Велмевци

Велмевци () е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География Разположено е на 950 m надморска височина в Бушева планина, в северната част на община Демир Хисар. Землището на Велмевци е 12,1 km2, от които обработваемите площи са 211,1 ha, пасищата заемат 233,3 ha, а горите 729 ha. Част е от областта Горен Демир Хисар. В землището на Велмевци има много извори, както и букови и дъбови гори.

История

Смята се, че селото е заселено от преселници от Велмей, Дебърца, избягали от спахийско насилие. Тома Смилянич пише в началото на 30-те години на ХХ век, че всички родове в селото, без рода Пейцовци, произхождат от Дебърца, както и че имат роднини във Велмей. Смиљанић, Tома, Кичевија СЕЗ 51, Насеља и порекло становништва 28, Београд 1935, 482.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Велмевче с 20 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181. В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 13 ханета във Велмевци дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.

В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1838 година, „Света Богородица“ е от XVII век, а „Света Петка“ е от 1999 година. Според Васил Кънчов в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички българи християни.

През учебната 1893/1894 година във Велмевци функционира българско смесено първоначално училище със забавачка. Броят на учениците в него е следниятСтатистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 18.: Забавачка Първо отделение Второ отделение Общо момчета момичета момчета моми- чета момчета моми- чета момчета моми- чета общо ученици 29 3 12 3 5 4 46 10 56

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велмевци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 139 къщи.

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище. Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година селото има 744, а през 1907 година -738 жители. Броят на къщите е 134, а на венчилата - 171. 70 души са на гурбет - предимно като хлебари в Румъния.Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 51-52, 64, 66.

В 1909 година във Велмевци е донесена първата футболна топка. В памет на това на селската чешма има футболна топка.

В братска могила тук е погребан Йордан Пиперката заедно с трима свой четници.

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Велмевци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Велмевци е център на община в Кичевска околия и има 725 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5. В общината влиза само Велмевци.

След освобождението на част от Вардарска Македония по време на Втората световна война, на 2 май 1943 година във Велмевци е основано читалище „Д-р Кр. Н. Михайловски“ с 31 члена, председател Никола Мошаров и секретар - Борис Иванов.Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 – 1944, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 3, с. 129.Централен държавен архив, ф. 264К, оп. 2, а.е. 6934.

В 1948 година селото има 619 жители. В 1961 година има 227 жители, които през 1994 намаляват на 18,Велмевци на сайта на Община Демир Хисар а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители и е напът да се обезлюди напълно.

Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през 1947 г. процесите на изселване се засилват. Селяните се изселват в Демир Хисар, Кичево, Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.

Личности

Родени във Велмевци Ванчо Наумов (? – 1903), български революционер от ВМОРО Глигор Стоянов Даскалов, български революционер от ВМОРО Иван Щерьов (1888 – 1939), четник от ВМОРО Киро Дойчиновски (р. 1937), историк и политик от Северна Македония, агент на югославските тайни служби Йон Христов Тренев, български революционер от ВМОРО Коце Велмевчето, терорист и четник на ВМОРОАцев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395. Кръсте Стойков Стефанов, български революционер от ВМОРО Кръстьо Михайловски (1866 - ?), български лекар Момир Цветанов Петрев, български революционер от ВМОРО Никола Стоянов Димитриев, български революционер от ВМОРО Секула Стоянов Андрев, български революционер от ВМОРО Серафим Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Димов – Пашата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 Симеон Смилев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО Ставре Лазаров Апостолов, български революционер от ВМОРО Тома Найденов (1886 - ?), български революционер от ВМОРО Траян Христов Тренев, български революционер от ВМОРО

Бележки

Категория:Села в община Демир Хисар