Хакаският език е сибирски тюркски език, който се говори на територията на автономните руски републики Хакасия и Тува. Хакасите наброяват 78 500 души, от които 60 168 говорят хакаски език, повечето владеят и руски език. Езикът е създаден въз основата на няколко тюркски говора: сагайски, качински, койбалски, белтирски и къзълски по времето на СССР. Имената на диалектите произлизат от имена на бивши окръзи, а не на езикови или етнически групи. По-рано хакасите са наричали езика си тадар тили, т.е. „татарски език“.

Шорският език, понякога смятан за хакаски диалект, се говори от шорците, които живеят в Кемеровска област.

Първите сведения за хакаския език са от средата на 19 век. Финският езиковед Матиас Кастрен, пътувайки през Средна и Северна Азия между 1845 и 1849 г., съставя труд върху койбалския диалект и записва народен епос. Вилхелм Радлоф обикаля южен Сибир от 1859 до 1870 и съставя четиритомен речник и десет тома с тюркски текстове. Вторият том съдържа материали на хакаски език с преводи на немски език. Деветият том съдържа руски преводи, подготвени от ученика на Радлоф, Катанов, който е хакас.

Книжовният хакаски език се развива едва след 1917 година и е създаден въз основа на сагайския и качинския диалект. Останалите диалекти биват постепенно претопени от главните диалекти.

Писменост През 1924 се въвежда вариант на кирилицата, заменен през 1929 от латиница и после през 1939 отново от кирилица. Използват се всички букви от руската кирилска азбука и няколко допълнителни букви: /ғ/, /i/, /ң/, /ӧ/, /ӱ/, /ӌ/.

Граматични особености Фонетика В хакаския език има 17 гласни, вкл. дълги, и 24 съгласни. В думите със заднореден гласеж (/а/, /о/, /у/, /ы/) съгласните са винаги твърди, а думите с преднореден гласеж (/е/, /i/, /ӧ/, /ӱ/) – винаги меки.

Ударението е експираторно, обикновено пада на последната сричка.

Речников състав Една от особеностите на хакаската лексика е своеобразието от думи, характеризиращи диви и домашни животни: алабарыс „лъв“, асхыр „жребец“, öрке „съсел“, пызо „теле“, сосха „свиня“, тиин „белка“, алас „кълвач“, кööк „кукувица“, таңах „кокошка“, хара хус „орел“, харға „гарга“, ылачин „сокол“, аар „пчела“, сеек „муха“, хымысха „мравка“ и др. растения: киндір „коноп“, муксун „лук“, тирек „топола“, харағай „бор“, хумнах „шишарка“ и др. природни явления: миндір „град“, пораан „вихър“, тигір „небе“, чазы „степ“, чылтыс „звезда“, Иир Солбаны „Венера“, чыс „гора“ и др.

Хакаският език се отличава от повечето тюркски езици с почти пълното отсъствие на арабо-ирански заемки. Чуждите заемки са предимно от монголски и руски. Монголски заемки са най-многобройни и включват понятия като: орчых „вретено“, öрге „дворец“, харачах „ковчег“, хазаа „двор“ и др. Руски заемки са понятия като: ыстан „панталони“, пилке „вилица“, санабар „самовар“, чайник, коллектив, совхоз и др. Незначителното количество арабски и персийски лексеми са проникнали в хакаския език чрез посредничеството на татари-търговци, понеже се отнасят преди всичко до парично-стоковия обмен: мал „добитък“, араға „вино“, сабын „сапун“, паа „цена“, хабар „вест“, худай „бог“.

Сравнение с други тюркски езици българскихакаскитурскитатарскиказахскиузбекскиякутскичувашкиглава пас baş баш баш бош бас пуçнос пурун burun борын мұрың бурун мурун -ръка хол kol кул қол қўл хол хул „рамо“крак азах ayak аяк аяқ оёқ атак уракръв хан kan кан қан қон хаан юнлице чÿс yüz йөз жүз – сүүс „чело“ çăвар „уста“път чол yol юл жол йўл суол çулземя тобырах toprak туфрак топырақ тупроқ – тăпралуна ай ay ай ай ой ый уйăхпепел кÿл kül көл күл кул күл кĕлвода суғ su сыв су сув уу шывдъжд наңмыр yağmur яңгыр жаңбыр ёмғир самыыр çумардърво ағас ağaç агач ағаш ёғоч мас йывăçяйце нымырха yumurta йомырка җұмыртқа – сымыыт çăмартабял ах ak ак ақ оқ – -черен хара kara кара қара қора хара хурачервен хызыл kızıl кызыл қызыл қизил кыhыл хĕрлĕсин көк gök „небе“ күк көк кўк күөх кăвакдебел симіс semiz семиз семіз семиз эмис самăр

Допълнителна литература Баскаков Н. А., Инкижекова-Грекул А. И. Хакасский язык. Москва 1953. Баскаков Н. А., Инкижекова-Грекул А. И. Хакасско-русский словарь. Москва 1953. Castrén, M. A. (1857). Versuch einer koibalischen und karagassischen Sprachlehre nebst Wörterverzeichnissen aus den tatarischen mundarten des minussinschen Kreises. St. Petersburg. Radloff, W. (1893-1911). Versuch eines Wörterbuches der Türk-Dialecte I-IV. St. Petersburg. Radloff, W. (1867). Proben der Volkslitteratur der türkischen Stämme Süd-Sibiriens. II. Theil: die Abakan-Dialecte (der Sagaische, Koibalische, Katschinzische), der Kysyl-Dialect und der Tscholym-Dialect (Küerik). St. Petersburg. Katanov, N. F. (1867). Proben der Volkslitteratur der türkischen Stämme Süd-Sibiriens. IX. Theil: Mundarten der Urianchaier (Sojonen), Abakan-Tataren und Karagassen. St. Petersburg. Anderson, G. D. (1998). Xakas. Languages of the world: Materials: 251. München.

Категория:Хакасия Категория:Езици в Русия Категория:Тюркски езици