„Хвани ме, ако можеш“ () е американски комедийно-драматичен филм от 2002 г., режисиран и продуциран от Стивън Спилбърг, с участието на Леонардо ди Каприо и Том Ханкс, както и Кристофър Уокън, Мартин Шийн, Натали Бей, Ейми Адамс и Джеймс Бролин във поддържащи роли. Сценарият на Джеф Нейтънсън е базиран на полуавтобиографичната книга на Франк Абагнейл-младши, който твърди, че преди 19-ия си рожден ден е извършвал успешно измами на стойност милиони долари, като се е представял за пилот на Pan American World Airways, лекар от Джорджия и прокурор от окръг Луизиана. Истината за неговата история обаче оттогава е силно оспорвана.

Филмова версия на книгата на Абагнал е обмисляна скоро след публикуването ѝ през 1980 г., но сериозно започва през 1997 г., когато DreamWorks на Спилбърг купува правата за филма. Дейвид Финчър, Гор Вербински, Ласе Халстрьом, Милош Форман и Камерън Кроу са били разглеждани за режисьор на филма, преди Спилбърг да реши да го режисира сам. Снимките се провеждат от февруари до май 2002 г.

Филмът излиза на 25 декември 2002 г. с голям критически и търговски успех, като печели 352 милиона долара по целия свят. На 75-те награди „Оскар“ Кристофър Уокън и Джон Уилямс са номинирани съответно за най-добър поддържащ актьор и най-добра оригинална музика.

Сюжет През 1969 г. агентът на ФБР Карл Ханрати пристига в Марсилия, Франция, за да вземе затворника Франк Абагнейл-младши, който се е разболял поради лошите условия в затвора.

В ретроспекция Франк живее в Ню Рошел, Ню Йорк, с баща си Франк-старши и майка си, която е французойка Паула, през 1963 г. В младостта си той става свидетел на многобройните техники на баща си за измама на хора, но данъчните проблеми на Франк-старши с IRS в крайна сметка принуждават семейството да се премести от къщата си в малък апартамент.

Един ден Франк открива, че майка му има афера с Джак Барнс, приятел на баща му от Ротари клуба в Ню Рошел. Когато родителите му се развеждат, Франк бяга. Нуждаейки се от пари, той се обръща към измами с доверие, за да оцелее, а машинациите му стават все по-смели. Той се представя за пилот на Pan Am на име Франк Тейлър и фалшифицира чекове за заплати от Pan Am. Скоро фалшификатите му струват милиони долари.

Новината за престъпленията достига до ФБР и Карл започва да следи Франк. Той го намира в мотел, но Франк мами Карл да повярва, че е агент на Тайните служби на име Бари Алън. Той бяга, преди Карл да осъзнае, че е бил измамен.

Франк започва да се представя за лекар. Като д-р Франк Конърс, той се влюбва в Бренда, наивна млада болнична медицинска сестра, и моли баща ѝ, адвокат, за ръката ѝ и помощ с организирането на изпита за адвокатска колегия на щата Луизиана, който Франк успешно издържа. Карл проследява Франк до годежното парти на двамата с Бренда, но Франк бяга през прозореца на спалнята, казвайки на Бренда да се срещне с него на международното летище в Маями два дни по-късно.

На летището Франк забелязва Бренда, но също и агенти в цивилни дрехи. Той осъзнава, че е била следена и потегля. Възстановявайки самоличността си на пилот, той организира кампания за набиране на стюардеси в местен колеж. Заобиколен от осем млади жени, облечени като стюардеси, което разсейва агентите на летището, Франк бяга с полет за Мадрид.

През 1967 г. Карл проследява Франк в родния град на майка му Монришар, Франция, и го убеждава да се предаде на френската полиция. Франк е арестуван и задържан там, но Карл го уверява, че ще бъде екстрадиран в САЩ.

През 1969 г. Карл придружава Франк на полет до САЩ. Докато се приближават, Карл информира Франк, че баща му е починал. Съкрушен от мъка, Франк бяга от самолета през тоалетна и стига до къщата на майка си, която сега е омъжена за Барнс и живее с него и малката им дъщеря. Съкрушен от това, че майка му има ново семейство, Франк се предава на Карл и съдия го осъжда на 12 години затвор с максимална сигурност.

Карл посещава Франк в затвора; той му показва фалшив чек от случай, който разследва. Франк веднага заключава, че банков касиер е замесен в измамата. Впечатлен, Карл убеждава ФБР да позволи на Франк да излежи остатъка от присъдата си, работейки за отдела за финансови престъпления на ФБР. Франк се съгласява, но скоро става неспокоен, вършейки досадната офис работа.

