Богородица () е село в община Гевгели, Северна Македония.
География Селото е разположено на 6 км източно от град Гевгели, на границата между Северна Македония и Гърция и Граничния контролно-пропускателен пункт Богородица-Евзони (Мачуково). В близост на селото в западна посока минава река Вардар.
История В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисар от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Богородиче със 72 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 272
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Богорча е представлявано от Стойко син на Петко и Димо, син на Петко.
В XIX век Богородица е смесено българо-турско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Богородица е посочено като село с 65 домакинства и 289 жители българи и 25 мюсюлмани.
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Богородица има 890 жители, от които 430 българи християни и 460 турци.
В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в Богородица има 488 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани, 104 българи сърбомани и 8 българи униати. В селото работят българско, гръцко и сръбско начално училище. Първоначалната църква в селото е построена в XIX век на друго място. Съвременната църква „Рождество Богородично“ е построена от българския строител Андон Китанов в 1911 година.
При избухването на Балканската война 5 души от Богородица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война, през 1917 година двама български войници от селото са наградени с бронзов медал „За заслуга“, без корона – пунктовия началник от Партизанския отряд редник Григор Илиев Каракамишев („за показано усърдие към службата“) и Христо Петров от 12-и пехотен дивизионен базов магазин („за проявена храброст в боевете през 1916–1917 г.“).ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 336, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 ж 1
Според преброяването от 2002 година селото има 1001 жители, от които:
Националност Всичко македонци 975 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 7 сърби 18 бошняци 0 други 1
Личности Родени в Богородица Иван Ангелов Чавдаров, български революционер, деец ВМОРО Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 3 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Петър Кацаров, тютюнопроизводител, деец на Станимашкото македонско братство
Починали в Богородица Борис Тонев Нейков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 13 Цанко Цанков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 5
Бележки
Категория:Села в община Гевгели Категория:ГКПП на Северна Македония