Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Използва псевдоними като Гяур, Дантон, Д. Инсаров, Македонец, Мита Ризич, Д. Рудин, Junius.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 347 – 348.

Биография Ранни години

Ризов е роден 1862 година в Битоля, тогава в Османската империя. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. В 1881 година отваря книжарница в Битоля, а в 1882 – 1883 година по-късно е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония. В 1881 година издава на френски език първата „Етнография на Македония“. В 1883 година заедно с Насте Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев в Солун. Ризов редактира „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун.

Политик

През 1884 година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на Либералната партия „Търновска конституция“.

Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България. От 6 до 9 септември 1885 година е член на Временното правителство в Пловдив.

Ризов е редактор на вестниците „Самозащита“ (1885), „Македонский глас“ (1885, 1887), „Независимост“ (1886). Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886 – 1887).

През януари 1887 година се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван и затворен в Черната джамия.

През 1887 година продължава образованието си в Лиежкия университет в Белгия, като стипендиант на Евлоги Георгиев, като учи история, философия и политикономия. След завръщането си издава вестник „Христо Ботйов“, в който рязко напада княз Фердинанд I, като след брой І е арестуван и осъден на две години затвор. Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев са основните организатори на неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов, при който на 27 март (15 март стар стил) 1891 година е убит финансовият министър Христо Белчев. В 1895 – 1896 година издава вестник „Млада България“ (1895 – 1896), в който също напада княз Фердинанд.

През декември 1895 година на Втория македонски конгрес Димитър Ризов е избран за член на Върховния македонски комитет и активно участва в дейността на организацията.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

Дипломат От 1897 година Димитър Ризов променя отношението си към българския монарх и преминава на дипломатическа служба. Той е български търговски агент в Скопие (1897 – 1899), депутат в XI обикновено народно събрание (1901), дипломатически агент в Цетине (1903 – 1905) и Белград (1905 – 1907), дипломатически агент в Гърция в 1908 година, дипломатически агент и по-късно пълномощен министър в Рим (1908 – 1915) и по време на Първата световна война в Берлин (1915 – 1918).

През 1917 година, в Берлин заедно с брат си Никола Ризов той издава атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език. Димитър Ризов умира на 23 април 1918 година в Берлин.

Ризов има две сестри, които завършват Солунската българска девическа гимназия. Параскева (Пара) (около 1874 – Битоля; 1949 – София) се омъжва за д-р Динко Йовев (1867 – Саръгьол, Бабадагско; 1902 – София). Екатерина (Катина) (около 1872 – Битоля; 1935 – София) в 1886 година се омъжва за Димитър Петков.

Самият Ризов е женен за черногорката Босилка Вулетич-Ризов, извънбрачна дъщеря на черногорския крал Никола I.Studio portrait of Bosiljka Vuletić-Rizov, Visual Archive Southeastern Europe

Външни препратки

„Разлагающа се и възраждающа се България (посвещава се на нашата младеж)“, София, 1894 година Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, Берлин 1917 Българите в техните исторически, етнографически и политически граници – The Bulgarians in their historical, ethnographical and political frontiers (Atlas with 40 maps)", Берлин, 1917 година (първо издание) „Френската жълта книга по Македонския въпрос (Дипломатически документи на Френското министерство на външните дела“, София, 1903 година „Руско-българските отношения“ "Каква требва да бъде нашата политика спрямо Македония?; Колко сърбомани има в Скопско?", София, 1902 година "Румъно-българския конфликт", София, 1900 година "Как дойде катастрофата (писмо до редакцията)", публикувано в сп. "Свободно мнение", год. II, №4, София, 25 януари 1914 година

Литература Радев С., Строители на съвременна България, т. 1, София, 1973, стр. 494 – 496, 506 – 508 Топенчаров Вл., Българската журналистика 1885 – 1903, 2 изд., София, 1983

Бележки

Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български политици от Македония Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български публицисти Категория:Български картографи Категория:Български издатели на вестници Категория:Български книжари Категория:Български дипломати от Македония Категория:Посланици на България в Италия Категория:Посланици на България в Германия Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на БТЦРК Категория:Българи в Берлин Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Възпитаници на Лиежкия университет Категория:Консули в Скопие Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Битоля Категория:Починали в Берлин