Куманѝчево или Команѝчево (, Лития, до 1928 година Κομανίτσοβο, Команицово, катаревуса: Κομανίτσοβον, Команицовон) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География Селото е разположено в географската област Пополе, на 960 m височина в западното подножие на Которската планина, разклонение на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали – Горно и Долно Куманичево.

История В Османската империя

В XV век в Куманиче са отбелязани поименно 10 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.

Църквата в селото „Свети Димитър“ в южната част на селото (Горно Куманичево) датира от XVIII век. Централната църква в Долно Куманичево е „Успение Богородично“, а гробищната е „Свети Николай“.

В средата на XVIII век в Куманичево се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.

В 1791 година някои от жителите на Куманичево, заедно с Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население. От Долно Куманичево произлизат брациговските родове Стоицови, Керини и Божкови.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Команицово (Komanitsovo), като жителите му са българоговорещи.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Команичово (Komanitzovon) живеят 1800 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchévo) има 120 домакинства с 350 жители българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Куманичево:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Куманичево има 1020 жители българи и 150 турци.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Куманичево е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи, а Долно Куманичево е смесено българо-влашко-турско село със 160 къщи.

В началото на XX век според гръцки данни от 900 жители 110 – 120 семейства са патриаршистки, а 64 – екзархистки. По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски части и на 21 юли е убит Пено Стреков. От селото 62 души участват във въстанието, от тях загиват петима – Коле Чолак, Гого п. Христов, Диме Т. п. Христов, Коле Д. п. Христов и Коле Петрушев.

След потушаването на въстанието цялото село става екзархийско.Κουμανίτσοβο Същата година турските власти не допускат учителите Димитър Янакев от Шестеово и Ана Николова от Костур да отворят българско училище в селотоРайчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia . Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения. В 1909 година в Долно Куманичево има 75 български екзархийски къщи и 5 гъркомански, като гъркоманите държат черквите и училището.s:Телеграма от Иларион от Костур

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Горно Куманичево (Κουμανίτσοβον ἄνω) има 300 „схизматици българомислещи“, а в Долно Куманичево (Κουμανίτσοβον κάτω) има 300 „православни гърци“. И двете са села в Костурската каза на Корчанския санджак.

Според Георги Константинов Бистрицки преди Балканската война Горно Куманичево има 70 български, а Долно Куманичево – 80 български и 40 турски къщи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Куманичево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно и Долно Куманичево са обозначени като български селища.

В Гърция

Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Команичево има 70 къщи славяни християни, а Долно Команичево има 150 къщи славяни християни и 30 къщи турци. Значителна част от жителите на селото емигрират в България и частично отвъд океана.

Селото е богато и традиционно произвежда живо и различни овошки.

В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда. В селото има 5 политически убийства. В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 20 семейства с 59 души или според други данни 21 семейства със 76 души.

По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Членовете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Куманичево (Литиа) е отбелязано като село с общо 733 жители, от които 365 славяноезични, с българско самосъзнание.

В Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно – 10 семейства и около 50 жителите му го напускат предимно към Югославия и частично към другите социалистически страни. 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Куманичево на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Карагаци Καραγάτσι Фтелия Φτελιά местност З от Куманичево Голини Γκαλίνες Калорахи Καλοράχη връх в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево Яза Γιάζα Рахулес Ραχοῦλες местност в Мурик (1297 m), ЮИ над Куманичево (вижте Язия и Порос)

Личности

Куманичевци са българският музиковед и композитор Петър Динев (1889 – 1980),Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 българският политик Дамян Перелингов (1860/1861 – ?), кмет на Варна, предприемачът Дамян Георгиев (1879 – 1943), както и учителят и общественик Константин Пандов (1875 – 1956).

От Куманичево са дейците на българската революционна организация в Македония Георги Антонов (1863 – след 1943), Петре Костурчето, Костадин Николов (1868 – 1924), Никола Тунджев (1854 – след 1943), учителят Никола Цицов (1871 – ?),Татарчев, Христо. Спомени от миналото, в: Илинден 1903 – 1922. Сборник в памет на голямото македонско въстание, издава Македонското студентско дружество „Вардар“, София, 1922, стр. 17. както и селският войвода на ВМОРО Христо Бабаеленов (1870 – след 1943).

В годините на Втората световна война Димитър Гочев е деец на българския комитет Охрана.

Литература Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия) в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, стр. 46 – 57.

Бележки

Категория:Села в дем Костур