Ябла̀ново е село в Северна България, община Котел, област Сливен. То е най-голямото село в историко-географската област Герлово.
География Село Ябланово се намира на около 39 km север-североизточно от областния център град Сливен, около 14 km североизточно от общинския център град Котел и около 18 km югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в североизточното подножие на Котленска планина, на около 2 km от течащата северозападно от селото река Голяма Камчия. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо лесивирани и планосоли.ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАОГоляма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4907, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 380 m, на югоизток нараства до около 430 m, а на северозапад намалява до около 300 – 320 m.
През Ябланово минава третокласният републикански път III-706, който води на запад през селата Малко село и Филаретово към връзка с второкласния републикански път II-48, а на североизток – през село Звездица към връзка с първокласния републикански път I-7.
Землището на село Ябланово граничи със землищата на: село Звездица на север; село Крайгорци на изток; село Медвен на юг; град Котел на югозапад; село Малко село на югозапад; село Топузево на запад (граничен участък около 420 m); село Соколарци на северозапад.
В землището на Ябланово, североизточно от селото, има микроязовирДържавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „ПИ 87031.50.810 (Ябланово)“, село Ябланово; към 10.02.2023 г. (поземлен имот с кадастрален идентификатор 87031.50.810; по данни към 10.02.2023 г.).Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за него).
Населението на село Ябланово, наброявало 1803 души при преброяването към 1934 г. и 3835 към 1985 г., намалява до 3047 към 1992 г. и 2881 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.Справка за населението на с. Ябланово, общ. Котел, обл. Сливен
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 3030 лица, за 34 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3688 – към „турска“, за 9 – „не се самоопределят“ и за 296 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ромска“ и към „други“ не са посочени данни.Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Ябланово, община Котел, област Сливен
История Селото се споменава за първи път в документ от 1573 г. и до 1934 г. се нарича Алвàнлар.Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 89 (104). I. Окръг Шумен / 3. Околия Осман-Пазар / 1. Общ. Алванлар, с. АлвàнларСправки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 3 (22); околия Котел, община Тича, село Ябланово (Алвàнлар)
Основната част от жителите му са мюсюлмани. В началото на 20 век в селото се преселват българи от Кюстендилско, но по-късно повечето от тях се преместват в Котел.
През 1933 г. в Ябланово се открива частно турско училище, а след няколко години и българско начално училище. През 1935 г. се изгражда училищна сграда на един етаж. След 9 септември 1944 г. училището става държавно, от 1946 г. се открива прогимназиален курс и училището става основно, като има за патрон турския писател Сабахатин Али. През 1954 г. се изгражда нова училищна сграда. Училището се закрива през 1960 г., като в замяна се открива основно училище с VIII клас, което носи името на Никола Вапцаров.
Обществени институции Село Ябланово към 2023 г. е център на кметство Ябланово.Справка за събитията за кметство Ябланово, общ. КотелИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Ябланово
В село Ябланово към 2023 г. има: действащо читалище „Възраждане – 1954“;Детайлна информация за читалище „Възраждане – 1954“, село Ябланово, община Котел, област СливенИнформационна карта за 2021 г., читалище „Възраждане – 1954“, село Ябланово, община Котел, област Сливен действащо общинско основно училище „Никола Йонков Вапцаров“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, село Ябланово, община Котел, област Сливен детска градина „Слънчо“;Регистър на детските градини в България. Детска градина Слънчо, село Ябланово джамия;Храмове, Национален регистър, България. Джамия, село Ябланово пощенска станция.
Традиционна архитектура Традиционните дървени къщи в Ябланово притежават специфични белези, заради които някои автори отделят самостоятелна Ябланова типологична група в дървените народни къщи. Изградени са по характерния за Източна Стара планина начин върху каменни основи са издигнати талпени стени на спонцова конструкция.Стамов, Стефан. Дървената народна къща, второ допълнено издание, София 2007, с. 162 – 163.
Традиционна носия Специфична яблановска народна носия е типична за българските алиани – затворена общност със своя специфика на религиозните възгледи, бита и обредността. Поради това и облеклото на казълбашките жени, като елемент на материалната култура, се различава от облеклото на мюсюлманките.
До края на 19 век женската казълбашка носия е била ежедневна, а след това се носи само по празници. Впечатлява със своеобразие, завършеност и изключителна прецизност на изпълнението.
Ризата е бяла, от домашно тъкано кенарено платно (Кенарът е памучен плат, тъкан на хоризонтален стан). Кройката ѝ е туникообразна, доста дълга е, но не закрива гащите дон. Яката ѝ е с дълбок отвор. Ръкавите са украсени с разноцветни стилизирани растителни мотиви. Обримчени са с червен и зелен конец. Същият мотив, но обогатен с повече детайли, е извезан като ивица и в долната част, успоредно на съединителните шевове отпред.
Гащите дон, изработени от грубо домашно тъкано платно, са изключително богато орнаментирани по крачолите. Украсата – стилизирани флорални елементи, е с вълнени конци.
Елекът е копринен, син, с тигелирана украса, предимно в червено. Фигурите отново са растителни. На предниците са пришити вълнообразни ширити – бял, зелен, червен.
Характерен елемент е футата – престилка от домашен вълнен черен плат. Функцията ѝ е не само декоративна – тя е основна съставна част от конструкцията на тази носия. Вълненият плат е набран и отгоре се стяга с върви. Вървите се плетат от 8 нишки – основно червени и зелени, и завършват с по два помпона в различни цветове. Везбената украса в двата края е богата, орнаментите са предимно растителни и геометрични. Всъщност, символите, използвани във везбата на ризата, присъстват по-ярко и в декорацията на футата. Завършва с ресни, изнищени от плата.
Коланчето е тясно, тъкано на кори. Коланът, тъкан на кори, поначало е присъщ за носиите в Котленско. Преобладава отново червеният цвят. Забрадката е синя, памучна, с щампирани червени рози. Терлиците от черен шаяк също са украсени с множество орнаменти. Чорапите са бели, памучни, ажурена плетка.
При алианите жените не крият лицата си. С носията са свързани и накитите. Младите момичета носят червени коралови герданчета. Носят се също ръчно изплетени змиевидни гердани от мъниста, гердани от лъскави стъклени топчета, а най-предпочитани са кехлибарените гердани. Пръстените обикновено са с червен камък, за да пази от зло и да носи късмет.
Забележителности В землището на село Ябланово се намират: част от природната забележителност „Злостен“ – защитена територия с обща площ 358 ha, разположена в землищата на град Котел и селата Медвен и Ябланово;Опознай.bg. Местност „Злостен“ природната забележителност „Баджалъ кая“ (Баджаю кая), характерно скално образувание – защитена територия с площ 1,0 ha;Опознай.bg. Скално образувание „Баджаю Кая“ – Ябланово Тос кале – около 4 km южно от селото, на десния бряг на потока Беш пънар, при северозападното подножие на хребета Али баба – паметник от местно значение.Български крепости. Село Ябланово – крепост Тос кале
Други Традиционен събор „Герлово пее и танцува“ и обичаят „Хъдърлез“, който се провежда на 6 май. Хората се обличат с уникалните, характерни само за Ябланово носии и от ранни зори се насочват към местността Сювен Бурну (най-високата точка в землището на селото). Целият ден се пеят песни, играят се хорà.
Бележки
Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-1 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. Източна Стара планина. Географска карта
Категория:Села в област Сливен Категория:Населени места в община Котел