Жѐравна е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
През 1964 г. село Жеравна е обявено за национален архитектурен резерват.Национален институт за паметниците на културата. Списък на резервати – паметници на културата. Село Жеравна. Решение на Държавния комитет по строителство и архитектура № 151 от 07.07.1964 г. за обявяване на с. Жеравна, Сливенски окръг за архитектурен резерват (ДВ бр. 65 от 1964 г.)
География Село Жеравна се намира на около 21 km север–североизточно от областния център Сливен и около 6 km южно от общинския център Котел. Разположено е амфитеатрално по южния склон на югоизточното вододелно разклонение „Черковната кория“Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-041-2 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. на планинския рид РазбойнаГоляма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1987, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. в югозападната част на Котленска планина, Източна Стара планина. Най-високата точка на рида – връх Разбойна (1128 m) е на около 4,5 – 5 km северозападно от селото. На около 3 km южно от селото тече на изток Нейковска река (десен приток на Котленска река), в която се вливат водите на малките местни реки откъм Черковната кория. На протичащата през Жеравна река има южно от селото малък язовир (поземлен имот с кадастрален идентификатор 29283.34.452; по данни към 27.01.2023 г.)Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за него).Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Котел, село Жеравна, язовир „ПИ 29283.34.452 (Жеравна)“; към 27.01.2023 г..
Територията на село Жеравна обхваща площ около 44 – 45 ha. Надморската височина в селото намалява от около 680 m в северозападния му край до около 600 – 610 m в южния и югоизточния, а при сградата на кметството е около 633 m.
Климатът е умереноконтинентален с планинско климатично влияние; почвите в землището са лесивираниГеография, Географски речник К, Лесивирани почви, лувисоли
За климата в Жеравна са характерни ранната есен, късната пролет и доста суровата зима. Средната годишна температура на въздуха е 11 °C, като най-високите температури са през месец юли – 21,2 °C, а най-ниските през януари: – 2 °C. Пролетта настъпва късно, средната денонощна температура на въздуха се задържа трайно над 10 °C. Жеравна попада в област със сравнително благоприятен влажностен режим, с годишно количество на валежите по-голямо от средното за страната. Средно 57,5% от дните в годината са безветрени, преобладаващите ветрове духат от запад-северозапад и имат сравнително ниска скорост – от 1 до 3 m/s. Зимните ветрове са най-силни и достигат средна максимална скорост 3,3 m/s. Въздухът е чист и сух. Околната среда на Жеравна може да се определи като екологично чиста. В Жеравна няма промишлени предприятия, които да замърсяват въздуха и водата, а и селото е отдалечено от големите градове и промишлени центрове.
Общински път от Жеравна на изток прави връзка с второкласния републикански път II-48, който на юг минава покрай село Градец и се свързва с първокласния републикански път I-7, имащ на север връзка отвъд Стара планина с автомагистрала „Хемус“ и водещ до град Силистра и ГКПП Силистра - Кълъраш на границата с Румъния, а на юг имащ връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалканския път) и Автомагистрала „Тракия“ и водещ до ГКПП Лесово - Хамзабейли) на границата с Турция.
Землището на село Жеравна граничи със землищата на: град Котел на север; село Катунище на изток; село Ичера на юг; село Нейково на запад.
Природните дадености на Жеравна са най-вече причудливи скални формации, тайнствени пещерни комплекси, бистри карстови извори, разнообразна флора и фауна. Жеравна е богата на водни ресурси. Изворите и реките са с дъждовно-снежно подхранване. Всички води, които протичат през Жеравненската котловина, съставляват голяма част от басейна на река Луда Камчия. В Жеравна няма открити залежи на полезни изкопаеми.
Жеравна е богата на горска растителност. Разпространени са както широколистна, така и иглолистна растителност. Дивечовото разнообразие е голямо – дива свиня, сърна, благороден елен, чакал, вълк, зайци, пъдпъдъци, яребици и др.
Населението на село Жеравна, наброявало 1014 души при преброяването към 1934 г. и 1027 към 1946 г., намалява до 676 към 1985 г. и 326 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.Справка за населението на с. Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 413 лица, за 377 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 26 – към „други“, за 6 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „ромска“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни.
История Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина. Някога на това място имало старо тракийско селище, наречено Потък (и в съвремието над Жеравна има местност с име „Пòтъка“). За произхода на името съществуват няколко версии: едната е, че идва от птицата, което е твърде неправдоподобно, понеже в района никога не кацат жерави; другата – от „жерна“, „жерка“, „жерков“ – думи със старославянски корен, значещ воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици. В близкото минало Жеравна се е наричала Жеруна, което след Освобождението плавно преминава в Жеравна.
Тук са се развили занаятите, животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото е било на важния път към Търновград. Местна легенда гласи, че земите около селото били на сестрата на цар Иван Шишман, която била дадена за съпруга на султан Мурад I и поради това селото получило редица привилегии. В замяна на привилегиите турците поискали да се съборят укрепленията, които обграждали Жеравна по хълмовете наоколо. Тук управлявали местните първенци, а турци не можели да се заселват трайно. Жителите били освободени от данъци, но трябвало да изпращат ежегодно войнуци на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Тези привилегии допринесли много за икономическия възход на селото. Стаите на къщите са с резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Всичко е застлано с тъкани от този край и също със забележителните котленски килими. Днес старото училище е превърнато в галерия, а са запазени доста дюкяни, чешми и стари ханове. Някога в селото имало и школи по дърворезба.
