Мойно () е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География Селото е разположено на 710 m надморска височина в областта Пелагония, на 31 km североизточно от град Битоля и на 20 km от общинския център Могила. Мойно е най-източното село на общината.
История Според местна легенда името на селото индва от името на основателя му - Моин.
В XIX век Мойно е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1871 година.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Майно има 222 жители, от които 210 българи християни и 12 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мойно е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 16 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мойно има 128 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Мойно са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Долно и Горно Оризари, Европа и презокеанските земи.
Според преброяването от 2002 година селото има 71 жители, всички северномакедонци.
Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Население 194 209 258 266 198 142 116 71
Националност Всичко северномакедонци 71 албанци 0 турци 0 цигани 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Мойно Мицко (Мице) Мойнчето или Мойнов (? - 1905), деец на ВМОРО,Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 396. убит от андарти в Бровит Никола Христов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина Стою (Стоян) Христов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина
Бележки
Категория:Села в община Могила