Айватово

Айватово или понякога книжовно Хайватово (, Лити, до 1926 година Αειβάτι, Айвати) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония. В Айватово има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География Селото е разположено в западната част на Лъгадинското поле, на 5 km западно от Лъгадина (Лангадас) и на 12 km северно от Солун, в източното подножие на планината Балджа на изхода на прохода Дервент (Дервени). Северозападно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.

История Лете

В Античността между Айватово и Лъгиново е разположен големият македонски град Лете (средно и новогръцко произношение Лити). Лете е известен от монети и надписи и е споменат от Птолемей (III, xiii), Плиний Млади (IV, x, 17), Валерий Харпократион, Стефан Византийски и Свидас в Античността и от Никифор Вриений (IV, xix) в Средновековието. В некропола на Лете е намерен Дервентският папирус, както и Дервентският кратер.

Лете се появява в някои късни Notitiae Episcopatuum като викариат на солунската католическа архиепископия. До XVIII век е седалище на православна епископия, а в Римокатолическата църква е титулярна епархия.

В Османската империя Според сиджил от 1702 година, в началото на същата година стотина немюсюлмански жители на Айватли, водени от шестима местни първенци, вдигат бунт срещу събирача на данъци Хасан, нападат имението му и го разграбват. Селяните изгарят 52 квитанции за данъци, които Хасан планирал да им раздаде.Kolovos, Elias. Riot in the Village: Some Cases of Peasant Protest Around Ottoman Salonica, Anastasopoulos, A. (ed.), Political Initiatives “From the Bottom-Up” in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete VII, A Symposium Held in Rethymno, 9-11 January 2009, Rethymno 2012, p. 47-51.

Уилям Лийк в книгата си „Пътувания в Северна Гърция“ (1835) пише:

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айвати (Aïvati) живеят 1230 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хайватово (Hayvatovo) е посочено като село с 208 домакинства и 912 жители българи, а Айбарово (Aybarovo) като село със 176 домакинства и 779 жители българи. След Руско-турската война жителите на Айватово молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на ученици от селото, тъй като не могат да имат собствено училище. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Айватово.

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Айватово живеят 1580 българи християни.

Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Айватово (Aïvatovo) има 2000 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.

Според Анастасия Каракасиду по време на действието на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Айватово е пробългарската твърдина в Лъгадинско, в която българските четници евакуирали старите хора от село Гнойна, за да ги спасят от гръцките нападения.

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Айвати (Ἀειβάτι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 1395 души (725 мъже и 670 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено училище, както и детска градина с 252 ученици (263 мъже и 89 жени) и 4 учители и има едно образователно дружество.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Айвати (Ἀειβάτι), село в Солунската каза на Солунския санджак, има 1395 „православни гърци“.

През Балканската война Айватово е освободено от 3 бригада на Седма пехотна рилска дивизия на 26 октомври 1912 година, след победата на ген. Спас Георгиев в известния Бой при Айватово.

В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айватово (Ајватово) има 300 къщи славяни християни. През 1926 година името на селото е сменено на Лити. Според Анастасия Каракасиду жителите на Айватово са разглеждани от жителите на съседното Гвоздово (Асирос) като потомци на „българска раса“, защото някога, а и все още говорели „славянски“.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Айватово на 21 октомври 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Паток Πατόκι Омала Ομαλάместност на С от Айватово Рупка Ρούπκα Каматера Καματερά местност на СИ от Айватово

Личности

Родени в Айватово Антон Димитров (1868 – 1933), български революционер, основател на ВМОРО Георги Айватовски (Георгиос Айватлиотис, Γεώργιος Αϊβατλιώτης), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 годинаΓενικά Αρχεία του Κράτους, Φάκελοι Αγωνιστών του 1821 Демостен Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55 Димитър Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев Емануил Ников (Емануил Никас, Εμμανουήλ Νίκας), учител и гръцки андартски деец, агент от трети ред Кирил Лъвов (1830 – ?), български духовник, протосингел на Българската екзархия Мирон Гошев Миронов, български банкер, син на сестрата на екзарх Йосиф I Български Василя (Въла) и на Георги Мирчев Миронов, учил в Робърт колеж от 1879/1880 година до 1886/1887 година, когато завършва, учил право в Париж, участвал в управлението на Българската търговска банка Никола Шоков (Николаос Сьокос, Νικόλαος Σιώκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред Тома Левов (? – 1918), български просветен деец Тодор Левов, български просветен деец, български учител в Гевгели, през август 1907 година дарява 180 екземпляра книги на български, френски, гръцки и английски език на библиотеката на Солунската българска девическа гимназияКонстантинова, Юра. Българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун, в: Солун и българите: История, памет, съвремие. Съставителство и редакция: Юра Константинова, Надя Данова и Йордан Желев, София, 2019, с. 202. Христо Димитров (Христос Димитриу, Χρήστος Δημητρίου), гръцки революционер, участник във въстанието от 1821 година Христодул (Тольо) Левов (1854 – ?), български просветен деец Христо Михайлов – Айватовлията, български учител в Гумендже (1868 – 1870), борец за църковна независимост

Бележки

Категория:Села в дем Даутбал