Според легендите Жеравна е разорявана от кърджалии на два пъти – през 1797 и 1800 година. Историци, като Вера Мутафчиева, поставят под съмнение двукратното разорение в кратък срок. Според османски документи през есента на 1804 г. селото е завзето от присъединилия се към кърджалиите бивш гюмюрджински аян Сюлейман Токатджикли, който за кратко се укрепява там.
Фестивали Фестивал на фолклорната носия – Жеравна е международен фестивал на фолклорната носия Събор Войводска среща – Жеравна се провежда всяка година в чест на раждането на Васил ЛевскиНационален събор „Войводска среща“ в Жеравна, в памет на Апостола
Туризъм и забележителности Селото предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години са построени няколко нови къщи за гости, предлагащи добри условия на туристите. Създадени са и условия за конна езда. Конната база се намира в близост до къщата на Никула Чорбаджи.
Всяка година Жеравна се посещава от около 20 хиляди туристи. Към обществените сгради се числят: музейни къщи – 3; църква с Хилендарски метох – 1; художествена галерия – 1; библиотека/читалище – 1; здравен дом – 1; детска градина – 1; кметство и поща – 1; Хаджи Вълчовият хан – 1; Димчовото кафене – 1; Старата фауна – 1; дърводелска работилница към Национален Институт и паметници на културата – 1.
Църква „Свети Николай“. Построена е през 1834 г. Първоначално е изографисана от майсторите зографи Йордан Михайлович от град Елена и Георги и Генчо от Трявна. Изписването започва на 6 май 1833 г. и завършва на 20 декември 1840 г. Днес към храма е подредена богата експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората половина на XVIII и началото на XIX в. Те са дело на автори от тревненската школа и неизвестни автори работили в ранната средновековна традиция. Запазени са и богослужебни книги от втората половина на XVIII в. Днес църквата е действащ храм.
Според информация от туристически справочници към 2011 г. в с. Жеравна има регистрирани 34 къщи за гости, с общ капацитет 250 легла. Повечето къщи са строени по време на Възраждането, но са реставрирани и предлагат удобна леглова база за настаняване – типична за българското село Жеравна, но и съобразена със съвременните изисквания и навици на туристите.
Жеравна е забележителен архитектурен паметник. Запазени са близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях е на възраст от 150 до 300 години. През Възраждането село Жеравна става значителен културен център. Създаден е Хилендарският метох, в който отсядат хилендарските монаси и водят просветна дейност. Един от тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата История. Селото взима активно участие в Априлското въстание.
Развитието на този самобитен културен и икономически възход на селото е запечатано в местните музеи: Къща на Сава Филаретов; Родната къща на Йордан Йовков; Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище построено през 1867 г. – сега е картинна галерия; Къщата на Руси Чорбаджи. Извън Жеравна може да се посетят: гр. Котел – Природонаучният музей; Галатанското училище; Кьорпеевата къща; Музей на котленските възрожденци; с. Медвен – Къща музей Захарий Стоянов и местността Синия вир.
Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка).
Личности Руси Чорбаджи е бил чорбаджия в Жеравна, по-късно и кмет. Един от най-богатите хора в селото, имал е 30 000 глави добитък, овце, кози и коне и няколко дюкянчета. Търгувал е в Турция и Гърция. Според една легенда дъщеря му Калинка била отвлечена от Индже войвода, който пощадил къщата, но не и бащата на възлюбената си, заради това, че Руси Чорбаджи предупредил котленци за опасността от нападения и те успели да се защитят.
Когато кърджалиите идвали в селото да си взимат моми в едно и също време от годината, той се е намесил, като измислил план и казал на мъжете в селото да скрият всички моми в гората. Когато кърджалиите дошли, не видели нито една мома и се усъмнили, по-късно разбрали за измамата и убили Руси Чорбаджи в къщата му, както и двамата му синове. Къщата на Руси Чорбаджи е превърната в музей, посветен на живота му като активна личност – заможен, участвал в управата на селото по онова време. Отвън не се подозира за богатството на красивите архитектурни решения и детайлите отвътре. Правят впечатление оригиналните ажурни резби над вратите, по рамките на долапите, по вратите и дори по изкованите от желязо детайли – фигури на звезди, цветя, листа, плодове, птици, змии (старата българска декоративна традиция за стилизация на заобикалящия ни растителен и животински свят).
Родени в Жеравна Христо Тодоров (художник) (1935 - 2015) Георги Бончев (1866 – 1955), геолог Петър Гайков (1872 – 1902), български революционер от ВМОК Бончо Георгиев (1849 – 1899), кмет на село Жеравна след Освобождението. Бил е търговец на животни и собственик на дюкян за месо и месни произведения, фурна и кафене.