Коло̀бър е село в Североизточна България, община Дулово, област Силистра.

География Село Колобър се намира на около 38 km южно от областния център град Силистра, 6 km югоизточно от общинския център град Дулово и 55 km запад-северозападно от град Добрич. Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Районът е карстов. Проучени са големи залежи на каолин, които запълват негативни карстови форми в долнокредни варовици. Не се експлоатират поради усложнени хидрогеоложки условия.

Селото е с равнинен релефът със слаб наклон на север, надморската височина в центъра при кметството и джамията е около 222 m. Климатът е умереноконтинентален; почвите са преобладаващо лесивирани.Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2375, Колобър. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.

Отглеждат се предимно царевица, тютюн, фасул, пшеница, ечемик, лук. Животновъдството е слабо развито.

Общинският път през село Колобър на запад към град Дулово прави връзка с първокласния републикански път I-7, водещ на север през град Алфатар и село Калипетрово до Силистра. На изток общинският път прави връзка през село Полковник Таслаково с третокласния републикански път III-2077.

Населението на село Колобър нараства от 701 души към 1934 г. на 932 души към 1985 г., рязко намалява на 620 души към 1992 г., а към 2023 г. е 427 души (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.).Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Колобър, общ. Дулово, обл. Силистра

Етническият състав на населението на село Колобър по данните от преброяването на населението в България през 2011 г. включва – при общо 508 души – 495 лица, самоопределили се като етнически турци и 13 не отговорили..

История След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. До 1942 г. селото се нарича Байлер кьой. Преименувано е на Колобър„Колобър“ означава жрец на върховния бог Тангра. Най-известният български колобър е Боян Магесник. – погрешно записано като Колобар, с министерска заповед 2191, обнародвана на 21 декември 1942 г. Грешката е отстранена с Указ 960 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г. (обнародван, ДВ, брой 1 от 4 януари 1966 г.).Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. КОЛОБЪР (Байлер кьой, погр. Колобар). (Справка към 28 ноември 2024.)

Турско първоначално училище в селото е основано през 1940 г. От 1955 г. до 1962 г. то е с наименование Народно начално училище „Намък Кемал“ Namık Kemal; от 1963 г. е с наименование „Н. Й. Вапцаров“; от 1992 г. носи наименованието „Васил Левски“. Началното училище „Васил Левски“ в село Колобър е закрито през 2002 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 673 „Народно начално училище „Н. Й. Вапцаров“– с. Колобър, Силистренско (1944 – 2002“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. със Заповед № РД-14-60 от 10 юни 2002 г. на министъра на образованието и науката.Закрити и преобразувани училища, детски градини и извънучилищни звена до 15.09.2018 г. в област Силистра (Задължителната документация на закритото училище се съхранява в училище „Д-р Петър Берон“, село Полковник Таслаково, а след закриването и на това училище през 2004 г. – в СОУ „Васил Левски“, град Дулово).

Народно читалище „Христо Ботев“ в село Колобър е основано през 1948 г. Помещавало се е в една стая, а през 1970-те години се премества в по-голяма сграда. Към него са създадени библиотека и две вокални групи – детска и женска. Читалището е организатор на културния живот в селото – отбелязват се празници и бележити дати. През 2010 г. в съответствие с приетия Закон за народните читалища е приет нов устав, а към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става Народно читалище „Христо Ботев - 1948“ – село Колобър.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Силистра – 31, фонд 988 „Народно читалище "Христо Ботев" – с. Колобър, Силистренско (1948 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.) Справка към 28.11.2024.

Детска градина „Пролет“ в село Колобър има до към (вероятно) 2019 г. (филиал на Целодневна детска градина „Пролет“, село Межден).Детска Градина Пролет Колобър Последни снимки от 2019 г. По справка към 28.11.2024. в Регистър на детските градини»Област Силистра»Община Дулово няма данни за детска градина в Колобър.

Религии Населението на село Колобър изповядва ислям.

Обществени институции Село Колобър към 2024 г. е център на кметство Колобър.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Колобър Справка към 28.11.2024.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Силистра, кметство Колобър Справка към 28.11.2024.

В село Колобър към 2024 г. има: действащо читалище „Христо Ботев – 1948 г.“;Детайлна информация за читалище „Христо Ботев – 1948 г.“, село Колобър, община Дулово, област СилистраИнформационна карта за 2023 г., читалище „Христо Ботев – 1948 г.“, село Колобър, община Дулово, област Силистра джамия, постоянно действаща;Национален регистър на храмовете в Република България, село Колобър, област Силистра пощенска станция.

Източници Н. Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; 1989 г., стр. 152 Енциклопедия „България“, том 3, София, 1982 г. Национален регистър на населените места

Бележки

Външни препратки Карта на България Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-007. Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-007-3. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.

Категория:Села в област Силистра Категория:Населени места в община Дулово