Къпиняни (, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География Къпиняни е разположено на 125 m надморска височина в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).
История В Османската империя В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, стр. 441.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци. Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани. В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото със 178 жители българи християни и 1450 – българи мохамедани.
Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
В 1916 година край Къпиняни е издигнат сръбски военен паметник на Тимошката дивизия.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Капиняне (Капињане) има 260 къщи славяни мохамедани и 28 къщи цигани християни.
Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени 1241 гърци, бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско. В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.
От 2156 жители в 1940 година 300 са с местен произход, а останалите са бежанци.
По време на Гражданската война (1946 – 1949) част от жителите на селото се изселват в големите градове.
Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, десертно грозде, пипер, овошки, като е развито и краварството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Къпиняни на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Караагач Καραγάτς Фтелея Φτελεά местност на ЮИ от Къпиняни Барища Μπαρετσα Микрес Гурнес Μικρές Γοϋρνες река на З от Къпиняни, десен приток на Мъгленица Балабаново Μπαλαμπανόβα Кладера Κλαδερά местност на СЗ от Къпиняни
Личности Свързани с Къпиняни Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни
Бележки
Категория:Села в дем Мъглен