Махабхарата (на деванагари: महाभारत, „Велико сказание за потомците на Бхарата“) е санскритски епос състоящ се от 100 000 куплета, разделени на 18 книги, в които се разказва за 18-дневната война между 18 армии.
Според легендата мъдрецът Вяса продиктувал Махабхарата на бог Ганеша в Бадрикашрам (дн. Бадринат, щат Утаракханд). Обемът на творбата, както и многото вплетени подсюжети предполагат повече от един автор. Датирането на събитията, описани в Махабхарата, както и на самото написване на епоса са предмет на спорове. Основната част от творбата е написана преди новата ера.
Махабхарата е една от най-дългите епични поеми на света и има огромно значение за културата и религията на древна и съвременна Индия. За амбицията на нейния обхват свидетелства заявлението, което се намира в началото на първата книга „Каквото може да се намери тук, може да се намери и другаде. Каквото не може да се намери тук, не може да се намери другаде.“
Родословието на Пандавите и Кауравите
Царят на Хастинапура Шантану се жени за красивата Ганга, която е богиня под прикритие. Тя се съгласява да се омъжи за него при условие, че той никога не поставя под въпрос действията ѝ. През годините те имат седем сина, но Ганга ги хвърля всичките в реката. Шантану е разстроен, но си мълчи. Когато се ражда осмият им син, Шантану не издържа повече и пита жена си коя е и защо върши това. Ганга разкрива самоличността си и казва, че децата ѝ са били обитатели на небето, но са били прокълнати да се родят като хора. Тя бързо приключва наказанието им, като ги дави при рождението им. Тъй като Шантану е задал въпрос, Ганга го напуска и му оставя последния им син Деварата, който става наследник на царството. Години по-късно, докато ловува, царят вижда Сатявати и я моли да се омъжи за него. Тя е дъщеря на рибар и вече има син, Вяса. Баща ѝ отказва да се съгласи на брака, освен ако Шантану не обещае синът му от Сатявати да стане наследник. За да реши дилемата на царя, Деварата се отказва от трона. Тъй като рибарят не е сигурен, че децата на Деварата също ще спазят обещанието, Деварата дава обет за доживотно безбрачие, заради което получава името Бхишма („страховито решителен“). Сатявати ражда на Шантану двама синове Читрангада и Вичитравиря. След смъртта на Шантану Читрангада става цар, а след като той е убит в битка, го наследява Вичитравиря. Вичитравиря се жени за принцесите Амбика и Амбалика, които са отвлечени от Бхишма, след като той побеждава в бой ухажорите им. Той отвлича и третата сестра Амба, но тя вече е сгодена и Бхишма я освобождава. Нейният годеник обаче я отхвърля заради унижението, нанесено му от Бхишма, и Амба иска от Бхишма да се ожени за нея. Верен на своя обет, Бхишма отказва. Амба се заклева, че един ден ще убие Бхишма, въпреки че боговете са му дали дар да избере деня на собствената си смърт. След като Вичитравиря умира, без да остави наследници Сатяваки иска от сина си Вяса да направи синове на вдовиците. Вяса обаче е аскет и не се е къпал дълго време, което отблъсква жените. Когато го вижда, Амбика си затваря очите и синът ѝ Дхритаращра е роден сляп. Амбалика пребледнява и синът ѝ Панду се ражда бледен. Вяса има и трети син Видура от прислужница.
