Белозèм е село в Южна България, община Раковски, област Пловдив. Белозем е 12-то село в България и третото в Пловдивска област по население с настоящ адрес към 15.9.2022 г.Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.09.2022.
География Село Белозем се намира на около 24 km изток-североизточно от областния център град Пловдив и 12 km югоизточно от общинския център град Раковски. Разположено е в Горнотракийската низина, край течащата през него в посока северозапад – югоизток река Сребра (Кара дере), ляв приток на река Марица.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 233, Белозем. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
Надморската височина в центъра на селото е около 142 m. Климатът е преходно-континентален. Почвите са богати и засолени наносни.Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols)“.
На около 2 km северно от Белозем минава автомагистрала „Тракия“ (А1), с чиито две платна се свързва чрез пътен възел северозападно от селото общинският път от Белозем през село Шишманци към град Раковски.
В северната част на Белозем има железопътна гара на минаващата през него железопътна линия Пловдив – Бургас.
Землището на село Белозем граничи със землищата на: селата Болярино на север; Опълченец на изток; селата Мирово и Милево на югоизток; село Поповица и Чалъкови на юг; село Маноле на югозапад; село Манолско Конаре на запад; село Шишманци на северозапад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например). Землището на Белозем на югоизток достига до река Марица.
Североизточно от Белозем, отвъд магистрала „Тракия“, има в землището на селото водоем с площ около 12 ha, захранван с вода от карстовия извор в местността Чирпан бунар в землището на село Гранит, почти непосредствено до землищните му граници със селата Болярино и Опълченец.
Население Етническият състав на населението на село Белозем по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 3979 100Българи 3058 76,85Турци 3 0,08Цигани 96 2,41Други 6 0,15Не се самоопределят 10 0,25Не отговорили 806 20,26
Числеността на населението на село Белозем по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Белозем, общ. Раковски, обл. Пловдив. Справка към 11.07.2026.
История
След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Гирен (срещано и като Герен), остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Гирен е преименувано на Белозем без административен акт през 1914 г.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БЕЛОЗЕМ (Гирен). (Справка към 31 август 2026.) При преброяването на населението на Княжество България на 31 декември 1900 г. селото фигурира с името Гирен в община Гирен, околия Пловдив (селска), окръг Пловдив и има население 1577 душиСправки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1900 г.). София, Държавна печатница, 1902; стр. 69 (75). Окръг Пловдив, община Гирен, с. Гирен, жители 1577., а при преброяването на 31 декември 1910 г. населението е 2022 душиСправки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 31 декември 1910 г.). София, Държавна печатница, 1912; стр. 19 (23). Окръг Пловдив, община Гирен, с. Гирен, жители 2022..
Сведенията за селото датират от 1576 г.
Около Белозем има 20-ина селищни и надгробни могили. В началото на XX век братята-чехи Херман и Карел Шкорпил са описали 18 от тях. През пролетта на 1922 г. българският учен Борис Дякович намира два мраморни барелефа с изображения на трите нимфи в група със Зевс и Хера. Те са открити насред полето в малко кладенче, вероятно използвано в древността като светилище. През следващата година, под ръководството на председателя на Пловдивското археологическо дружество Александър Пеев са правени разкопки.Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
През 1975 г. е разкопана голяма селищна могила край Белозем, известна за местните хора като Тилки тепе (Лисича могила). Тя е с диаметър при основата 300 m и височина близо 8 m. По мнение на специалистите праисторическото селище тук е възникнало преди повече от 7 хиляди години. В близост до могилата са карстовите извори Сатма бунар и Чирпан бунар.
По време на Римската империя, на 2 km южно от селото е минавал пътят Виа Милитарис, свързващ Западната и Източната римска империя. Пътят е известен на местните хора като Друма. На около 3 km от Белозем е имало емпорион и пътна станция Парамболе за смяна на коне и охрана на пътя.
Освен българи и турци, в района на Белозем са живели и татари, за което свидетелства наименованието на една от могилите Татар мезар (татарско гробище). През 1845 г. пловдивския католически епископ Андреа Канова, с личното си посредничество пред турските власти и с попечителство си над всяка от извършваните сделки за закупуване на земи от изселващите се турци, улеснява преселването на жители от село Калъчлий в Белозем. Така започва да се формира католическа колония в селото.Акълийски Л., Католишки истории - За заселването на някои католически селища
През 1845 г. в селото е организирано първото килийно училище, а десет години по-късно започва строеж на два храма – православен и католически, които са завършени за две години и скоро след това осветени.
Селото е пример за добро съжителство на две разновидности на християнската религия – източноправославна и католическа. На 1 януари 1908 г. в Белозем е имало 305 православни и 108 католически семейства. Като население съответно е 2435 и 602 души или общо 3038. През 1909 г. в селото е организирано и първото читалище.
