Мецово или Мечово (, катаревуса: Μέτσοβον, Мецовон, , Аминчиу, , Мечова) е град в Република Гърция, област Епир, център на дем Мецово. Градът има население от 3195 души, предимно армъни.
География и етимология Мецово е разположен в проход на Северен Пинд по пътя от Янина за Гревена. Непосредствено под Мецово минава най-високата част на гръцката магистрала A2.
Градът е известен с разположения в непосредствена близост ски център.
Северозападно от Мецово се намира планината Мицикели, което наименование е новогръцки превод на славянобългарското – Меча бърлога.
В края на XIX век няколко граждани на Мецово правят значително дарение за висшето техническо училище в Атина, което оттогава се нарича Мецовска политехника.
История
Мецово е център на пиндските куцовласи. Традиционното занимание на неговите жители е овцевъдството. В миналото летните пасища на пастирите от Мецово са се намирали в равнините на Тесалия и по-рядко в – Епир и Македония.
Личности Родени в Мецово Адам Запекос (1787 – ?), гръцки просветен деец Анастасиос Манакис (1785 -1864), гръцки революционер Василе Диаманди, арумънски политически деец, директор на румънското търговско училище в СолунDocumente berciu biserici Георгиос Аверов (1815 – 1899), гръцки бизнесмен и филантроп Димитрие Козакович (1790 – 1868), румънски просветен деец Димитраки чорбаджи, спомоществувател на българското просветно дело в Търновска каза през ВъзражданетоСтефанова, Милена. Книга за българските чорбаджии, София 1996, с. 82. Николаос Стурнарис (? – 1826), гръцки революционер Стерие Диаманди (1897 – 1981), арумънски историк и есеист Стерьо Флока (16 век), полулегендарен водач на мецовчани
Други Евангелос Аверов (1910 – 1990), гръцки политик, по произход от Мецово
Литература Κατσάνης, Νικόλαος Α., "Η δημιουργία βλάχικης αστικής τάξης, (η περίπτωση της Μοσχόπολης, Μετσόβου, Νυμφαίου κ.λ.π.)", Πρακτικά Α' Συνεδρίου Μετσοβίτικων Σπουδών, Μέτσοβο 28-30 Ιουνίου 1991, Εξωραϊστικός Σύλλογος Μετσόβου, Αθήνα 1993. Λαμπρίδης Ι., "Ηπειρωτικά Μελετήματα, τεύχος 5, Μαλακασιακά, μέρος Β', Μέτσοβον και Σεράκου", Εν Αθήναις 1888. Πλατάρης, Γ., "Το σημειωματάρι ενός Μετσοβίτη, 1871-1943", Αθήνα 1972. Τρίτος, Μ.Γ., "Το Μέτσοβο", Αθήνα 1990. Τρίτος, Μ.Γ., “Η Πατριαρχική Εξαρχία Μετσόβου, 1659-1924. Η θρησκευτική, εθνική και κοινωνική ζωή”, Διδακτορική Διατριβή, Έκδοση Ιδρύματος Βαρώνου Μιχαήλ Τοσίτσα, Ιωάννινα 1991. Ρόκκου, Β., "Υφαντική οικιακή βιοτεχνία, Μέτσοβο 18ος-20ος αιώνας", Κέντρο Έρευνας Παράδοσης και Πολιτισμού Ιωάννινα, Αθήνα 1994. Σκαφίδας, Β.Κ., "Ιστορία του Μετσόβου", Ηπειρωτική Εστία, τόμοι 10-14, Ιωάννινα 1961-1964. Χατζηφώτης, Ιωάννης Μ., "Οι Μετσοβίτες στην Αλεξάνδρεια", Πρακτικά Α' Συνεδρίου Μετσοβίτικων Σπουδών, Μέτσοβο 28-30 Ιουνίου 1991, Εξωραϊστικός Σύλλογος Μετσόβου, Αθήνα 1993.
Външни препратки Η ξυλογλυπτική του Μετσόβου
Бележки