Панду заема трона заради слепотата на брат си. Той се жени за Кунти и Мадри. Веднъж, докато ловува, той убива елен в акта на съвкупление. Еленът се оказва преобразен брамин (свещеник), който проклина Панду да умре, ако прави любов със съпругите си. Разбирайки, че не ще може да има деца, Панду се оттегля в гората заедно с двете си съпруги, а брат му управлява на негово място, въпреки слепотата си. Кунти обаче се моли на боговете Дхарма, Ваю и Индра за синове, използвайки специална мантра, дадена ѝ като дар от мъдреца Дурваса. От боговете тя ражда трима сина Юдхищира, Бхима и Арджуна. Кунти споделя дара си с Мадри, която ражда близнаците Накула и Сахадева от боговете-лечители, близнаците Ашвини. Панду обаче вижда Мадри да се къпе гола в гората и не може да ѝ устои, а и Мадри няма сила и воля да го отблъсне. Двамата правят любов и Панду умира, а Мадри се хвърля на погребалната му клада. Кунти отглежда петимата братя, които стават известни като Пандавите. Дхритаращра се жени за Гандхари, която си превързва очите, когато разбира, че ще се жени за слепец. След двугодишна бременност Гандхари ражда топка плът, а Вяса ѝ казва да я раздели на сто части и да ги сложи в сто съда с топено масло. По този начин тя става майка на сто сина, Кауравите, всичките родени след Юдхищира. Първородният е Дурьодхана, чието раждане е съпътствано от злокобни предзнаменования. Видура призовава Дхритаращра да се отърве от детето, но Дхритаращра го пренебрегва. Второродният е Духшасана. Между тях и Пандавите възниква съперничество и вражда още от млада възраст.
Съперничеството Бхишма поема отговорност за възпитанието на братовчедите, а един ден се появява и техният учител Дрона, който забелязва умението на Арджуна с лъка и му дава предимство в обучението. Веднъж той организира състезание за уцелване на дървена птичка, покачена на дърво. Той пита всеки един от принцовете какво виждат и всеки отговаря, че вижда учителя си, братята си, дървото и птичката. Единствено Арджуна отговаря, че вижда само окото на птичката и след като я уцелва Дрона му дава небесното оръжие Брахмастра. При друго съревнование по стрелба се появява непознат воин, който стреля наравно с Арджуна. Вяса пише, че това е Карна, синът на Кунти когото Кунти е родила след като е изпробвала мантрата дадена ѝ от Дурваса и ѝ се явил бога на слънцето Суря, който казал, че е принуден да изпълни молитвата ѝ, въпреки нейното нежелание. Кунти го изоставила Карна в кош, пуснат по течението на река. Нито Пандавите, нито самият Карна обаче знаят за произхода му. Пандавите му се подиграват и казват, че няма да се бият с някой, който не е от благороден произход и тогава Дурьодхана използва възможността да го привлече за съюзник като му дава малко деспотство. Дхритаращра е слабоволеви и когато Дурьодхана пораства той де факто поема управлението. Дрона иска от Пандавите да отмъстят на някогашния му приятел Друпада, който го е унижил, защото му е обещал да споделя с него богатството, но когато станал цар и Дрона му напомнил обещанието, Друпада му се присмял, че иска изпълнение на обещание, направено в безотговорната му младост. Арджуна пленява Друпада и го кара да предаде част от царството си на Дрона. За отмъщение Друпада използва магия, чрез която му се раждат три деца: Дхрищадюмна, Драупади и Сикханди, които участват в последвалата война срещу Кауравите.
Дурьодхана се опитва да убие Пандавите като подпалва двореца им, специално построен от него от лесно запалими материали, но те са предупредени от чичо си Видура, който им изпраща миньор да прокопае тунел, през който да се измъкнат. Те успяват да избягат и да се скрият, а телата на някои от жертвите на пожара са взети за техни. Бхишма отива на брега на Ганг да изпълни погребалните ритуали на Пандавите, когато Видура го уведомява, че те са живи и му казва да пази това в тайна.
Спечелването на Драупади По време на криенето си Пандавите научават за церемонията (сваямбара) за избирането на съпруг на панчалската принцеса Драупади (която е въплъщение на богинята Шри). Пандавите отиват на състезанието облечени като брамини. Задачата е да се опъне могъщ лък и да се уцели цел на таван, докато се гледа в отражението ѝ в масло на пода. Повечето принцове се провалят, не можейки да повдигнат лъка. Само Арджуна и Карна успяват, но Драупади избира Арджуна и се омъжва за него с помощта на Кришна, който е братовчед на Кунти. След състезанието Кришна отива в колибата на грънчаря, където са отседнали Пандавите и се обръща към Арджуна като към стар приятел, казвайки, че може би се познават от предишни животи. Те установяват приятелство помежду си. Пандавите казват на майка си, че Арджуна е спечелил награда от състезание. Без да погледне Кунти им казва да поделят наградата и така Драупади става съпруга и на петимата братя. В предишния си живот Драупади се е молила на Шива за съпруг пет пъти и сега той изпълнил молбата ѝ по този необичаен начин.
