Пъдарево

Пъдàрево е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.

География Село Пъдарево се намира на около 28 km изток-североизточно от областния център град Сливен, около 26 km югоизточно от общинския център град Котел и около 27 km запад-северозападно от град Карнобат. Разположено е в северното подножие на Терзийски баир, Източна Стара планина, в западния край на Карнобатска котловина, на около километър южно от река Мочурица. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани пясъчни и наносниГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО.Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3612, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. Пъдарево Надморската височина в центъра на селото е около 220 m, а преобладаващият наклон на терена е на северозапад към реката.

През Пъдарево минава третокласният републикански път III-7306, който на североизток води през селата Чубра и Славянци към град Сунгурларе, а на югозапад – до връзка с първокласния Републикански път I-7 и по него на юг – до пътния възел Петолъчката и първокласния Подбалкански път. Общински път от Пъдарево на запад го свързва със съседното село Мокрен и в него – с път I-7.

Землището на село Пъдарево граничи със землищата на: село Мокрен на запад и север; село Чубра на север и изток; село Грозден на изток; село Терзийско на изток; град Стралджа на юг.

В землището на Пъдарево има два микроязовира.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Котел, село Пъдарево; язовири „Пъдарево 1“ и „Пъдарево 2“ Справка към 18.03.2023 г.

Населението на село Пъдарево, наброявало 1098 души при преброяването към 1934 г. и 1331 към 1956 г., намалява до 791 към 1992 г. и 532 (по Служебен документ на Националния статистически институт от 2022.12.31) към 2022 г.Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Пъдарево, общ. Котел, обл. Сливен

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 583 лица, за 314 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 259 – към „ромска“, за 5 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“ и „не се самоопределят“ не са посочени данните.Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Пъдарево, община Котел, област Сливен

История и култура

В района на Пъдарево има останки от праисторическо селище (селищна могила) и тракийски могилен некропол. Селото се споменава в османотурски регистри от 1472 г., 1488 г. и 1628 г. под имената Курджи, Чок Татар, Коруджи.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия, присъединено е към България след Съединението 1885 г.

През 1934 г. дотогавашното село КуруджѝевоСправки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 8 (23). I. Окръг Бургас / 8. Околия Карнобат / 24. Общ. Куруджиево, с. Куруджѝево е преименувано на Пъдарево.Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 3 (22); 6. Околия Котел, 6. Община Мокрен, 3. село Пъдарево (Куруджиево)Информация с. Пъдарево, общ. Котел, обл. Сливен – 14/08/1934. Събитие: промяна на наименование. Наименование: Пъдарево

Според предания, първите жители на селото са били коруджииРечник на българския език КОРУДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Горски надзирател, пазач. 2. Пъдар. (пазачи) на нивите и горите на турски бей, откъдето идва и наименованието му. Първите заселници на Куруджиево са турци. След Руско-турската война от 1877 – 1878 г. турците го напускат, а на тяхно място идват преселници българи, първоначално от селата Седларево и Каябаш (Скала), а после и от други места в района. Селото се разраства и придобива български облик.

Училище в селото е открито през 1879 г., помещава се в частни къщи и пръв учител е Христо Костадинов. До 1921 г. училището е начално. Впоследствие с последователно добавяне на класове – неколкократно закривани поради възникнали трудности и отново откривани, към учебната 1942/1943 г. е създадена и пълна прогимназия. Нова училищна сграда е направена през 1938 г. От учебната 1960/1961 г. училището е осмокласно.

Читалище „Пробуда“ е основано на 19 януари 1928 г. През 1966 г. е построена читалищна сграда с театрален салон с 300 места, гримьорна, салон за забави и библиотека с читалня.

Селото е известно с богатата си художествена самодейност и великолепните национални облекла. Създаденият през 1949 г. танцов ансамбъл „Вито хоро“ дълги години успешно се представя на републикански и международни (град Калоча в Унгария и град Закопане в Полша) фолклорни фестивали.

