Върбоец

Върбоец или понякога книжовно Върбовец () е село в община Крушево, Северна Македония.

География Селото е разположено на няколко километра западно от Кривогащани.

История

В XIX век Върбоец е смесено село на албанци, българи и цигани в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Върбовци (Varbovtzi) е посочено като село с 43 домакинства и 80 жители мюсюлмани, 74 българи и 40 цигани.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Върбоецъ или Върбовци има 234 жители, от които мнозинството от 150 души са албанци мохамедани, циганите са 66, а българите са най-малко само 24, всички от тях християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбовец е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Върбовецъ има 50 турски къщи.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Върговец живеят 250 турци.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ е започната в 1966 и е завършена в 1972 година, когато е и осветана от епископ Ангеларий Пелагонийски. Представлява еднокорабна сграда с полукръгла апсида на източната страна.

Според преброяването от 2002 година селото има 256 жители, от които 255 северномакедонци и един друг.

Личности Родени във Върбоец Арслан Нуман, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „дръзнал да пали къщите и да краде предмети на населението от Крушево по време на битката, която се случила в Крушево по време на бунта“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Мухтар Адем Салих, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал един кон от добитъка, който се разпръснал по планината по време на Крушевските събития“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Неби Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта е откраднал предмети от Крушево“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Сюлейман Омер, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „по време на бунта е откраднал предмети от Крушево“, затворен с решение на Прилепския следствен отдел, лежал в Прилепския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Шабан Хуршид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „по време на Крушевските събития, разбил вратата на къщата Георги Илия от Тръстеник, влязал вътре и откраднал някои предмети, също така и някои домашни животни“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Фаик Сеид, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „по време на Крушевските събития, разбил вратата на къщата Георги Илия от Тръстеник, влязал вътре и откраднал някои предмети, също така и някои домашни животни“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година

Бележки

Категория:Села в община Крушево