитания са били ключови фактори за оцеляването им по време на креда и ранния палеоцен.

Морските влечуги обаче, включващи мозазаврите и плезиозаврите – гигантски морски влечуги, хищници от най-високо стъпало на хранителната пирамида – измират в края на креда.

Архозаври Групата на архозаврите включва два разреда със съвременни представители – крокодили (от които единствените оцелели семейства са алигаторови, крокодилови и гавиалови) и птици, заедно с изчезналите динозаври и птерозаври.

Крокодили Десет семейства крокодили са представени във фосилните данни от маастрихт, от които пет измират преди К-Т границата. Пет семейства имат фосили и в маастрихт, и в палеоцен. Всички оцелели семейства обитават сладководни и сухоземни местообитания, с изключение на семейство Dyrosauridae, които живеят в сладководна и морска среда. Около половината от представителите на крокодилите оцеляват през К-Т границата. Единствената явна закономерност е, че нито един от гигантските крокодили (като например северноамериканският Deinosuchus) не оцелява. Оцеляването на крокодилите се дължи най-вероятно на това, че обитават водни ниши и че притежават способност да копаят дупки и се крият в тях, избягвайки по този начин неблагоприятното влияние на околната среда по време на К-Т границата.

Птерозаври Едно-единствено семейство птерозаври, Аздархидови, е било със сигурност представено през мастрихт, и измира по време на К-Т границата. Тези огромни птерозаври са били последните представители на залязваща група от 10 семейства по средата на креда. По-малките птерозаври измират по време на мастрихт, по което време множество дребноразмерни видове преживяват упадък, за сметка на разцвет на по-едроразмерните. Едновременно с това съвременните птици претърпяват диверсификация и заместват архаичните птици и групата на птерозаврите, вероятно вследствие на директна конкуренция или поради заемане на освободени ниши.

Динозаври