Един уикенд Франк се готви да се представи отново за пилот, но е прехванат от Карл, който казва, че е готов да го остави да продължи с измамата си, уверявайки Франк, че никой не го преследва и че това е негов избор. Франк се връща на работа следващата седмица. Докато обсъждат друг фалшив чек, Карл го пита как е мамил на изпита за адвокатска колегия на щата Луизиана, а Франк му казва, че не е мамил, а е учил две седмици и го е издържал. Карл се усмихва и пита Франк дали казва истината, но Франк не отговаря, а вместо това дава на Карл информация за чека.

В заключителните заглавия се посочва, че (към 1991 г.) Франк е женен от 26 години, има трима сина и живее в Средния Запад на Съединените щати, както и че е останал приятел с Карл и си изкарва прехраната като водещ експерт по банкови измами и фалшификации.

Производство Франк Абагнейл продава автобиографията си за филма през 1980 г. Изпълнителният продуцент Мишел Шейн придобива правата върху филма през 1990 г. за Paramount Pictures. През декември 1997 г. Бари Кемп закупува филмовите права на Шейн, предадава проекта DreamWorks и Джеф Натансън, който написава. До април 2000 г. Дейвид Финчър е обвързан с филма в продължение на няколко месеца, но го отказа в полза на Паник стая. През юли 2000 г. Леонардо ди Каприо води преговори за изпълнението на главната роля. Стивън Спилбърг подписа с продуцент и снимките започват през март 2001 г.

Заснемане Първоначалните заснемания в Лос Анджелис са насрочени за януари 2002 г., но по-късно са отложени за 7 февруари. Снимките се провеждат в Бърбанк (Калифорния) , Дауни, Ню Йорк, Международно летище Торонто Пиърсън (което става международно летище Маями за филма), Квебек Сити и Монреал. Филмът е заснет на 147 различни места само за 52 дни. Според Ди Каприо „сцените, за които смятахме, че ще отнеме три дни, заснемането отне един ден“. Заснемането се провежда от 25 април до 30 април на Парк Авеню в Манхатън, близо до хотел Уалдорф Астория. Продукцията се премества в Ориндж, Ню Джърси и се връща в Бруклин за сцените на банката и съда. Заснемането се провежда и в полетния център на ТЛА на международното летище Джон Кенеди. Град Квебек е избран заради европейския си характер и френския дух. Place Royale в Стария Квебек играе ролята на френския град църквата, срещу която се състоя сцената на ареста – Нотр Дам де Виктоар. Заснемането приключва на 12 май в Монреал.

Историческа точност Въпреки разликата от реалните събития, Aбагнейл вярва, че Спилбърг е единственият режисьор, който „може да направи този филм справедлив“. Въпреки това през ноември 2001 г. той никога не се е срещал и не е разговарял със Стивън Спилбърг, нито е чел сценария. "Предпочитам да не правя това. Разбирам, че те изобразяват баща ми в по-добра светлина, отколкото беше в действителност. Стивън Спилбърг казва на сценариста Джеф Натансън, че иска пълна точност във връзката и действителното измамно поведение, което съм извършил “, каза Абагнейл . „Надявам се в крайна сметка филмът да е интересен, вълнуващ, забавен и да донесе у дома важно послание за семейството, детството и развода“. Истинският Абаггнейл никога не е виждал баща си, след като е избягал от дома си. Спилбърг „искаше да продължи да поддържа тази връзка, когато Франк се опита да угоди на баща си, като го накара да се гордее с него, като го видя в панамериканска форма“. Абагнейл обаче похвали идеята. „Въпреки че никога повече не видях баща си, всяка вечер след един блестящ ден и срещи с много жени, печелещи много пари, се връщах сам в хотелската стая и просто мислех за мама и татко, фантазирах да ги върна отново, и се разплака. Това е оправдание за фантазията“. В сценария името на героя на Том Ханкс е Джоузеф Ший, но по неизвестни причини е променено на Карл Хенрати.imdb.com

Номинации и награди 2003 – Две номинации за Оскар: Най-добър поддържащ актьор (Кристофър Уокън), Най-добър филм (Джон Уилямс) 2003 – Номиниран за наградата Спутник за най-добър продуцентски дизайн (Сара Ноулс) 2003 – Номинация за Златен глобус за най-добър актьор – драма (Леонардо ди Каприо) 2003 г. – награда БАФТА за най-добър поддържащ актьор (Кристофър Уокън), плюс три номинации: Най-добър адаптиран сценарий (Джеф Натансън), Най-добър филм (Джон Уилямс), Най-добри костюми (Мери Зофрис) 2003 – Награда на Гилдията на екранните актьори за най-добър поддържащ актьор (Кристофър Уокън) 2004 г. – номинация за Грами за най-добър саундтрак албум (Джон Уилямс)

Източници

Категория:Американски биографични филми Категория:Американски криминални филми Категория:Американски трагикомични филми Категория:Филми на Стивън Спилбърг Категория:Филми от 2002 година Категория:Филми на „Дриймуъркс Пикчърс“