Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г. пр. н.е.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на западната цивилизация, на съвременната демокрацияЛейст О. История политических и правовых учений. Гл. 13. и на Олимпийските игри. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната култураRichard Tarnas, The Passion of the Western Mind (New York: Ballantine Books, 1991).Colin Hynson, Ancient Greece (Milwaukee: World Almanac Library, 2006), 4.Carol G. Thomas, Paths from Ancient Greece (Leiden, Netherlands: E. J. Brill, 1988). (на западната философия,Реале Дж., Антисери Д. Западная философия от истоков до наших дней. основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезиятаAncient Greek Theater Discovered – Discovery Channel).
Древните гърци обитават територията на днешна Гърция на континента и островите, но също така и малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), о-в Кипър, о-в Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и отделни селища по бреговете на Средиземно и Черно море.
Терминология
Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат латински произход. У Омир, чиито епоси Илиада и Одисея са най-ранните писмени извори за региона след Бронзовата епоха, местните жители наричат сами себе си ахейци и данайци. По-късно, но не по-рано от VIII – VII в. пр. н.е. те започват да наричат себе си елини, а страната си Елада, но в Древна Гърция има множество племена.
Етногенезисът на гърците е предмет на спорове, в който има основно две хипотези: автохтонна (местно население) и миграционна, според която елините се появяват към 4-то хилядолетие пр. н.е. и бавно и постепенно надделяват над останалите племена, като всички започват да се наричат елини. Затова Древна Гърция и Древна Елада са синоними. Според Якоб Буркхард сплотяването на нацията става едва около VIII век пр. н.е. . Според някои учени основното събитие, допринесло за това, са Олимпийските игри от 776 г. пр. н.е., когато елинизмът е критерий за участие. Омир и Хезиод творят по това време и творбите им стават основа за национална религия, история и митология.
Периодизация
„Древна Гърция“ обикновено описва първото хилядолетие пр. н.е., като обособен период в историята на земите около Егейско море, включващи съвременна Гърция и западна Турция. Този отрязък от време обхваща периода от края на Бронзовата епоха (XII в. пр. н.е.) до смъртта на Александър III Македонски през 323 г. пр. н.е., която е формалното начало на Елинистическия период, или до установяването на Римска власт през 146 г. пр. н.е. През Елинистическия период, гръцката култура се е разпространява към Близкия и Средния Изток и обхваща много по-голям регион.
Различават се следните основни под-периоди: гръцки тъмни векове, архаична Гърция и класическа Гърция. Ранножелязната епоха (ок. 1200 – 800 г. пр. н.е.), наричани също Омирова епоха или тъмни векове започват след т.нар. колапс на политическия ред, установен през Бронзовата епоха. За ранножелязната епоха са характерни археологически находки на керамика от протогеометричния и геометричния стил. Архаичната епоха започва около VIII в. пр.н.е. и по това време са основани първите древногръцки полиси, които се разрастват и укрепват към средата на века. Започва развитието на политически и икономически отношения, военното дело и културата. Начало на колонизацията. Създадена е гръцката азбука, съчинени са първите епоси, развиват се строителството и архитектурата. Класическата епоха в Гърция е време на разцвет, което обхваща V и IV в. пр. н.е., от края на гръко-персийските войни до смъртта на Александър III Македонски. За периода са характерни големи постижения във всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура В политическо отношение първоначално доминират Древна Атина и Делоският морски съюз през V в. пр.н.е., следва хегемония на Древна Спарта в началото на IV в. пр.н.е. След това надмощието се измества към Беотийския съюз начело с Тива, но не след дълго засилването на македоните обуславя надмощие на Коринтския съюз и покоряване на гърците от Древна Македония.
Според други историци Древна Гърция включва и критско-микенския период. по-съвременната интерпретация е егейски цивилизации Например Димитър Попов посочва следните периоди: III – II хилядолетие пр. н.е. – критско-микенска Гърция (егейска Гърция) XI – IX век пр. н.е. – Омирова Гърция (дополисен период) VIII – VI век пр. н.е. – архаична Гърция (колонизационен период или полисна Гърция) V – IV век пр. н.е. – класически период от втората половина на IV век пр. н.е. до средата на I век пр. н.е. – елинистичен период
Историография Древна Гърция е уникална за историографията с това, че е първото човешко общество, директно описано от историци, докато от по-ранни времена (протоистория) до наши дни са достигнали само ограничен брой писмени документи като списъци и анали или прагматични епиграфски паметници, които дават само откъслечни или индиректни свидетелства за живота.
Най-известен от древногръцките историци е Херодот, наричан „баща на историята“: неговият труд История дава наименованието на науката. Написана между 450 и 420 г. пр. н.е., тя разкрива събития, станали около век преди това, и дава сведения за исторически фигури от VI в. пр. н.е. като Дарий I, Камбис II и Псамтик III, както и за някои от VIII в. пр. н.е. като Кандавъл. Според Марков Херодот е незаменим от фактологическа гледна точка, но често допуска тенденциозност, неточности и изкривяване на истината.
Примера на Херодот следват автори като Тукидид, Ксенофонт, Демостен, Платон и Аристотел. Повечето от тях са атиняни или симпатизират на Атина и това обяснява защо за атинската история и политика е писано много повече, отколкото за останалите полиси. Друго ограничение на техните трудове е, че те засягат основно политическата, военната и дипломатическата история, игнорирайки икономическите и социалните отношения.
