Маккартизмът () е политическо течение в САЩ от края на 1940-те и 1950-те години на 20 век, инициирано от републиканския сенатор Джоузеф Маккарти. Включва практика на обвиняване в подривна дейност и заговор, в някои случаи без реални или достатъчни доказателства, или получени с иначе рядко използвани средства за разследване, най-често с участието на Федералното бюро за разследване (ФБР). Маккартизмът прераства в мащабна кампания за разкриване на съветски шпиони, комунисти или техни симпатизанти и други политически елементи, известна като „ерата Маккарти“.
Възниква в периода на т.нар. „Втора вълна на страха от комунизма“ в САЩ от края на 1940-те до края на 1950-те години на 20 век, характеризиращ се с повишен страх от комунистическо влияние и от съветски шпиони в Америка. Терминът е въведен първоначално от критици на антикомунистическата кампания, но скоро разширява своето значение, описвайки крайностите на подобно поведение. В днешно време се използва по-общо за безразсъдни, недоказани обвинения и демагогски атаки срещу политически противници.
По време на маккартизма хиляди американци са обвинени, че са комунисти или комунистически симпатизанти, което ги превръща в обект на агресивни разследвания и разпити от страна на правителствени или частни органи, комисии и агенции. Основните мишени са държавни служители, хора от развлекателния бизнес, профсъюзни дейци, дейци на образованието. Често въпреки неубедителните или съмнителни доказателства тези подозрения са вземани сериозно, а нивото на заплаха, произтичаща от реалните или предполагаемите леви връзки или убеждения на дадена личност, често е крайно преувеличено. Много хора губят работата си и/или кариерите им биват разрушени, някои дори са лишавани от свобода. Повечето от наказанията произтичат от съдебни присъди, отменени по-късноYates v. United States (1957) and Watkins v. United States (1957): Fried (1997), pp. 205, 207. или от закони, по-късно обявени за противоконституционни;California's „Levering Oath“ law, declared unconstitutional in 1967: Fried (1997), p. 124. или от извънсъдебни процедури, които като цяло са дискредитирани след 1950 г., а причините за уволнение впоследствие са признати за неоснователниSlochower v. Board of Education (1956): Fried (1997), p. 203. или подсъдниFaulk vs. AWARE Inc., et al. (1956): Fried (1997), p. 197.
Най-известните изяви от ерата Маккарти включват речи, разследвания и изслушвания на самия сенатор Маккарти, Холивудският черен списък, свързан с дейността на Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност (, HUAC), както и различни антикомунистически действия на ФБР под ръководството на Едгар Хувър. Маккартизмът е широко разпространен социален и културен феномен, който засяга всички нива на обществото и предизвиква много спорове и конфликти в САЩ.
Предпоставки За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, след Октомврийската революция и установяването на комунистическа власт в Съветския съюз (наричан Първа вълна на страх от червените, ). През 1930-те членовете на Комунистическата партия на Съединените щати нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато комунистите участват в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу нацизма.Weir (2007), pp. 148 – 149. Докато САЩ са в съюз със Съветския съюз във Втората световна война, антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след нейния край, довел до установяване на марионетни режими на Съветския съюз в Централна и Източна Европа, започва Студената война. Шпионски афери като тази на Игор Гузенко (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но усещането за комунистическа заплаха в САЩ рязко нараства в края на 1940-те. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на атомна бомба. Същевременно комунистическата армия на Мао Дзъдун установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия Гоминдан. През 1950 г. започва Корейската война, която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на Клаус Фукс пред британски и американски разузнавателни служби довеждат до съдебни процеси срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг във връзка с издаване на тайни от проекта Манхатън на руснаците.
Освен тези фактори, съществуват и други, по-сложни, допринесли за възхода на маккартизма. Консервативните политици още от 1920-те определят либералните реформи от рода законите за детския труд или за избирателното правото на жените „комунистически“ или „червен заговор“.Fried (1990), p. 41 Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу Новия курс на Рузвелт. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и социализма и виждат в тези политики доказателство, че правителството на Рузвелт е силно повлияно от комунистите в администрацията.Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80. Неясно дефинираната заплаха от комунизма се превръща в по-честа тема за антикомунистическата реторика, отколкото шпионската дейност.
Участието на Джоузеф Маккарти в кампанията, приела впоследствие името му, започва с реч, произнесена на Деня на Линкълн, 9 февруари 1950 г., пред Републиканския женски клуб в Западна Вирджиния. Той показва лист хартия със списък на служители от Държавния департамент, за които твърди, че са комунисти: „Аз държа тук в ръката си списък с 205 имена, за които Държавният секретар е бил уведомен, че са членове на Комунистическата партия и които въпреки всичко продължават да работят и да формират политиката на Държавния департамент.“Griffith (1970), p. 49. Тази реч предизвиква силно медийно внимание и слага начало на превръщането му в един от най-разпознаваемите политици в Щатите.
Първата документирана употреба на термина „маккартизъм“ е в една политическа карикатура на Хърбърт Блок във в. „Вашингтон пост“. Тя изобразява четирима водещи републиканци, опитващи се да избутат слон (традиционният символ на Републиканската партия) да изкачи струпани на куп олюляващи се кофи с катран, като на най-горната кофа има надпис „Маккартизъм“.
