Ацо Шопов () е югославски поет и преводач, член на Македонската академия на науките и изкуствата. Смятан е за един от основоположниците на модерната македонска поезия.
Биография
Ацо Шопов е роден на 23 декември 1923 година в Щип, тогава в Сърбо-хърватско-словенското кралство. Като гимназист през 1940 г. става член на СКОЮ. По време на Втората световна война от 1942 г. се присъединява към югославските комунистически партизани, а след нейния край завършва философия в Скопие. Бил е редактор на литературни списания и вестници: „Иднина“, „Нов ден“, „Современост“ и други. Дълги години е бил главен редактор и директор на издателство „Кочо Рацин“ и „Македонска книга“. Той е един от първите членове на Македонската академия на науките и изкуствата (от 1967 г.), и член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата. Заемал е длъжностите: Председател на Дружеството на писателите на Македония, председател на Съвета на Стружките вечери на поезията, председател на Републиканската комисия за културни връзки с чужбина и председател на Съюза на литературните преводачи на Югославия. От 1972 до 1976 година е посланик на СФР Югославия в Сенегал. Член на Македонския ПЕН център. Член е на ДПМ от неговото основаване в 1947 година.
Шопов е баща на писателя Владимир Шопов.
Приживе Ацо Шопов издава 13 поетични книги – първата „Песни“ излиза през 1944 г. (първата следвоенна книга от македонски поет), а последната Дърво на хълма – през 1980 г. През 1994 г. със знака на ЮНЕСКО в Париж е публикуван антологичен том на Ацо Шопов (Anthologie Personnelle, UNESCO / Actes Sud, Paris, 1994) като част от представителната колекция на ЮНЕСКО, която включва световни поети и Нобелови лауреати за литература. Заедно с антологичните, Ацо Шопов е автор на над 30 поетични книги в Р. Македония, както и на 12 книги с избрана поезия на чужди езици – на английски, френски, немски, испански, руски, румънски, унгарски, латвийски, словенски, сърбо-хърватски.
Публикувани в голям брой антологии и списания, неговите стихове са преведени на английски, арабски, беларуски, български, гръцки, испански, италиански, китайски, латвийски, полски, румънски, руски, словашки, словенски, сърбо-хърватски, турски, украински, френски, холандски, чешки и др. Превеждал е Шекспир, Корней, Ростан, Леополд Седар Сенгор, Отон Жупанчич, Мирослав Кърлежа, Изет Сарайлич, Драгутин Тадиянович и др. Адаптира на македонски литературен език и поезията на Никола Вапцаров.
Награди „Кочо Рацин“, „Кирил Пейчинович“, „Братя Миладиновци“, „11 октомври“, „Змаеви детски игри“, „АВНОЮ“Биография от сайта на Македонския ПЕН център
Литературно творчество Първа адаптация на български През 2013 г. по повод 90-годишнината от раждането на поета е публикувана единствената негова книга в България до този момент – Раждане на словото, избрани стихотворения в подбор и превод на Роман Кисьов (изд. „Авангард принт“, Русе).
Поезия
Песни (1944) Пруга на младоста (поезия заедно със Славко Яневски, 1947) На Грамос (поезия, 1950) Со наши раце (поезия, 1950) Стихови за маката и радоста (поезия, 1952) Слеј се со тишината (поезија, 1955) PDF формат Ветерот носи убаво време (поезия, 1957) Небиднина (поезия, 1963) Јус-универзум (сатирични стихотворения, 1968) Гледач во пепелта (поезия, 1970, 2013) Песна на црната жена (поезия, 1976) Дрво на ридот (поезия, 1980)
Избори поезия Песни (1963) Раѓање на зборот (1966) Песни (1967) Избор (1968) Златен круг на времето (1969) Поезија (избрани произведения кн. 1 и 2, 1976) Океанот е мал, човекот е голем (1977) Лузна (1981) Избор од поезијата (1987) Небо на тишината (1990) Гледач во пепелта (1991) Поезија (избор кн.1, 1993) Шопов во светот, Шопов од светот (избрано кн. 2, 1993) Лузна = Stigmate (2006) Раѓањето на зборот (2008)
