Ловчища или Ловча (, Каликарпо, катаревуса: Καλλίκαρπον, Каликарпон, до 1927 Λοφτίτσα, Лофтиста) е село в Република Гърция, в дем Драма.
География Ловчища е разположено на 660 m надморска височина в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Туковската река на 9 километра северно от село Осеница (Сидиронеро).
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското ловьць, ловьчь. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.
В Османската империя В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Ловчища (Ловиче) е посочено като село, в което живеят 84 немюсюлмански семейства. В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Ловчища (Лохтоще), спадащо към Испанеполе е вписано както следва: мюсюлмани - 4, неженени - 3; немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 6. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ловчища (Лофча) е посочено като село, в което живеят 45 немюсюлмански семейства.
В XIX век Ловча е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лосчища (Lostchischta) е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци. Според Стефан Веркович към края на XIX век Ловчища (Лошчища) има помашко мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.
Според Васил Кънчов Ловчища има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча,Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268 като към 1900 година населението му се състои от 390 жители българи мохамедани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Ловчища живеят 81 семейства или общо 463 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Ловчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ловчища ( Λόφτσιστα) живеят 513 души. В 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Ловчища са изселени като мюсюлмани в Турция и на тяхно място са заселени около 40 гръцки бежански семейства от Турция. В 1928 година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители. В 1927 година селото е прекръстено на Каликарпон.
По време на Гражданската война (1946 - 1949) цялото население е изселено във вътрешността на страната, като след края ѝ в Ловчища се връщат само част.
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито, картофи и други земеделски култури, както и със скотовъдство.
Бележки
Категория:Села в дем Драма Категория:Чеч