По-късни (вторични) източници на сведения са Диодор Сицилийски и Плутарх, но те живеят няколко века по-късно и се осланят на разказите на историците, живели преди тях. Основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция е и пътеписът на Павзаний от II век Описание на Елада (, накратко Периегезис).
География
Териториалното ядро на гърците е южната част на Балканския полуостров – континентална Гърция, която граничи на северозапад с Илирия и Античен Епир, на североизток – с Древна Македония, на запад е Йонийско море, на изток – Егейско и Бяло море. Балканска Гърция е основно планинска страна (от север на юг я пресичат две разклонения на Динарските Алпи) с необичайно изрязана брегова линия и многочислени заливи (най-големите са Амбракийски, Коринтски, Месенски, Лаконски, Арголидски, Саронически, Малийски и Пагасейски). Различават се три региона – Северна Гърция, Средна Гърция и Пелопонес. Най-северно се намира Антична Тесалия. В Средна Гърция има 10 области (от запад на изток): Акарнания, Етолия, Локрида Озолска, Дорида, Фокида, Локрида Епикнемидска, Локрида Опунтска, Беотия, Мегарида и Атика. Пелопонес се съединява с останалата част на Гърция с тесния Коринтски провлак. Централната област на Пелопонес е древна Аркадия, която на запад граничи с Елида, на юг с Месения и Лакония, на север с Ахая, на изток с Арголида, Флиунт и Сикион; в крайния североизточен ъгъл на полуострова се намира Коринтия.
Островна Гърция се състои от няколкостотин острова (сред най-големите са Крит и Евбея), образуващи три големи архипелага – Цикладите на югозапад в Егейско море, Спорадите в източната и северна негови части и Йонийските острови в източната част на Йонийско море.
История Ранножелязна епоха
Периодът XI – VIII в. пр. н.е. е наричан също „тъмни векове“ заради липсата на писмени извори и „Геометричен период“ заради керамиката с геометрична украса, която е характерна за някои части на Гърция тогава. Терминът „ранножелязна епоха“ е приет като стандартен от 1980-те насам.Snodgrass, A. 1982. The Greek Iron Age: a reappraisal. Dialogues d'histoire ancienne 9, pp. 73 – 86. Papadopoulos, John. 2014. Greece in the Early Iron Age. Cambridge Prehistory of the Bronze & Iron Age Mediterranean
След дорийското нашествие гръцката история започва практически наново. Това включва разлагане на родовообщинния строй, формирането на държавност и възраждане на материалната култура. Периодът продължава от XI до IX в. пр. н.е. и се нарича често и „Омиров период“, тъй като ни е известен преди всичко с развитието на действието в Илиада и Одисея. Това е време на дополисна селищна организация и натурално стопанство. Дорийците наследяват от микенците грънчарското колело, уменията да строят дървени кораби и да обработват бронз, земеделските методи за отглеждане на грозде и маслини. Впрочем дорийците донасят със себе си изкуството за топене и обработка на желязо и го използват за изработка не само на украшения, но и на оръдия на труда и оръжия.
Към IX век пр. н.е. гръцките племена са разпределени както следва: еолийци в Северна Гърция, дорийци в Средна Гърция и източен Пелопонес, йонийци в Атика. На ахейците се удава да запазят самостоятелност, но биват изтласкани от дорийците в Аркадия и Ахея. Най-важното събитие за периода е началото на разселване на племената по островите на Егейско море и крайбрежието на Мала Азия: северните крайбрежни райони са заселени от еолийци, централните от йонийци, а южните – от дорийци.
Архаична епоха
През Архаичния период селищата съществуват всяко за себе си, което се диктува и от географията: всеки остров, долина или равнина са откъснати от съседните или от морето, или от планини. Формите на стопанство са най-различни: на Крит и в Аргос продължава да съществува родово-общинен строй, а в общините на Етолия, Акарнания и Фокида процъфтява натуралното стопанство. В този период се зараждат полисите, възникнали с развитието на политически институции и наченки на урбанизация, макар че по-скорошни изследвания изтъкват като обединяващо звено религията. Първите полиси в Древна Гърция са Тива, Коринт, Аргос, Спарта и Атина.
Формата на управление през X и IX век пр.н.е. обикновено е монархия. По-късно управлението поема родовата аристокрация, но до към VII век пр. н.е., когато възниква нова форма на управление – тирания. Тази форма на управление е в разцвета си през VII – VI век пр. н.е., но само в някои от полисите. В същото време управлението в древна Спарта е олигархия, а в Атина се слага началото на демократичното управление и се провеждат реформи, предложени от Солон и реализирани от Клистен. В края на Архаичния период робството се разпространява широко, независимо от формата на политическа организация.
Споровете за надмощие водят и до конфликти между племената и полисите. Известни на историците са Месенските войни, които започват през втората половина на VIII в. пр. н.е., но не са документирани. Най-ранната документирана война е Лелантинската (ок. 710 – 650 г. пр. н.е.) между полисите Халкида и Еретрия, които си оспорват плодородната Лелантска равнина на остров Евбея. Макар че Халкида излиза победител, след войната и двата полиса западат. На Пелопонес се създава Пелопонески съюз начело със Спарта, която в края на VI век пр.н.е. става водеща сила. Много от реформите на Ликург в Спарта датират именно от този период.
Около VII век пр. н.е. основно се променя моделът на водене на война, като на мястото на единоборствата идват сблъсъците между колективни военни формации, съставляващи въоръжените сили на полисите. Появяват се хоплитите и фалангата.