Кирил Христов Совичанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и просветен деец. Баща на големия български оперен певец Борис Христов.

Биография Кирил Христов е роден в 1878 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на Анастасия Каранджулова, сестра на Иван Каранджулов, и Христо Совичанов – Псалта, първият псалт в независимата българска църква в Битоля. Негов брат е общественикът Георги Совичанов. Завършва битолската прогимназия, съученик е на Симеон Радев. Голямо приятелство го свързва с братовчед му по майчина линия Никола Каранджулов, който в периода 1891 – 1892 година също учи в битолското училище и живее при семейство Совичанови. В 1893 година двамата постъпват в кюстендилското педагогическо училище, в една паралелка са и живеят в една квартира.

През 1896 г. завършва педагогическото училище в Кюстендил, България. От 1896 до 1900 година учителства в Дедеагач, където става член и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО. Подгонен оттам се връща в Битоля. Арестуван е, но успяват да го освободят с пари. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Кирил Христов е принуден да избяга в България.

Записва се да следва славянска филология в Софийския университет. След това спечелва конкурс и заминава за Лион (Франция), където завършва литература.

Участва като делегат от Битолското благотворително братство в Обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38

Работи като учител в Пловдив, София и други градове. Главен редактор е на списанието на македонската емиграция в България „Илюстрация Илинден“ и председател на Илинденската организация. Като председател на Илинденската организация се опитва да помири двете враждуващи крила във Вътрешната македонска революционна организация.

В София, като учител и чиновник, по негова инициатива се откриват вечерни курсове за ликвидиране на неграмотността. Има важна роля за създаването на Занаятчийското училище.

Кирил Христов наследява певческия дар на баща си. Тенор е, пее в светски и църковни хорове. Изпълнява с голям успех македонски народни песни пред Радио София. Изпява пред сътрудник на Института за музика при БАН текстовете на повече от триста и тридесет старинни народни и градски песни; песните остават в ар­хива на института.

Женен е за Райна, дъщеря на прилепчанка и на хаджи Тодор Попиванов от София. Баща е на големия български оперен певец Борис Христов и на запасния офицер и член на ВМРО адвокат Николай Христов.Великият бас Борис Христов – подпоручик от Първи конен на Н.В. Княз Александър I полк, edinzavet.wordpress.com, 11.09.2012 г.

Умира на 25 септември 1961 година.Македонски научен институт Църковната служба е в църквата „Света Неделя“, а след нея патриарх Кирил говори пред изпълнилите храма хора за образцовия живот, скромността и добродетелите на Кирил Христов, за прекрасното възпитание, което е дал на двамата си сина. Борис Христов не е допуснат в България за погребението.

Съчинения Като приложения на „Илюстрация Илинден“ К. Христов издава следните съчинения:Български книги 1878 – 1944. Библиографски указател, т. VI, София 1983, с. 137. Високо Преосвещенний Св. Скопский митрополит Неофит, София 1938, 16 с. Антон Е. Кецкаров, София 1940, 16 с. Иконом Тома Николов, първият дякон в Битоля, София 1940, 16 с.

В книга VII на непубликуваните „Приноси към историята на македоно-одринското революционно движение в Тракия“ (1956 г.) са включени част от спомените на Кирил Христов за участието му революционното движение. Предоставени са през 1953 г. на Иван Орманджиев, който отбелязва, че спомените му за учителската и културната дейност са включени в „Приноси за духовното освобождение на българите в Тракия“. – Научен архив на БАН, ф. 27, а.е. 27, л. 351 – 359.

Външни препратки „Илинден“, Кирил Христов Совичанов, в-к „Македония“, брой 2015, год. VII, стр.3, София, 11 юли 1933 г. „Гоце Делчев“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. VIII, кн. 5 (75), София, май 1936 година „Нашата песен“, Кирил Христов Совичанов, сп. „Илюстрация Илинден“, книга 9 и 10, година XI, София, 1939 г. „Освободителното движение в Македония и Одринско“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIII, книга 4 (124), София, април 1941 година „Декларацията“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIII, книга 4 (124), София, април 1941 година „Най-после“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIII, кн. 7 (127), София, септември 1941 година „Аристид Дамянов“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIII, книга 9 (129), София, ноември 1941 година „Народностният облик на Македония“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIII, книга 9 (129), София, ноември 1941 година „Из светите места“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIV, книга 1 (131), София, януари 1942 година „Братята хървати“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIV, книга 3 (133), София, март 1942 година „Българската екзархия“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIV, книга 5 (135), София, май 1942 година „Първият ни конгрес; На конгреса в Битоля; Илинден в Битоля; Величественият ни конгрес; След конгреса; Резолюция“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XIV, книга 137-8, София, септември, октомври 1942 година „На поклонение на лобното место на Гоце Делчев“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 година „Македонското поклонение“, публикувано в сп. „Илюстрация Илинден“, год. XV, кн. 9 (149), София, ноември 1943 година

Родословие

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Български журналисти от Македония Категория:Родени в Битоля Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Починали в София Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Възпитаници на Лионския университет