Лошница

Ло̀шница (, Гермас, до 1928 година Λόσνιτσα, Лосница) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География

Селото се намира на 780 m надморска височина, на 25 km югоизточно от Костур. Разположено е в котловина на река Порос, която се образува от потоците Язовино (Γιαζιοβινό), извиращ в подножието на Яза, над Куманичево и течащ на юг и Мурикисио (Μουρικίσιο), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините Саракина на запад и Мурик (Мурики) на изток. Площта на землището е 47 km2, обработваемата земя е 7,1 km2, а горите 17 km2.

История Праистория и Античност Лошница е заселена за първи път през епохата на Неолита. За това свидетелстват три праисторически укрепени пункта, разположени в южната част на селото – две в местността Мелиси и една в местността Кастри. В Древномакедонския период в местността Керасово е имало важно селище. Там са запазени много руини от Елинистичния, Римския и Ранновизантийския период. Това селище, което според традицията е първото седалище на Сисанийската митрополия, е разрушено около 500 година от готите на Аларих I.

В пещерата Света Троица югозападно от селото има останки от Неолита, Бронзовата епоха и Средновековието.

В Османската империя

Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано. През първите векове на османското владичество в планината има няколко малки скотовъдни селища – Пираса, Свети Илия (Ай-Лиас), Керасово, Билия, Лошница, Язия, Саракина, Крания и Порос. Около 1750 година жителите на Пираса, Свети Илия, Керасово и Билия са подложени на нападения от турски разбойници и за по-голяма сигурност се заселват в Лошница. Жителите на Саракина се заселват в Горенци, на Крания в Костараджа и на Порос в Богатско. Жителите на Язия се заселват в Горенци, Куманичево и Чурилово, но част и в Лошница – фамилията Дяфис, като завещават земите си на Чуриловския манастир – по-късния чифлик Кукуфика. Жителите на Свети Илия се заселват в къщите на избитото през април 1800 година от капитан Муцо (Муцогрекос) семейство на Ахмед бей. Тъй като принадлежат към рода Санация, малахата получава името Санацийска.

След това в Лошница построяват две църкви енорийската „Свети Георги“ в селото и гробищната „Свети Атанасий“ на едноименния хълм. В периода 1763 – 1777 година Козма Етолийски посещава Лошница два пъти, като при първото си посещение основава училището в селото. В 1761 година лошницани възстановяват по-голямата енорийска църква „Свети Георги“ и малко по-късно, в 1775 година я украсяват с разкошен дървен иконостас и красиви преносими икони.

Трима души от Лошница участват в Гръцкото въстание от 1821 година – Мисиос, който е убит в Негуш по време на Негушкото въстание, и Довас и Кациапис, загинали при пробива при Месолонги.

В 1878 година свещеникът Апостолос Зундикос, подписва от името на лошничани и изпраща заедно с други жители на Сисанийската епархия протест до Великите сили срещу планираното присъединяване на македонските територии към новосъздадената българска държава.

В края на XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци. В 1889 година Стефан Веркович пише за Лошница:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска каза и има 600 жители гърци християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лошница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.

Лошница в годините на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 – 1908 година е база и убежище на много гръцки андартски чети, воюващи в околните райони Костурско, Леринско и Кожанско. На 16 юли 1907 година четите на Николаос Цотакос-Гермас и Григорис Фалиреас-Закас са обкръжени от турски части в местността Калогерико край Лошница и в сражението загиват Цотакос и Василиос Цимбидарос и 21 четници.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Germas .

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Лошница (Λόσνιτσα), село в Клисурската нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 1500 православни гърци.

В Гърция През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Няколко души от Лошница участват в Гръцко-турската война (1919 – 1922), като Георгиос Пройос е убит в битката при река Сакария. В 1926 година селото е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос.

През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Селото пострадва и от нападения на немци, италианци и българи, като загиват 10 души. В Гражданската война загиват още 48 души. След войната започва емиграция отвъд океана. Селото традиционно произвежда прочут боб и жито. От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).

+ Прекръстени с официален указ местности в община Лошница на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Гамза Γκαμζιὰ Гидовуно Γιδόβουνο местност ЮИ от Лошница Яза Γιάζας Воскорема Βοσκόρεμα река в Саракина, началото на Порос Карагацьо Καραγκάτσιο Фтелиес Φτελιές

В селото има осем църкви – енорийската „Свети Георги“, гробищната „Свети Атанасий“, скалната „Света Троица“ и „Свети Константин“, „Възкресение Господне“, „Свети Козма“, „Света Ирина“ и „Успение Богородично“ в бившето село Керасово.

Личности

Родени в Лошница Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред Зисис Дуфляс или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан

Починали в Лошница Василиос Цимбидарос – капитан Цимбидас (? – 1907), гръцки андартски капитан Димитриос Склавунос (? – 1906), гръцки андартски деец Илияс Кундурас – капитан Фармакис (? – 1908), гръцки андартски капитан Николаос Цотакос – капитан Гермас (1874 – 1907), гръцки андартски капитан

Свързани с Лошница Такис Зьогас (1934 – 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница

Литература Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962. Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско – Известия на Института за български език, 16, 1968, с. 163 – 169.

Бележки

Категория:Села в дем Хрупища