Голям чардак е село в Южна България. Намира се в община Съединение, област Пловдив.
География Намира се в Горнотракийската низина, в долината на река Пясъчник. Климатът е преходноконтинентален, а почвите са плодородни и богати на хумус.
История
Антично наследство и археология Землището на днешното село Голям чардак пази следи от човешка цивилизация отпреди повече от две хилядолетия. В полето между Голям и Малък чардак, на десния бряг на река Пясъчник, се издига внушителна група от 6–7 непроучени тракийски надгробни могили. В землището на селото се намира най-голямата от тях, заведена в археологическите карти под наименованието „Шойкова могила“.Доклади на БАН, Секция „Археология“, Картографиране на тракийските могили в Пловдивския регион.
При теренни проучвания в района е открито ценно късноримско републиканско монетно съкровище. Наред с нумизматичния паметник, археолозите описват и уникален артефакт — масивна сребърна гривна от II век пр. Хр. с тегло точно 21,155 грама, изработена от плоска сребърна пластина със специфично увити краища, което доказва присъствието на знатна тракийска аристокрация и икономически връзки с Римската република.Нумизматичен доклад: Късноримски републикански монетни находки в Северна Тракия, Списание „Археологически вести“, Academia.edu.
Възникване, етимология на „Чардаците“ и чумни епидемии Възникването на селото на днешното му местоположение се отнася към края на XVIII или първите години на XIX век. Името на селището липсва в по-ранните османски данъчни регистри (дефтери) от XVI и XVII век. Първоначалното средновековно землище се е намирало на около 1,5 километра от днешното село, като единствен материален белег от него е запазеният каменен оброчен кръст, посветен на „Свети Никола“. Около него в родовата памет съществува строго табу: местните вярвали, че под него е погребан тайно чужденец, чийто дух е укротен от камъка, и преместването на кръста ще донесе нещастие на реколтата и общността.Архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, Теренни записи от Овчехълмския регион, средата на ХХ в.
В края на XVIII век, по време на Кърджалийските погроми в Тракия, старото село е опожарено. Това събитие съвпада и с последната голяма епидемия от черна чума в Пловдивския вилает през 1837 г. С цел физическо оцеляване и радикална изолация от заразата, коренното население взема решение да напусне огнището на болестта, да изгори старите кирпичени постройки и да се преместят по-навътре в низината по поречието на река Пясъчник.Архивни документи на Пловдивския кадилак, Регистри за здравното състояние и карантините в Тракия, 1837 г. Жителите изграждат новите си къщи на големи разстояния една от друга по санитарни съображения, като за защита от разбойнически набези строят високи дървени кули и наблюдателни платформи (чардаци). Оттук произлиза и историческото име на селото — Български чардак. Първата топографска аерофотоснимка на селото е направена през 1935 г. от Дирекция на въздухоплаването, в чиито рапорти изрично е отбелязана правилната структура на широките дворове и харманите на селището от птичи поглед.Архив на Министерство на войната, Дирекция на въздухоплаването, Протоколи за фотограметрично заснемане на Пловдивски окръг, 1935 г.
До Освобождението през 1878 г. Български чардак се отличава като едно от малкото селища с изцяло българско наименование в тогавашната Овчехълмска околия, където съседните села са предимно с турска топонимия. През 1861 г. американски конгрегационални мисионери, посетили района, отбелязват в официалните си доклади до Бостън, че в Български чардак живеят около 400 жители българи, характеризиращи се със затворена и будна християнска общност.Доклади на Американския съвет на мисионерите в чужбина (ABCFM) – Бостън, Хроника на мисиите в Европейска Турция, 1861 г.
Стопански възход, мелниците и съдебните борби Благодарение на плодородните почви в долината на река Пясъчник, местното население развива лично земеделие и стопанство. Около 1810 г. възниква сериозен конфликт за общата мера в местността „Бозалъка“ между Български чардак, Турски чардак и Голямо Конаре. Чардаклии проявяват зряла икономическа дипломация: те издействат решение от кадията, според което всички имоти на външни жители в землището на Български чардак се облагат с данък в полза на чардаклийската община, прехвърляйки издръжката на своите институции върху съседите си. Регистрите за църковния десятък от 1865 г. сочат, че основните богатства на селото са били под формата на големи количества елитно жито и биволско масло, а родовете Попови и Ватови са притежавали най-крупните стада от работни биволи в региона.Кондики и данъчни регистри на Пловдивската митрополия за Овчехълмска околия, 1865 г.
