Хамилкар Барка (Мъ́лния) (към 277И. Ш. Кораблев. Ганнибал. Изд. „Наука“. Москва 1976, стр. 35 (Библиотека „Студенческое научное общество“ , 25.1.2010) – 229 г. пр.н.е.) е картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал.

Борба срещу Рим В последните години на Първата пуническа война Хамилкар Барка опустошава с флотата си (247 пр.н.е.) югозападното крайбрежие на Италия (по-точно днешни Калабрия и Кампания) и воюва срещу римляните в Сицилия – при Херкте (до Панорм, 247 – 244 пр.н.е.) и Ерикс (до Дрепана, 244 – 241 пр.н.е.). На тази фаза от войната Рим вече е завоювал почти целия остров (без римския съюзник Сиракуза на югоизток). Картагенците са изтласкани и обсадени в крепостите Лилибеум и Дрепана на запад и се държат благодарение на временното си надмощие по море. С действията си Хамилкар успява да неутрализира натиска върху двете крепости. Римляните не успяват да се справят с него, въпреки че съсредоточават значителни войски. През 241 г. пр.н.е., в резултат на поражението на флота си в битката при Егадските острови, Картаген изпада в тежко положение. Решението за продължаване или прекратяване на бойните действия е поверено на Хамилкар. Договорът, сключен между него и римския консул Гай Лутаций Катул, слага край на Първата пуническа война. Картагенците са принудени да се изтеглят от последните си владения в Сицилия.William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 327 – 328, v. 2 (от The Ancient Library, посетен на 25.1.2010)

В Либийската война След първите неуспехи в така наречената „Либийска война“ (въстанието на наемниците, служили срещу Рим, и коренните жители на Древен Тунис, наричани от античните летописци „либийци“) картагенците поверяват командването на Хамилкар. Той печели няколко битки (в т. ч. при река Баграда и Прион), но не успява да сломи въстаниците, преди да се помири със своя политически противник Ханон. Двамата заедно успяват да нанесат през 238 (или 239) г. пр.н.е. решително поражение на въстаническия предводител Мато и да възстановят картагенската власт над либийците.Кораблев. Ганнибал, стр. 45 – 49Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 328 – 329, v. 2

Завоевания в Иберия

Скоро след победата над въстаналите наемници Хамилкар Барка започва поредица от военни кампании за завладяване на Иберия (съвременни Испания и Португалия). Целта му е да засили Картаген с нови владения на мястото на Сицилия и Сардиния, присъединени от римляните, и да подготви своя град за нов открит конфликт с Рим. В продължение на девет години с оръжие и дипломатически средства успява да подчини много от племената по поречието на Гуадалкивир (турдетани, бастули и др.). Овладява контрола върху старите богати сребърни рудници на Тартес и използва придобитата плячка за засилване на политическото си влияние в Картаген. Изграждайки постоянна база в завзетите територии Хамилкар основава град Акра Левке Кораблев. Ганнибал, стр. 51 – 53Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 329 – 330 , v. 2 (днешния АликантеDiodorus Siculus, XXV (10), n. 15 (Lacus Curtius, посетен на 26.1.2010)). Загива през 229 г. пр.н.е. в битка с иберите при Хелика (днес ЕлчеDiodorus Siculus, XXV (10), n. 16 (Lacus Curtius, посетен на 26.1.2010)).

Поколение В първата испанска хроника „Estoria de Espanna“ (1282 или 1284), се съобщава за четирима сина и една дъщеря на Хамилкар:

♂ Ханибал ♂ Хасдрубал Барка ♂ Магон Барка ♂ Анон ♀ първа дъщеря, която била омъжена за Хасдрубал от пунически род Primera Cronica General. Estoria de España. Tomo I. – Madrid, Bailly-Bailliere e hijos, 1906, стр. 16 ♀ втора дъщеря ♀ трета дъщеря Саламбо (художествено име, а пуническото ѝ е неизвестно, и която била омъжена за Нар Хавас)

Източници

Категория:Личности от Първата пуническа война Категория:Баркиди Категория:Картагенци Категория:Аликанте