Индрапрастха След сватбата Пандавите са поканени обратно в Хастинапура. Старейшините и роднините преговарят за разделяне на царството и Дхритаращра дава на Пандавите източната територия на царството, в която почти няма друго освен джунгли и пустини. Юдхищира приема с надеждата да избегне война, но нито Пандавите, нито Кауравите са доволни от споразумението. Междувременно Кришна и Арджуна се съгласяват да помогнат на бог Агни да изгори една джунгла, която е защитавана от дъжда на бог Индра. Агни подарява на Кришна диск, а на Арджуна лъкът на бог Варуна Гандива, както и неизчерпаем източник на стрели, с които Арджуна изгражда балдахин над гората, докато Агни я изгаря. След дванайсет години благоденствие и увеличаване на влиянието му, Юдхищира моли Кришна за съвет и Кришна го съветва да изпълни церемонията раджасуя яджна в новата си столица Индрапрастха. Юдхищира провежда дълга подготовка за церемонията, в която трябва да участват хиляди брамини и са нужни години за завършването ѝ, а братята му осигуряват предаността на всички знайни царе. Когато церемонията завършва Юдхищира е обявен за Велик цар (махараджа) и кани всички царе да му гостуват в прекрасната зала, която е изградил за случая. Кауравите също са поканени. Дурьодхана е изпълнен със завист и е унижен. Докато се разхожда из двореца той забелязва лъскав под и го бърка за басейн. След като му е посочена грешката той вижда езеро и решавайки, че това не е езеро стъпва в него и потъва. Драупади и Бхима му се присмиват, а той се връща в Хастинапура, планирайки унищожението им.
Играта на зар
В отговор на ненавистта на Дурьодхана, чичо му Шакуни му казва да предизвика Юдхищира на игра на зар. Юдхищира не може да откаже предизвикателството, въпреки предупреждението на пратеника Видура. Дурьодхана предлага Шакуни да играе вместо него и посредством умението си и измама Шакуни спечелва от Юдхищира богатството и царството му. Юдхищира дори проиграва братята си, себе си и накрая съпругата си. Възторжените Каурави унижават Пандавите в безпомощното им състояние. Драупади пита дали Юдхищира я е загубил преди да загуби себе си, но Дурьодхана не обръща внимание на въпроса и брат му Душасана я докарва, влачейки я за косата в залата. Карна, все още гневен, че избрала Арджуна вместо него, я нарича уличница обслужваща петима мъже, а Дурьодхана се опитва да я съблазни като разголва бедрото си. Духшасана се опитва да я съблече пред целия двор, но честта ѝ е спасена от Кришна, който в отговор на нейната молитва чудотворно създава безкраен плат на мястото на този, който е бил свален. В яростта си Бхима се заклева, че един ден ще счупи бедрото на Дурьодхана и ще пие кръвта на Духшасана. Драупади се заклева, че ще бъде отмъстена. Един ден ще има велика война, която ще бъде водена без милост. При изричането на проклятието се чува вой на чакал. Уплашен, Дхритаращра ѝ се извинява и предлага да върне всичко, което е отнето от Пандавите. Драупади иска само свободата на съпрузите си. Виждайки, че ще загуби спечеленото Дурьодхана предлага още една игра на зар и Юдхищира отново губи. Пандавите са изпратени в изгнание за 12 години, като през 13-ата година трябва да се крият. Ако бъдат открити изгнанието им ще бъде продължено с още 12 години.
Пандавите в изгнание Драупади и Бхима обвиняват Юдхищира в бездействие и го питат не е ли по-добре да се бият след като е явно, че Шакуни е използвал измама. Драупади не може да разбере защо страдат, след като правдата е на тяхна страна. Юдхищира отказва да започне война, казвайки, че добродетелта, както и порочността, неминуемо ще дадат своите плодове, дори и това да отнеме време. Пандавите прекарват дванайсет години в изгнание, по време на което им се случват много приключения, а също сключват съюзи в очакване на възможна бъдеща война.