Га̀лища (произношение в местния говор Га̀лишча, , Оморфоклисия, до 1926 година Γκάλιστα, Γκάλλιστα, Галиста, ) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център Костур и на 8 километра североизточно от Нестрам.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Galъ (в старобългарски Галь).
В Османската империя В XV век във Велиъка или Галичко са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Галиште с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански. Името е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Galъ.Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.
В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Галиста (Galista) живеят 900 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Галища има 600 жители българи християни и 160 българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Галища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.
В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на Българската екзархия и остава екзархийско до 1912 година.Γκάλλιστα По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia . Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Галища (Γάλιστα) има 60 „българофонски“ семейства, от които 20 мюсюлмански. Поради „дълбокото невежество“ на жителите му до 1908 година всички християни са екзархисти. След това около 20 се връщат в православието и поддържат гръцко училище. Църквата „Свети Георги“ е в ръцете на българите.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Галища (Γκάλλιστα), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 228 „православни гърци“, 180 „схизматици българомислещи“ и 350 мюсюлмани.
Според Георги Константинов Бистрицки Галища преди Балканската война има 100 български и 50 помашки къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Галища е обозначено като българо-турско селище.
В Гърция След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Галища (Галишта) има 95 къщи славяни християни и 55 къщи славяни мохамедани. През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113 или според други данни 32 семейства и 118 души.
В 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод хубава църква на църквата „Свети Георги“. По време на Втората световна война жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на ЕЛАСДаскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942 – 1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени – и на гавра.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 22 семейства и отделни жители го напускат към източно европейските страни и Югославия, а някои семейства се установяват в Костур. 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia .
След войната започва масова емиграция отвъд океана.
Жителите се занимават със земеделие, както и с воденичарство и правене на керемиди.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Галища на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Злине Σλίνε Мармара Μάρμαρα местност Ю от Галища Цванец Τσβάντες Аспрорема Ἀσπρόρεμα река З от Галища, десен приток на Бистрица (Белица) Панка Πάνκα Панда Πάντα местност в Одре, ЮЗ от Галища Попой Ποπόϊ Аспротопос Ἀσπρότοπος
Забележителности
Основна забележителност на Галища е средновековната църква „Свети Георги“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на Свети Георги в цял ръст.
Личности
В Галища са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските революционери Стерьо Лаков (1856 – 1952) и Дамян Сидов, а по произход от Галища е българският духовник Фотий Триадицки и други. От там са и гръцкият политик Пандо Термовски (1907 – 1946), както и северномакедонската филоложка Вангелия Десподова (р. 1941).
Бележки
Категория:Села в дем Костур