Преводи и адаптации Zlij se s tišino. Prepev Ivan Minati. Ljubljana: Državna založba Slovenije, 1957. 72 str. Örök várakozó. Foditotta: Fehér Ferenc, Novi Sad, Forum, 1964. 78 str. Ветер приносить погожие дни. Перевод Александар Романенко. Москва: Прогресс, 1964. 64 стр. Предвечерје. Избор, превод и препјев Сретен Перовиć. Титоград: Графички завод, 1966. 115 стр. Ugunsmīlestība: dzeja. Vertimas Knuts Skujenieks, Sakartojis Aleksandar Romanenko. Riga: Liesma, 1974. 103 str. Песме. Избор и предговор Георги Старделов; превод и препјев Сретен Перовић, Београд: Народна књига, 1974. 277 стр. Pjesma crne žene. Prevela Elina Elimova, Zagreb, August Cesarec, 1977. 39 str. Дуго долаженје огња: изабране песме. Превод Сретен Перовић, Београд: Рад, 1977. 105 стр. En chasse de ma voix. Choix et adaptation Djurdja Sinko-Depierris, Jean-Louis Depierris, Paris, Editions Saint-Germains-des-Prés, 1978. 60 str. Naşterea cuvéntului. Selectiesi traducere de Ion Deaconesvu; prefatâ si note Traian Nica. Cluj-Napoca: Dacia, 1981, 91 str. Lector de cenizas. Presentación selectión i traucción por Aurora Marya Saavedra. Mèhico: Cuadernos Cara a Cara, 1987, 93 str. Шопов во светот, Шопов од светот. Избор и предговор Милош Линдро. Скопје: Македонска книга, 1994 (Избор, кн. 2). Anthologie Personnelle. Poésie traduite du macédonien par Jasmina Šopova; introduction d’Ante Popovski; adaptation et postface d’Edouard Maunick. Paris: Actes Sud / Editions UNESCO, 1994, 143 str. Stigmate. Edité par Jasmina Šopova. Skopje: Matica makedonska, 2001. 253 p. (macédonien et français) Senghor-Šopov: Parallèles. Edité par Jasmina Šopova; Introductions: Jasmina Šopova, Hamidou Sall, Risto Lazarov. Illustrations: Hristijan Sanev. Skopje: Sigmapres, 2006. 206 p. (français et macédonien). Geburt des Wortes = Naissance de la parole. Gedichte übersetzt aus dem Makedonischen von Ina Jun Broda; Traduit du macédonien par Jasmina Šopova et Edouard J.Maunick. Struga: Sruga Poesieabende / Soirées poétiques de Struga, 2010. 92 str. The Word’s Nativity. Edited by Katica Kulavkova. Skopje: St. Clement of Ohrid National and University Library, 2011. 196 p. Sol negro. Traducción de Luisa Futoransky. Prólogo y selección por Jasmina Šopova. Buenos Aires: Leviatán, 2011. 98 p. Soleil noir = Schwarze Sonne. Préface = Vorwort: Jasmina Šopova. Differdange: Editions PHI, 2012. 121 str. Раждане на словото. Подбор, превод, предговор: Роман Кисьов; Русе: Авангард принт, 2013 The Long Coming of the Fire: Selected Poems = Долго доаѓање на огнот: Избрани песни / Aco Šopov [selection and foreword by Jasmina Šopova; introduction by Rawley Grau; translated by Rawley Grau and Christina E. Kramer].- Phoneme Media / Deep Vellum, October 10, 2023.- 200 pages, Paperback; 6 x 0.75 x 8.75 inches Z najstarszego i najczystszego światła słonecznego : wiersze = Од најстара и најчиста сончевина : песни / Aco Szopow [przełożył i wstępem opatrzył Maciej Kawka].- Kraków : Towarzystwo Autorów i Wydawców Prac Naukowych Universitas, 2023.- 248, strony; 21 cm. Aco Šopov : un poète universel [choix de la poésie de Šopov traduit en arabe par Jamila Mejri], Tunis, 2023. Дрво на брегу / Ацо Шопов ; [приредила, уредила и превела са македонског језика Данијела Д. Костадиновић].- Ниш : Друштво књижевника и књижевних преводилаца Ниша, 2024 (Ниш : Наис принт).- 54 стр. : илустр. ; 18 cm. Златен круг на времето = Zlati krog časa : izbor pesmi ob stoletnici rojstva Aca Šopova in izbor likovnih del Bogeta Dimovskega ob petdesetletnici umetniškega ustvarjanja / [pesmi] Aco Šopov in [likovna dela] Boge Dimovski ; [avtorji spremnih besedil Namita Subiotto in Milček Komelj ; izbrala in uredila Domen Dimovski in Namita Subiotto ; prevajalci Sonja Cekova Stojanoska ... [et al.] ; fotografije Domen Dimovski].- Ljubljana : Zveza MKD v Republiki Sloveniji, 2024 (Bitola : Grafo prom).- 233 str. : ilustr. ; 22 x 23 cm
Отзиви за поезията на Ацо Шопов Поезията на Шопов предизвиква широки коментари и положителни отзиви, както в Република Македония, така и в чужбина.
Федерико Майор, Генерален директор на ЮНЕСКО от 1987 до 1999, пише за Шопов:
Писателят от Мавриций, Едуар Моник, пише за Шопов:
Клодин Елфт, френска поетеса, също коментира творчеството му:
Външни препратки Лирскиот дом на Ацо Шопов мултилингвален уеб портал на поета Литературен свят: ПОЕЗИЯ, РОДЕНА ОТ СЛОВОТО Литературен свят ТЪРСЯ СВОЯ ГЛАС ЦЪРНО СОНЦЕ Ацо Шопов Поезија You Tube Channel Божин Павловски. Шопов и нашата Африка Ристо Лазаров:Тишината, небиднината и црното сонце Катица Ќулавкова: Ритуалноста на поезијата на македонскиот класик Ацо Шопов
Бележки
Категория:Северномакедонски поети Категория:Членове на Дружеството на писателите на Македония Категория:Северномакедонски преводачи Категория:Академици на МАНИ Категория:Югославски комунисти Категория:Югославски писатели Категория:Посланици на Югославия Категория:Родени в Щип Категория:Починали в Скопие