Заради пресъхването на реката през лятото, през 1895 г. родовете Шумански и Попови регистрират две масивни вятърни мелници на най-високото плато над селото, които обслужвали Овчехълмско, когато водениците по поречието спирали работа.Стопански архив на Овчехълмската околия, Изпускане на индустриални и занаятчийски патенти, Пловдив, 1895 г. Според статистиката от 1910 г., в селото е имало 114 самостоятелни стопанства, като родовете Шумански и Челибашки първи вкарват модерни фабрични плугове и веялки.Дигитален архив на Националния статистически институт (НСИ), Пълно преброяване на земеделските стопанства в Царство България, 1910 г.
През същата 1910 г. селото печели знаково гражданско дело в Пловдивския съд срещу съседното село Царимир за водните права над река Пясъчник, след като съседите изграждат незаконни бентове; съдът ги осъжда да премахнат преградите и да платят голямо обезщетение в злато.Архив на Министерство на правосъдието, Граждански дела на Пловдивския окръжен съд, Дело №412 от 1910 г. Коравият дух на общността се проявява и през пролетта на 1900 г., когато родовете Шумански и Челибашки организират масов бунт с оръжие в ръка срещу въведения от правителството на Радославов натурален данък (десятък).ЦДА – София, Фонд „Министерство на вътрешните работи и народното здраве“, Шифрограми за селските бунтове в Пловдивско през 1900 г. При голямата суша от 1902 г. селото издейства пълно освобождаване от данъци от специална Царска комисия, което го спасява от икономически колапс.ЦДА, Фонд 159К – Министерство на търговията и земеделието, Доклади на Царската комисия по прехраната, 1902 г. През 1929 г., за да се спре ерозията на бреговете и наводненията, Министерство на обществените сгради одобрява план за укрепване на коритото, при който мъже от родовете Дюлгерски и Шопови изграждат първите каменни прагове край долната махала.Архив на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Преписки за хидротехнически поправки, София, 1929 г.
Възрожденски дух и Революционни борби През 1849 г. по инициатива на родовете Попови и Кашилски е издействан официален султанов ферман за строеж на православния храм „Света Петка“, завършен през 1850 г. Тъй като османската власт забранявала сградата да бъде по-висока от конник на кон, църквата е вкопана близо два метра в земята. Иконостасът е дело на майстори от Родопската художествена школа от село Левочево.Архив на Пловдивската Света Митрополия, Летопис на храм „Света Петка“ – с. Голям чардак. Селото е посещавано лично от възрожденския писател и революционер Любен Каравелов, поддържащ контакти с будния род Кашилски.Nationalна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Серия „Български летопис“, Студия „Любен Каравелов в Български чардак“.
Селото взема активно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Негов официален представител и законен депутат на историческото Първо народно събрание в местността Оборище (14–16 април 1876 г.) е Златан Костадинов Узунов.Протоколи на Оборищенското събрание от април 1876 г., Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – Български исторически архив. На 2 юни 1876 г. в местния хан се укрива революционерът Христо Благоев, който се предава на обградилия селото башибозук, за да предпази селището от опожаряване и клане.Записки на участниците в Априлското въстание, Сборник „Тракийски летопис“, БАН.
През юли 1878 г., по време на Временната руска администрация, по настояване на местните първенци (предвождани от рода Кашилски) името на селото е променено в руските административни протоколи от Български чардак на Голям чардак. Мотивацията им е, че след Освобождението името „Български“ вече няма нужда да ги разграничава от турското население, а прилагателното „Голям“ отразява стопанското им надмощие и големите им хармани спрямо съседното Малък чардак.Протоколи на Временната руска администрация в Пловдивското губернско управление, юли 1878 г. През 1888 г. настоятелството прави опит да издейства изграждането на Пътна гара с пощенска станция на землищната граница, но Околийското управление в Овчехълм отхвърля проекта поради недостиг на средства в окръжния бюджет.Архив на Овчехълмското околийско управление, Протоколи за пътни и пощенски съоръжения, Пловдив, 1888 г. Логистичната свързаност се подобрява частично през юни 1922 г., когато Главна дирекция на пощите прокарва първата телефонна линия от Голямо Конаре до сградата на кметството чрез апарати с ръчно задвижване.Архив на Министерство на железниците, пощите и телеграфите, Протоколи за разширение на телефонната мрежа, 1922 г.
Просвещение, Приемственост и Коренни родове В основата на възникването, стопанския живот и културно-просветното развитие на Български чардак стоят големите коренни български родове: Бакалски, Василски, Ватови, Дюлгерски, Кашилски, Куртови, Панови, Плачкови, Попови, Узунови, Чаеви, Шумански, Шопови, Цонкови, Челибашки и Чакалови. Родът Челибашки е развивал масивна коларска и ковашка дейност, осигуряваща транспортния инвентар за околията.Архив на Пловдивската занаятчийска камара, Преписки за регистрация на нишани и марки, 1882 г.