Голишани или Голешани (, Левкадия, до 1926 година Γκολοσάνη, Γκολεσάνη, Γκολεσίανη, Голосани, Голесани) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.
География Селото е разположено в областта Сланица на 90 m надморска височина в западната част на Солунското поле, в подножието на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио). От град Негуш (Науса) е отдалечено на 6 km в североизточна посока, а от Копаново (Копанос) на 2 km на север.
История Античност
Край Голишани са развалините на античния македонски град Миеза. Край селото има няколко известни македонски гробници. В 1877 година датският археолог Карл Кинх открива източно от селото Кинхевата гробница. В 1942 година Хараламбос Макаронас открива западно от Кирхевата Лисоновата и Каликлиева гробница. В 1954 година източно от Кирхевата е открита така наречената Съдебна гробница. В 1971 година Екатерини Ромиопупу открива западно от Съдебната Антемийската гробница.
В Османската империя Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“. Селото пострадва силно по време на Негушкото въстание в 1822 година.
В края на XIX век селото е в Берска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Голишани живеят 50 българи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Голишани има 128 българи патриаршисти гъркомани. През същата година Голишани е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия. След преминаването към Екзархията гръцки автори определят селото като „фанатично екзархийско“.Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ. Селото пострадва при появата на гръцки андартски чети в района.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Голешани (Γκολεσίανη) като село населено със „славяногласни елини“.Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гулишане има 12 къщи християни славяни и 3 къщи власи християни.
В 20-те години в селото са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Голишани е смесено местно-бежанско селище с 64 бежански семейства и 242 жители бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Левкадия.
До 1941 година административно селото е във Воденско, а след това е придадено на Негушко.
Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява добре от Арапица. Произвеждат се предимно праскови и ябълки с високо качество.
Смята се, че в землището на селото, към Гимново, има нефт и са правени опити за добиване.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Голишани на 31 декември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Караула Καραούλι Паратиритирион Παρατηρητήριονвъзвишение на СЗ от Голишани (172,2 m)
Личности Родени в Голишани Иван Златанов Мухтара (? – 1909), български революционер от ВМОРО, бивш патриаршистки епитроп Георги Леодак (Γεώργιος Λεοντάκ) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства Тръпче Дринафчев (Τράπτζε Ντρινάφτσι) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства Георги Тасев (Γεώργιος Τάσιος) гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище, получаващ пари от гръцките консулства
Бележки
Категория:Села в дем Негуш