След Първата световна война в селото идват бежанци от Беломорска Тракия.
Абсолютно всички (малко по-малко от 1200) сгради в село Белозем са били засегнати или разрушени от Чирпанското земетресение през 1928 г. От 513 семейства, държавата осигурява временен подслон за 423 семейства, поради това че техните домове са разрушени или не са безопасни за живеене. През 1928 г. католическият свещеник отец Козма Гюлов публикува във в-к „Истина“ статията „Религиозно-исторически бележки за село Белозем“.
През 2013 г. до селото е построен православен параклис „Рождество Богородично“. През 2020 г. е издадена книгата „Белоземски хроники“ с автори Матей Марков и Евдокия Пенкова. Краеведът Матей Марков събира исторически данни, факти и сведения от 1972 г. Историчката Евдокия Пенкова, негова племенница, систематизира и редактира събраните факти.
Икономика През 2003 г. е пусната в експлоатация рафинерията на „Инса Ойл“ в селото. През октомври 2019 г. е пуснат в експлоатация пешеходен надлез с предпазна решетъчна ограда около него, който е оборудван с асансьор позволяващ вместване на количка за лице с двигателни особености, предназначен за безопасно пешеходно минаване над жп линия.
Редовни събития Всяка година през месец септември се състои събор – родова среща. Съборът трае 3 дни – последните петък, събота и неделя на месеца и е най-значимото и масово посетено събитие в рамките на селото.
През 2005 г. Белозем е обявено за европейско селище на белия щъркел и оттогава всяка година в селото се празнува ден на белия щъркел. Около 17 двойки щъркели гнездят на ОУ „Гео Милев“, 3 двойки на православния храм „Свети Георги Победоносец“.
Всяка година през лятото в село Белозем се състои Международен християнски фестивал Белозем. Това е католически фестивал, на който се събират деца на католически семейства от цялата страна да възпяват и възхваляват Бог. Ежегодно гостуват хора от страни като Италия, Франция, Полша и САЩ. Често участва италианският рок певец Роберто Биниоли. Главната част от фестивала е вечерният концерт в амфитеатъра на енорията „Свети Франциск“.
От 2009 г. на летателна площадка AirBELOZEM ежегодно се провежда Авиофест Белозем и други авиационни турнири.
Всяка година се провежда турнир по белот.
Паметници и забележителности Паметник на 76 загинали от селото в Балканските войни и в Първата световна война. На паметника има плоча за загиналите при земетресението през април 1928 г. Паметникът е изграден по проект на майстор Петър Ив. Малфати от Пловдив със средства, дарени от белоземеца Александър Йозов Стамболийски. Католическа църква „Свети Франциск от Асизи“ Православна църква „Свети мъченик Георги Победоносец“ Паметник на цигуларя Иван Михов, открит на 1 ноември 2022 г. Монументът е от бронз, тежи около 200 кг и е дело на скулптора Иван Тотев.Белозем увековечи цигуларя Иван Михов в Деня на будителите
Други В село Белозем към 2026 г. действа целодневна детска градина „Синчец“.Регистър на детските градини»Област Пловдив»Община Г. С. Раковски»Село Белозем»ЦДГ СИНЧЕЦ. Справка към 06.09.2026.
Личности
Родени в Белозем Димитър Петев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53 Тодор Неделев (роден 1993), футболист. Франц Коков (1963 – 2008), кмет на община Раковски Веселин Щерев (1957) – български гребец, състезавал се в осемте състезания за мъже на Летните олимпийски игри през 1980 г. Иван Михов (1936 – 2016), цигулар Атанас Натев (1929 – 1998), философ и изкуствовед, професор Михаил Марков (1923 – 1951), политик Георги Атанасов (1874 – 1951), художник Пею Георгиев Ганев (Кюркчията) (1780 – 1867) – пловдивски еснаф
Други Край село Белозем се намира влажна зона „Кисимови дупки“. През 2009 г. Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“ определя „Кисимови дупки“ за влажна зона с местообитания на биологични видове, защитени от Закона за биологичното разнообразие на Република България, Директива 79/409/EEC, Директива 92/43/EEC и Рамсарската конвенция. Със своето богато биологично разнообразие и редки видове животни, Влажна зона Кисимови дупки е известна дестинация за фотолов.
Вижте също Народно читалище „Просвета – 1909“ Основно училище „Гео Милев“ Професионална гимназия по селско стопанство
Външни препратки Официален сайт на община Раковски Информационен портал на община Раковски Горнотракийска низина. Географска карта. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-063-1.jpg. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г. Източна Румелия. Карта
Източници