Ма̀врово (, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.
География Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.
История В Османската империя
В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989. В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:
Жители на Маврово в средата на XV век Номер Име Бележка 1. Папа Киряк 2. Дуко 3. Павло 4. Стамат 5. Паско 6. Михо 7. Сърдан 8. Васо 9. Стане 10. Никола 11. Нико 12. Богдан 13. Михос 14. Яно 15. Михал 16. Яно 17. Тодор 18. Димо 19. Янос 20. Михал 21. Михо 22. Мано 23. Михо 24. Петро 25. Райкос 26. Джуркос 27. Томо 28. Яно 29. Георги 30. Васил 31. Никола 32. Торник 33. Тодор 34. Стайко 35. Петру 36. Стамат 37. Яно 38. Васо 39. Никола 40. Йован 41. Драгиня 42. Станислав 43. Стайко 44. Гюрко 45. Михо 46. Яно 47. Никола 48. Тодор 49. Димитри 50. Стайко 51. Мелко 52. Гин 53. Станиша 54. Нико 55. Димос 56. Куман 57. Пройо 58. Димо 59. Яно 60. Стайо 61. Новак 62. Йорко 63. Стойко 64. Койо 65. Стамат 66. Бардо 67. Никола 68. Васо 69. Мелко 70. Мавро 71. Яно 72. Филип 73. Димос 74. Стоян 75. Мано 76. Йорги 77. Краислав 78. Кортуш 79. Дуйо 80. Милчо 81. Йорко 82. Добри 83. Димо 84. Йорко 85. Димос 86. Глигур 87. Добри 88. Яно 89. Павел 90. Папа Яно 91. Васо 92. Райко 93. Мартин 94. Владо 95. Никола 96. Стайко 97. Васо 98. Тодор 99. Алекса 100. Дабижив 101. Стоян 102. Тодор 103. Коста 104. Грубан 105. Падарос 106. Мара вдовица 107. Кала вдовица 108. Ирина вдовица 109. Тодора вдовица 110. Тодора вдовица 111. Кала вдовица 112. Кала вдовица 113. Илина вдовица 114. Гира вдовица 115. Кала вдовица
Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 89, 90.
В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:
Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Мавровон (Μávrovon).
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:
Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маврово е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 180 къщи.
В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.
Жителите на селото активно подпомагат гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.
Гръцки революционен комитет в Маврово в началото на XX век Име Име Позиция 1. Христаки Попставрев Χρηστάκης Παπασταύρος председател 2. Васил Вуйчев Βασίλειος Βουίτσης касиер 3. Наум Попставрев Ναούμ Παπασταύρος член 4. Димитър Вуйчев Δημήτριος Βουίτσης член 5. Атанас Мавровски Αθανάσιος Μαυροβίτης член 6. Дамян Главов Δαμιανός Γκλάβας член 7. Георги Казамов Γεώργιος Καζαμίας член 8. Апостол Гечов Απόστολος Γκέτσιος член 9. Васил Гечов Βασίλειος Γκέτσιος член 10. Константин Попкиряков Κωνσταντίνος Παπακυριακού член 11. поп Димитър Попставрев παπα-Δημήτριος Παπασταύρος свещеник 12. поп Киряк Караджов παπα-Κυριάκος Καράτζιος свещеник 13. поп Манол Бутков παπα-Μανόλης Μπούτκας свещеник Мавровени участници в Гръцката въоръжена пропаганда в началото на XX век Име Име Позиция 1. Константин Попставрев Κωνσταντίνος Παπασταύρος капитан 2. Никола Попставрев Νικόλαος Παπασταύρος учител и свещеник 3. Хрисо Бивулов Χρυσός Μπίβουλας 4. Наум Симов Ναούμ Σιμόπουλος 5. Георги Караджов Γρηγόριος Καράτζιος 6. Иван Димитров Головодов Ιωάννης Γκολοβόδας (ή Δημητριάδης) 7. Иван Петканов Ιωάννης Πετκανάς 8. Прокопи Балев Προκόπιος Μπάλλας 9. Иван Бушев Ιωάννης Μπούσης 10. Васил Каранов Βασίλειος Καρανάς началник на отряд 11. Хрисо Делев Χρυσός Ντέλης 12. Зисо Лямбев Ζήσης Λιάμπας 13. Тома Бурлев Θωμάς Μπουρλής 14. Никола Бурлев Νικόλαος Μπουρλής 15. Лука Петканов Λουκάς