Кондòроби понякога Кондòраби или Кондòрби, рядко Кондòрово (, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1950 година Κονδορόπη, КондоропиΠανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονδορόπη - Μεταμόρφωσις) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География Селото е разположено в Костурската котловина, на Кондоробската река, на 10 km североизточно от демовия център Костур и на 2 km северно от Костурското езеро. На 4 km на север е село Тихолища (Тихио), на 3 km на запад – Сетома (Кефалари), а на 4 km на юг – Фотинища (Фотини).

На юг от селото в посока към Костурското езеро са развалините на средновековната църква „Свето Преображение Господне“.Βυζαντινός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος

История В Османската империя В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да са и за село Кладороби, Леринско.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Кландороп (Klandorop).

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кондорово (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кондороби има 190 жители българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кондораби е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 39 къщи.

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите. Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолища.

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби. Темчев пише: „Кондороби е малко селце, състоеще се само отъ 23 сѣмейства“.

В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия. Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото.Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кондораби има 288 българи екзархисти. Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.

На 9/22 април 1909 година е издадено позволително за отваряне в селото на българско училище.

Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кондороби са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кондороби е обозначено като българско селище.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото има 1 политическо убийство. В 1928 година има само трима гърци бежанци, всички останали жители са местни.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi . Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кондороби има 75 къщи славяни християни. В 1932 година са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.

Селото традиционно произвежда грозде, картофи и овощия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов. В 1945 в селото има 300 българофони.

По време на Гръцката гражданска война селото понася загуби – 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.

През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Кондороби на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Мера Μερὰς Воскотопи Βοσκοτόπι местност ЮЗ от Кондороби, по левия бряг на Хухерища (Тихолищката река) Бигларица Μπιγλάριτσα Скопия Σκοπιά Рари Ράρι Химадио Χειμαδιό Габеро Γκάμπερο Гаврос Γάβρος връх във Вич (1043 m) ЮИ от Кондороби Майняка Μαϊνιάκα Мавровуни Μαυροβοῦνι връх Орлов камен ῎Ορλωφ Κάμεν Аетопетра Αετόπετρα връх във Вич (1087 m) СИ от Кондороби

Редовни събития Традиционен празник на селото е Сотировден. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.

Личности Родени в Кондороби Константин Шалдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред Кямо (Гямо) Трян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „разбунтуване, присъединявайки се към българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Лазар Младенов, български революционер, деец на „Охрана“ Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина Славчо П. Кърцанов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Сотир Христов (Христев, 1878 или 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов, земеделец с основно образование, македоно-одрински опълченец, служил във 2-ра рота на 10-та прилепска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 9 март 1914 година

Български общински съвет в Кондороби в 1941 година Атанас Стергиев Васил Алексов Кузман Шеваров Сидо Ангелаков Панайот Грънчаров Янко Гранчаров Дамян Янков Христо Стефиев Сотир Ангелаков Борис Христов

Литература Диалектни текстове от Кондороби в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 70 – 72.

Бележки

Категория:Села в дем Костур