С цел да бъде запазено богатото художествено наследство от носии и тъкани на местния край, през 1975 г. е открит Етнографски музеен комплекс, състоящ се от битова къща, хамбар, пещник, стопански двор и градина с лозе, датиращи от 18 век. Музеят престава да съществува след реституцията вследствие настъпилите през 1989 г. в страната политически промени.

От 1956 г. към читалището е създаден кукерски състав – единственият запазен в община Котел. Съставът представя традициите от селото на фестивали в страната и чужбина: Полша, Украйна, Литва, Латвия и други. Всяка година след празника „Трифон Зарезан“ в Пъдарево се провеждат кукерски игри. Ритуалът се играе за здраве и плодородие.

Религия Населението, включително и ромското, в основната си част е християнско. Пъдарево е едно от малкото населени места в България без източноправославна църкваБългарска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, 17. с. Пъдарево – няма храм Справка към 19.03.2023 г.. В селото функционира Евангелска петдесятна църква.BulgarianChurches.com. ЕПЦ с. Пъдарево. Справка към 07.02.2024 г.

Обществени институции Село Пъдарево към 2023 г. е център на кметство Пъдарево.Справка за събитията за кметство Пъдарево, общ. Котел Към 19.03.2023 г.Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Пъдарево Към 19.03.2023 г.

В село Пъдарево към 2023 г. има: действащо читалище „Пробуда – 1928 г.“;Детайлна информация за читалище „Пробуда – 1928 г.“, село Пъдарево, община Котел, област СливенИнформационна карта за 2021 г., читалище „Пробуда – 1928 г.“, село Пъдарево, община Котел, област Сливен Към 19.03.2023 г. действащо общинско основно училище „Георги Стойков Раковски“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Георги Стойков Раковски“, село Пъдарево, община Котел, област Сливен Към 19.03.2023 г. Целодневна детска градина „Вела Пеева“;Целодневна детска градина „Вела Пеева“, село Пъдарево Към 19.03.2023 г. пощенска станция.Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8992 Пъдарево Към 19.03.2023 г.

Лозарство

Още от най-ранни времена лозарството е познато в този регион, но населението тогава се препитава предимно с отглеждане на животни. Първите лозя са в местността Дабаалар. В годините след Първата световна война започва изкореняване на над 200 дка гори в местностите Корията и Бичка и на тяхно място се засаждат лозя. Най-често срещани сортове са „Червен мискет“, „Памид“, „Виненка“. Постепенно животновъдството и зърнените култури биват изместени от лозарството, което се налага като основен поминък на населението. С оглед на голямото производство на грозде и с финансово участие на местните жители през 1928 г. край Пъдарево е построен модерен винарски цех с капацитет 6 000 000 литра. Към 1935 г. селото заема първо място в Сунгурларската долина по брой нови лозя, средно по 20 – 30 дка на домакинство. Тук се произвежда „Пъдаревски мискет“, наложил се по-късно в цяла България като „Сунгурларски червен мискет“.

През последните десетилетия на XX век лозарството в Пъдарево преживява сериозна криза. Въпреки неблагополучията то успява да оцелее и в последните години се наблюдава възраждане на този традиционен поминък. След реституцията на земята започва възстановяване на старите лозови масиви, засаждат се нови лозя с традиционни сортове грозде. Тече реконструкция на местния „Винпром“, като има планове за развитие на винен туризъм. Избата ще се преустрои и модернизира в шато по френски образец, където гостите ще гледат как се прави виното и ще го пробват в ресторанта.

Възстановена е и една добра традиция: отбелязването на Деня на лозаря, което се превръща в празник за местното население.

Редовни събития Ден на лозаря „Трифон Зарезан“ – 14 февруари Кукерски игри – последната седмица на мес. февруари

Личности Стоян Андреев (1934 – 2017), български професор и генерал Димитър Димитров (р. 1952), историк, възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, дългогодишен директор на V СОУ „П.К.Яворов“, гр. Сливен

Бележки

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-3. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. Източна Стара планина. Географска карта Източна Румелия. Карта Съюз на евангелските петдесятни църкви

Категория:Села в област Сливен Категория:Населени места в община Котел