Πεκανάς 16. Аргир Девлев Αργύριος Δεβλιώτης 17. Иван Самаров Ιωάννης Σαμαράς 18. Дамян Ризов Δαμιανός Ρίζος 19. Фоти Ризов Φώτιος Ρίζος 20. Фоти Баджов Φώτιος Μπάτζιος 21. Атанас Лямбев Αθανάσιος Λιάμπας 22. Константин Тарабанев Κωνσταντίνος Ταραμπάνης 23. Теохар Шумялов Θεοχάρης Σουμαλιάς 24. Христодул Чадилов Χριστόδουλος Τσαδήλας 25. Христодул Пецалинков Χριστόδουλος Πετσάλνικος 26. Васил Пецалинков Βασίλειος Πετσάλνικος 27. Тома Раджов Θωμάς Ράντζος 28. Тома Нашев Θωμάς Νασιούλης 29. Андон Параномов Αντώνιος Παράνομος 30. Андон Бирков Αντώνιος Μπίρκος 31. Апостол Гавелев Απόστολος Γκαβέλας 32. Наум Гавелев Ναούμ Γκαβέλας 33. Козма Гавелев Κοσμάς Γκαβέλας 34. Димитър Гавелев Δημήτριος Γκαβέλας 35. Димитър Петканов Δημήτριος Πετκανάς 36. Сотир Калайджиев Σωτήριος Καλαϊτζής 37. Пандил Бурков Παντελής Μπούρκας 38. Христодул Кирязов Χριστόδουλος Κυριάζος 39. Спиро Матраков Σπύρος Ματρακάς 40. Сидер Джимов Σιδέρης Τζήμος 41. Козма Джанев Κοσμάς Τζανίδης 42. Тома Бурков Θωμάς Μπούρκας 43. Панайот Бурков Παναγιώτης Μπούρκας 44. Христодул Чоланев Χριστόδουλος Τσολάνης 45. Константин Вуйчев Κωνσταντίνος Βουίτσης 46. Васил Пардалов Βασίλειος Παρδάλης 47. Христо Ризов Χρήστος Ρίζος 48. Тома Бивулов Θωμάς Μπίβουλας 49. Андон Джанев Αντώνιος Τζανίδης 50. Лазар Стоянов Λάζαρος Στογιάννης 51. Мицо Петров Μήτσος Πέτρου 52. Георги Бурлев Γεώργιος Μπουρλής 53. Иван Джанев Ιωάννης Τζανίδης 54. Иван Колев Ιωάννης Κολιόπουλος 55. Никола Бадев Νικόλαος Μπαδιαβάς 56. Христос Бадев Χρήστος Μπαδιαβάς
В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“. В 1903 година Наум Темчев, пристигнал в Костурско с владиката Григорий Пелагонийски да раздава помощи на пострадалото от Илинденското въстание население, пише за Маврово: „Маврово брои около 200 кѫщи. Половината отъ тѣхъ сѫ христиански. Христианитѣ говорятъ гръцки и български. Това село силно се влияе отъ града“.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mavrohori .
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Маврово (Μαύροβον), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 1200 „православни гърци“ и 800 мюсюлмани.
Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Маврово е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство. През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287 или според други данни 72 семейства с 320 души.
Селото традиционно произвежда жито и тютюн.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маврово има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:
В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война. След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο), но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Маврово на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Паравица Παραβίτσα Милиес Μηλιές местност ЮИ от Маврово и З от Горенци
Личности
Голямото гъркоманско село дава някои активни дейци на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век – Константин Попставрев е андартски капитан, Константин Тараванов (Κωνσταντίνος Ταραβάνης), Тома Раджов (Θωμάς Ράτζος, Ράντζος), и Хрисо Бивулов (Χρυσός Μπίβουλας) са агенти от ІІІ ред= Леонидас Мавровитис (1873 – 1958) ε гръцки общественик и андартски деец, кмет на Костур. От мавровените с българско съзнание Спиро Ставрев (1895 – ?) е македоно-одрински опълченец. В по-ново време Филипос Пецалникос (р. 1950) от Маврово е гръцки политик, депутат от ПАСОК, председател на гръцкия парламент.
Литература
Бележки
Категория:Села в дем Костур