Поздѝвища или рядко Поздѝвище (произношение в местния говор Поздѝвишча, , Халара, до 1927 година Ποσδιβίτσι, Посдивици или Ποδοβίστα, Подовиста) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото отстои на 20 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 5 километра североизточно от Кореща (Корестия). Разположено е в подножието на Въро – разклонение на Вич (Вици).
История Етимология Според Любица Станковска името Поздивища идва от личното име Поздивит. Споменато е в документи от 1545 и 1569 година.Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област. в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 242-243. Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от фамилното име Поздев или от личното име Поздѣи. Сравними са староруското лично име Поздѣи, фамилното име Поздѣевъ, старочешките лични имена Pozden, Pozdě-rad.
Античност В местността Бутеш на около километър източно от селото, в непосредствена близост до река бистрица и между църквичките (манастирчетата) „Свети Атанасий“ в землището на Поздивища и „Свети Атанасий“ в землището на Чърновища има следи от антично селище. Селяните при обработка на земята са откривали бронзови статуи и други старини. Според преданието в Поздивища това селище е изгорено от турците при завоеванието. Командирът на османската войска извикал „Бутеш“, тоест „Да се запали“, и така останало името на местността.
В същата местност при Големи Ливадища и западно е местността Аджиева нива, където има стари гробища.
В Османската империя
Според Тодор Симовски селото е основано от скотовъдци от Преспа. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушоп и Кочинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината до античното селище.
Църквата „Света Богородица“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена – покривът е разрушен и стенописите са повредени.
В края на XIX век Поздивища е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Босдивиста (Bosdivista) живеят 900 гърци.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Поздивища (Posdivischta) е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Поздивища има 700 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Поздивища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 115 къщи.
В селото е основан български революционен комитет на ВМОРО. На 10 ноември 1899 година организацията ликвидира Незер – золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища – в местността Скала между селата Поздивища и Брезница. През ноември 1901 година ВМОРО ликвидира в Поздивища албанеца Тефик бей, убиец и изедник.
Поздивища дава 70 души участници в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Според сведение на ръководителите на въстнието в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година, в Поздивища от 120 къщи изгарят 27 и са убити Ристовица Кинтна (55) и Лазовица Шотова. Според друг източник от 110 къщи са изгорени 30, както и 23 плевни. От селото като въстаници участват 70 души, от които Търпе Траянов и Андон Кузов са убити.
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Поздивища, посрещнати от цялото население, и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание 30 семейства от Поздивища, чиито къщи са изгорени, както и на всички бедни семейства. Митлополит Григорий отсяда у селския свещеник Георги, когото го е ръкоположил и на когото дава прошка затова, че е подписал заявление, че признава Патриаршията, за да спаси живота си. Помощи са раздадени за жителите на съседното Чърновища.
В 1902 година според гръцки данни в селото има 70 патриаршистки семейства и 55 екзархийски.Μποσδίβιστα По-късно цялото население на Поздивища минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 920 българи екзархисти и функционира българско училище.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 400 жители гърци и 250 жители българи.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Боздивища (Μποζδίβιστα), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 400 „православни гърци под български тероризъм от 1904 година“ и 250 „схизматици българомислещи“.
Според Георги Константинов Бистрицки Поздивица преди Балканската война има 160 български къщи.
По време на Балканската война 11 души от Поздивища се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Посдивища е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Поздивище (Поздивиште) има 135 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Халара. Между 1914 и 1919 година 14 души от Поздивища подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 2. В селото има 2 политически убийства. В междувоенния период има голяма емиграция отвъд океана и към България.
Традиционно селото произвежда жито, боб и овошки и се занимава и частично със скотовъдство.
В 1932 година се регистрирани 145 българофонски семейства, 142 от които с изявено „славянско съзнание“. В 1945 година в селото има 700 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди. В селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 62 семейства и няколко отделни хора се изселват в социалистическите страни, а 166 деца от Поздивища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.
След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада. В 1960 година в селото е издигнат бюст на гъркоманския поп Илия."Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.
В селото има и църква „Свети Никола“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Поздивища на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Картелово Καρτέλοβο Педино Πεδινό местност И от Поздивища Кури Κουρί Дасаки Δασάκι местност във Вич, СИ от Поздивища Кремино Γκρεμίνο Гремос Γκρεμός връх във Вич
Личности
Поздивченин е българският политик Панайот Георгиев (1915 – 1954), кмет на Стара Загора. От Поздивища са дейците на българската революционна организация в Македония Георги Стойчев (1862 – ?), Наум Накев, по-късно емигрантски деец в Канада, и Тома Георгиев.
Деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век е Герго Количев. Сред по-известните поздивчени с македонска национална идентичност са математичката Димитра Карчицка (р. 1939), юристът Ристо Шанев (р. 1944) и австралийският емигрантски деец Кръсто Шкодров (1944 – 2005), всички изведени от Поздивища по време на Гражданската война като деца бежанци.
Бележки
Категория:Села в дем Костур