Симония се нарича продажба и покупка на свещен сан, а в по-широк смисъл всякакъв вид търгуване с духовни ценности.
Произход на термина Названието произлиза от името на Симон Влъхва, за когото доста подробно се разказва в глава 8 от „Деяния на светите Апостоли“.
Той бил от областта Самария. По мнение на древните църковни писатели св. Ириней Лионски (главният изобличител на гностиците – ок. 130 – 202 г.), св. Иполит Римски (негов ученик, живял в началото на III в.), Тертулиан (160 – 220 г.) и др. той е основател на гностическата секта симониани или елениани (по името на жена му Елена) и родоначалник на гностицизма и на всички ереси в Църквата. Говори за себе си, че е „велик човек“, смайва самарийските жители с магии, така, че те казвали за него, че е „велика сила Божия“.
Когато св. архидякон Филип благовестял за царството Божие, Симон повярвал, кръстил се и не се отделял от него. Но неговите критици го обвиняват, че е приел кръщението само външно. Като вижда големите чудеса и личби, които ставали, и че Духът Свети се дава чрез възлагане ръцете апостолски, Симон предлага пари, за да получи този дар. Той смятал, че дарбата може да се получи срещу съответното заплащане. Именно от това негово предложение произлиза понятието симония. Предложението му се отхвърля от св. апостол Петър и Симон бива изобличен, задето е „помислил, че с пари се добива дарът Божий“.
Учение на Симон Гностическите възгледи на Симон се проявяват в по-късното му учение, че той самият е проявление на Бога. Използвайки християнската терминология, назовава себе си като „отец“, явил се в собствено лице в Самария, като „син“ се явил в Иудея в лицето на Иисус, когото напуснал преди разпятието и като „свети дух“, който просвещава езичниците по цялата вселена. Св. Иполит свидетелства за неговия неудачен опит да възкръсне: по негово желание последователите му го положили жив в гроб, където след три дни го намерили мъртъв.
Развитие на симонията Симонията не приключва със смъртта на Симон. Затова тя е категорично осъдена в 29 Апостолско правило:
Подобен проблем третира и следващото Правило 30, което разпорежда низвержение на епископ, получил епископска власт с помощта на светски власти. Св. Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска (329 – 379 г.) изпраща каноническо послание до подчинените му епископи, в което пише:
Симонията е остро осъдена и от Четвъртия вселенски събор в Халкидон през 451 г. Съборните Отци намерат за необходимо веднага след като в Правило 1 потвърждават решенията на предишните събори, в Правило 2 да постановят:
Изглежда, че явлението не изчезва и темата за симонията продължава да занимава Отците от следващите събори. Шестият вселенски събор в Константинопол през 680 – 691 г. решава (22 правило):
Тарасий, патриарх на Константинопол, Новия Рим от 784 до 806 г., пише до Адриан I, папа на стария Рим (772 – 795 г.) специално послание по проблема на симонията в Църквата. Това послание, издадено веднага след VII Вселенски събор било присъединено към съборните правила. Основният аргумент против симонията в него е:
Най-голямата и единствена по рода си проява на симония е продаването на папския престол. Това става през 1045, когато папа Бенедикт IX, продава официално трона на Свети Петър на свещеника Йоан Граций, който приема името Григорий VI
Симонията в литературата Освен в църковната литература, тя е интерпретирана и в светската. В „История на българите“, издадена на немски и чешки през 1876 г. Константин Иречек пише:
Явлението покрива широк спектър от църковния живот. Сигурно не е случайно, че службите, които в славянските църкви се наричат „треби“ (кръщение, венчание, опело и пр.), в румънската църква се казват „симоние“.
Не бива да ограничаваме разбирането за симония само в паричен подкуп. Подкупът може да бъде и материален, във вид на скъпи подаръци. Малко е да се каже, че симонията е духовна корупция. При симонията има нещо много по-страшно, защото освен материални, причинява и духовни щети. Чрез нея богослужението се превръща в идолослужение, в пищен ритуал, лишен от смисъл.
Източници
Категория:Християнство