Къ̀рчища (произношение в местния говор Къ̀рчишча, , Полианемо, катаревуса: Πολυάνεμον, Полианемон, до 1926 година Κόρτσιστα, Корциста) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География Селото е разположено на 27 километра западно от град Костур, близо до границата с Албания.
История В Османската империя Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 87 семейства под името Кърчище.
В края на XIX век Кърчища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърчища (Krtchischta) е посочено като село с 67 домакинства и 220 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кърчища има 385 жители българи християни, 30 турци и малко арнаути християни.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Рапшища (Rapschista).
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кърчища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.
Църквата „Света Матрона Хиоска“ е от края на XIX век.
В началото на XX век жителите на Кърчища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 450 жители.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo . Според Георги Константинов Бистрицки Кърчища преди Балканската война има 60 български къщи.
В 1907 година селото 60 къщи чифлик на пашата от Лесковик, предимно гъркоманско с малко българи екзархисти и активно подпомага гръцките андартски чети в нападенията им над околните български екзархийски села като Косинец.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Кирциста (Κύρτσιστα), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 450 „православни гърци“.
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Кърчища има 45 български къщи с 245 жители, като фунцкионират църква и училище.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърчища е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Кърчища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кърчища (Крчишта) има 50 къщи славяни християни. В 1928 година в селото има само един грък бежанец.
В 1926 година селото е прекръстено на Полианемон.
По време на окупацията в годините на Втората световна война в 1943 – 1944 година в селото е издаван вестник „Славяномакедонски глас“, орган на Славяномакедонския народоосвободителен фронт.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – цялото му население го напуска, а 56 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.
Възстановено е след края на войната от жители от съседните бежански села Шак (Комнинадес) и Ревани (Дипотамия). В 1953 година става част от община Косинец (Йеропиги). От 1997 година селото е част от дем Акритес, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.
Личности
Родени в Кърчища Антон Панайотов (1873 – 1933), български революционер Димитър Наковски, селски епитроп и деец на ВМОРО Коста Антоновски (1912 – 1947), гръцки партизанин и деец на НОФ Ламбро Георгиев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина Михали Апостолов (1923 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ Наум Димитров Наковски, шивач и активен деец на ВМОРО Петре Наковски (р.1937), писател и преводач от Северна Македония Сотир Андоновски (1918 – 1985), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ Спиро Карамфилов (? – 1934), баща на българския литературен критик Ефрем Каранфилов Стоян Наумов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина Търпо Наковски, офицер и фотограф, учил в Костур и Атина, загинал по време на войните за национално обединение
Свързани с Кърчища Ефрем Каранфилов (1915 – 1998), български литературен критик, по произход от Кърчища
Бележки
Категория:Села в дем Нестрам