Скрѝжово или Скрѝжево (, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония.
География Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточната част на планината Сминица (Меникио), на 7 километра северозападно от Алистрат (Алистрати), на 15 километра североизточно от демовия център Зиляхово (Неа Зихни) и на 45 километра източно от Сяр (Серес). Селото е разположено в падина, заобиколена от всички страни от хълмовете Либѐхово, Градище, Света Елена, Корията, Голак, които са осеяни с развалини от стари селища.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името вероятно е по прякор Скрѝжо (сравним е прякорът Стрижо < стрижа), озвучено от Скришо (сравнимо е родовото име Скришовски в Пловдив) с корен в скривам, старобългарски скрывати. Жителското име е скрѝжовя̀нин, скрѝжовя̀нка, скрѝжовя̀не.
Средновековие На хълма Градище на 1,5 km западно от Скрижово има останки от средновековна етапна крепост, развалини има и на изток в Либехово и на юг в Ло̀втища. В местностите Рупите и Магушова рупа има стари, отдавна запуснати рудници.
Според преданието селото е построено около VII век от Свети Герман Кушнички (Козинитски), който основал манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница.
В Османската империя През Възраждането Скрижово е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Зъхненската каза на Серския санджак с чисто българско население. Местните българи водят непрекъснати борби с гърцизма, поради което гръцките длъжностни и духовни лица до 1912 година наричат селото „акропол на схизмата“ и „главна крепост на българизма“.
Гръцка статистика от 1866 година показва Скрижово като чисто българско село с 1500 жители православни българи.Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Серижево (Serijévo) е посочено като село с 240 домакинства с 810 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скриживо като село с 200 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише:
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Скрижово брои 1680 българи-християни. Според данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото се състои от 2488 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 66 ученици.
При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и осем души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година селото има 320 семейства с около 2000 души. През юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Скрижово е разорено и опожарено от гърците,Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162. а голяма част от местните българи се спасяват в България.Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 23. В селото остават само няколко гръкомански семейства, част от които през 1944 година също се преселват в България. Най-много наследници на бежанци от Скрижово днес живеят в Гоце Делчев и района, Сандански и по-малко в Пловдив, Асеновград и други.
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Скрижово е изцяло бежанско село със 120 бежански семейства с 505 души. В 1927 година селото е прекръстено на Скопия.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Скрижово на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Камбок Καμποκ Трикорфу Τρίκορφουвръх в Сминица на С от Скрижово Пурналък Πούρναλικ Дендротопос Δενδρότοποςместност в Сминица на С от Скрижово Раздуле Ρασντουλέ Епимикес Έπίμηκεςв Сминица на З от Скрижово; от раздол, „долина“, което е от раз- и дол, подобно на раз-лог Градище Γκραντίσκος Ктисменон Κτισμένονвръх в Сминица на З от Скрижово (929 m) Либахово Λιμπάχοβον Ситотопос Σιτότοποςв Сминица на И от Скрижово Ловтища, Ловчища, Ловища или Лохтища Λοχτίστα Крини Κρήνηвъзвишение с развалини от крепост в Сминица на 500 m на ЮЗ от Скрижово; от Ло̀веч, Ло̀вча (вьсь, гора поляна), от старобългарското , и наставка -ища; възможно е и патронимично име от изчезналото лично име Ло̀вче Кемер Κεμέρι Гефира Γέφυραрека в Сминица на ЮИ от Скрижово Чалък Τσαλίκ Петротон Πετρωτόν
Личности
Родени в Скрижово Андрея Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Божик Атанасов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Вангел Пасков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Вангел Петрин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Владимир Благоев, български революционер Георги Василев Халев – Шилето (1907 – ?), български революционер, деец на ВМРО, убит от комунистите след 1944 година Георги Костадинов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Георги Скрижовски (1882 – 1925), български просветен деец и революционер Димитър Тръмбурата, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г. Димитър Цирков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Елена Мотова (1910 – 2005), българска комунистическа деятелка Илия Мотов (1906 – 1992), български комунист Иван Ангелов – Балкански, деец на ВМОРО Илия Домузов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г. Илия Щъркалев (1909 – 1985), български лекар Коста Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Кочо Аврамов, български просветен деец Крум Благов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г. Никола Антонов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г. Никола Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Никола Хасан кехая (? – 1905), български революционер от ВМОРО, помощник-войвода в Сярско Паско Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г. Паско Попиванов (1888 – ?), български революционер от ВМОРО Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 – 1895), български хайдутин и революционер Тодор Божиков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец и фотограф Тодор Димитров – Абаза, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г. Тодор Кръстанов, български духовник, свещеник в София, баща на Кръстан Поптодоров, активист на Драмското благотворително братство Тодор Милев – Тотката, български революционер от ВМРО, убит от комунистите след 1944 година
Македоно-одрински опълченци от Скрижово Аврам Димитров Баймаков, четата на Илия Титимов Загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 3 Вангел Андонов, 30-годишен, земеделец, ІІІ клас, Продоволствен транспорт на МОО, 1 рота на 13 кукушка дружина Георги Николов Ангелов, 36-годишен, земеделец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина Крум Благоев, четата на Илия Титимов Кръсто Аврамов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен Кръсто Ангелов, 32-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 29 юни 1913 година Никола Кузманов, четата на Илия Титимов Загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 145, л. 9 Стоян Ангелов, 20-годишен, овчар, ІІ отделение, Втора отделна партизанска рота Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 13 кукушка дружина Загинал на 29 юни 1913 годинДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 15
Други Асен Аврамов (1900 – 1968), български революционер и деец на МПО Кръстан Поптодоров (1894 – 1943), български революционер
Бележки
Категория:Села в дем Зиляхово Категория:Сминица