Институции По време на маккартизма съществуват множество антикомунистически комитети, експертни групи и комисии във федералното, щатските и местните правителства, чиято задача е разследване на лоялността, както и множество частни агенции, провеждащи разследвания за малки и големи компании, по подозрения за наличие на комунисти сред работниците и служителите. В Конгреса най-важните такива органи са Сенатската комисия за разследване на неамериканска дейност, Сенатската подкомисия по вътрешна сигурност и Постоянната подкомисия за разследвания. В периода от 1949 до 1954 г. тези и други комисии в Конгреса провеждат 109 разследвания.Fried (1990), p. 150.
В изпълнителната власт Разследвания за лоялност През 1947 г. административна заповед 9835 на президента Хари Труман слага началото на „Програма за разследване на лоялността“ сред федералните служители. Подобни разследвания започват и в много щатски и местни правителствени служби, както и в някои частни предприятия в цялата страна. През 1958 е изчислено, че приблизително един на всеки пет служители е бил подложен на някакъв вид проверка на лоялността.Brown (1958). Веднъж загубил работата си след отрицателна оценка за лоялността си, човек много трудно успявал да си намери друга. Според председателя на Комисията на президента за разследване на лоялността „Човекът е съсипан навсякъде и завинаги. Нито един разумен работодател не би поел риска да му даде работа.“Schrecker (1998), p. 271.
Едгар Хувър и ФБР Историчката Елън Шрекър нарича ФБР „единственият, най-важен компонент на антикомунистическия кръстоносен поход“ и пише: „Ако през 50-те години изследователите знаеха, това, което научиха след 70-те години, когато Законът за свободата на информацията отвори документите на Бюрото, „маккартизмът“ сигурно щеше да се нарича „хувъризъм“.“Schrecker (1998), pp. 239, 203. Директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър е един от най-ревностните анткомунисти в Щатите и един от най-влиятелните. Хувър проектира Програмата за разследване на лоялността. Проучванията на миналото на бъдещите служители са провеждани от агентите на ФБР. Това се оказва огромна задача, която води до увеличаване на броя на служителите му от 3599 през 1946 г. до 7029 през 1952.
По настояване на Хувър личността на информаторите е пазена в тайна, а повечето граждани, обект на разследвания за лоялност, нямат право на свидетели, нито да узнават самоличността на тези, които ги обвиняват. В много от случаите дори не им е казвано в какво ги обвиняват.Schrecker (1998), pp. 211, 266 et seq.
Влиянието на Хувър се разпростира отвъд федералните служители и отвъд Програмата за разследване на лоялността. Записите от изслушванията и разследванията за лоялността би трябвало да са засекретени, но Хувър често предоставя доказателства от тези случаи на сенатските комитети.Schrecker (2002), p. 65. Освен това ФБР се оказва въвлечено в много нелегални практики в събирането на информация за комунистите, като влизания с взлом, незаконни подслушвания и следене на пощата.Cox and Theoharis (1988), p. 312. ФБР използва и незаконни операции под прикритие, за да дискредитира комунистите, както и други дисидентски политически групи.
Членовете на лявото крило на Националната адвокатска колегия са сред малкото адвокати, които се осмеляват да защитават клиенти по комунистически случаи, и това на практика я превръща в мишена на Хувър. В периода от 1947 до 1951 г. офисът на тази организация е обискиран най-малко четиринадесет пъти.Schrecker (1998), p. 225.
През 1956 г. Хувър започва все по-често се разочарова от решенията на Върховния съд, които ограничават възможността на Министерството на правосъдието да преследва комунисти.
Комисия за разследване на неамериканска дейност Най-силно ангажирана с антикомунистически разследвания и най-дейна е Комисията за разследване на неамериканска дейност (, HUAC), излъчена от Камарата на представителите. Създадена през 1938 г. като Комисията Диес, на името на оглавяващия я до 1944 г. Мартин Диес, тя разследва най-разнообразни „дейности“, включително тези на германо-американските нацисти през Втората световна война. Скоро Комисията се съсредоточава върху борба с комунизма и през 1938 г. разследва „Федералния театрален проект“ в рамките на Новия курс, за театър и други представления на живо по време на Голямата депресия в Щатите). Значителна стъпка в дейността на HUAC е обвинението в шпионаж на Алджър Хис (американски адвокат, правителствен служител, автор и лектор, участвал в основаването на ООН) от 1948 г. То стига до процес и Хис е осъден, но не за шпионаж, а само за лъжесвидетелстване. Това убеждава мнозина в ползата от сенатските комисии за разкриването на комунистическа подривна дейност.
Най-голяма известност HUAC постига с разследването на холивудската филмова индустрия. През октомври 1947 г. Комисията започва да връчва призовки на сценаристи, режисьори и други служители да дават показания относно тяхното действително или подозирано членство в Комунистическата партия, връзки с нейни членове или споделяне на такива убеждения. Сред първите свидетели от филмовата индустрия, призовани от Комисията, десет души решават да не съдействат, като се позовават на Първата поправка, гарантираща свобода на словото и сдружаването. Те стават известни като „Холивудската десетка“ и смятат, че поправката ги защитава от това да отговарят на въпросите на Комисията. Тази тактика се проваля и десетимата са осъдени на затвор за неуважение на Конгреса. Двама са осъдени на шест месеца затвор, а останалите на една година.
Следващите свидетели, които отказват да съдействат на Комисията, вече се позовават на Петата поправка, която защитава от свидетелстване срещу самия себе си.
Сенатски комисии